Борислав Борисов
Нова Спорт
Напоследък се улавям, че правя пряка връзка между трансферния прозорец във футбола и „Междузвездни войни”. Може би единственият ми проблем е да дефинирам безусловно понятията „добро” и „зло”. В последните години сякаш бяха създадени „имперските правила” на битка за най-много похарчени пари. И ако определен тим не купува футболисти, ако не харчи пари през лятото и през януари за играчи, не става за нищо. Това са новите имперски правила. Нищо, че същият състав може да има готов отбор, който да спечели титлата в края на сезона. Ако ли пък нямаш пари, просто нямаш и шанс. И това е линията, която отделя двете враждуващи страни.
Разделението при привържениците
Привържениците на двете стратегии са в ясно очертаваща се битка. Едните усещат прилив на самочувствие от това, че е взет нов футболист, без да си задават въпроса изобщо дали е нужен на състава. Важното за адреналина е, че отборът им е вътре в разиграването на едни милиони. „Купихме ли някой?”, е първата мисъл сутрин и последната вечер преди лягане. Не става дума за конкретен играч, а просто за някой. И когато той бъде взет, започват приказките дали пък не е било по-добре да бъде купен друг. Срещу тях обаче има друг тип хора, които все още разсъждават различно и си задават първо въпроса „Има ли нужна от нов играч?”. И чак при положение че отговорът е положителен, се говори за трансфери. Между другото първата група се увеличава стремглаво, защото по принцип идеята, че парите решават всички въпроси, е ясно разпространена в живота. Защо тогава да не е част и от футбола?
Звездата на смъртта
Сега да не се окаже, че обвинявам всички богати клубове в принадлежност към „Империята на злото”. Не, само онези, които са го постигнали по напълно изкуствен начин и продължават да живеят в разрез с нормалния начин на съществуване във футбола. Но дори и те в последните месеци са принудени да се подготвят за новите условия и финансовия феърплей в играта. Манчестър Сити се опита доста успешно да го заобиколи, подписвайки умопомрачителна и също толкова нереално изглеждаща сделка за спонсорство с „Етихад”, чрез която си гарантира приход поне в счетоводния баланс. Сега чакаме реакцията на УЕФА при оценката на тези активи и дали ще ги признае за финансовия феърплей. Почти по същия начин в миналото Реал Мадрид и Барселона се оказаха в цветущо финансово състояние, при положение че бяха с по половин милиард дългове. А сега пак са в същата ситуация. Но въпреки всички тези опити на имперските сили да продължават със своя начин на съществуване, през януари сумата, похарчена в различните първенства за трансфери, е средно с около 50%, а конкретно в Англия достигна до 70%, по-малко в сравнение с преди година. Примерът е показателен – сега в Англия бяха изхарчени приблизително толкова пари, колкото само Челси даде преди година за Фернандо Торес.
Очевидно е, че има проблем, защото за харченето е поставена някаква бариера. Но ако този закон бе толкова лош за имперските сили, защо всъщност никой не се страхува чак толкова от него? Напротив, преди дни отново бяха обявени финансови резултати на част от клубовете и те не се различаваха много от предходните – регистрирани са огромни загуби.
Търгашеството
В цялата тази битка на стойности няма как да не се създадат различни дребни групички, които търсят някакъв междинен път главно за собствен интерес. Ясно е, че имперският тип привърженици на всеки футболен клуб лесно могат да бъдат изкушени с нови имена и трансфери, така че да повярват, че даден клуб върви напред в развитието си. Показваш им бивш играч на Реал Мадрид, правиш няколко снимки с червената фланелка и после го пращаш да си ходи. Но всъщност той никога не се връща, а ЦСКА взима дребна (или не толкова дребна) компенсация от друг клуб, за да им продаде въпросния футболист. В случая с румънската есенна звезда Янис Зику поне бе изчакано 6 месеца, докато сега с бившия футболист на Реал Мадрид Карлос Диого дори няма да се стигне до подготвителен лагер. Тежките условия явно изискват и отчаяни решения. Важното в случая е, че привържениците на отбора са доволни, че можаха няколко дни да си говорят, че са взели играч от Реал Мадрид. Това е типичен пример онази група от фенове, която отчаяно желае просто да има трансфери, без значение дали са подходящи за отбора или не. Те са най-желаната част от публиката на Империята. Струва ми се, че търгашеството вече е начин на живот. Ние сме толкова далеч, че дори и допинг скандалите ни ще достигнат до централата на играта след доста години. Очевидно и разликата във времето е доста голяма, защото нормалното наказание от 2 години, което се налага за съгрешилите с допинг, у нас се излежава само за 3 месеца. Нещо като земните години и светлинните – едните текат доста по-бързо от другите. Какво да се прави, живеем в различно измерение и времето при нас тече по-бързо!
Сделките под наем
Според последните проучвания на групата, която изследва финансите на футболните и спортни клубове „Де Лоид”, бъдещето на футбола е в сделките под наем. Те чудесно заменят правенето на реални трансфери, но в същото време запазват собствеността върху играчите от страна на по-могъщите клубове, което в даден момент помага при счетоводното оформяне на показателите за финансовия феърплей. Все още не е съвсем ясно как точно ще се случва, защото ще ни бъде показано едва след реалното навлизане на този закон в сила, но такива сделки ще зачестят. Трябва да кажем, че в Италия те са факт от доста време, като там има дори модернизиране на ситуацията, като е намерено и нещо средно между наем и трансфер – купува се само известен процент от правата на играча.
Ако оставим за малко сравнението с междузвездните войни, трябва да кажем, че трансфери във футбола винаги е имало и винаги ще има. Те са част от играта. Няма как да се премахнат. В месеци като този януари в мен възниква надеждата, че безразборното пазаруване на играчи за идиотски пари по някакъв начин ще бъде спряно.
Империята на злото във футбола изглежда непобедима
Не може да спре купуването на играчи за идиотски пари, това май е част от играта
