Националният отбор не става за нищо…Какво да ги гледам тия….Вече ни бият и отбори от бананови републики…Копаем дъното на дъното….Не се вижда никаква светлина в тунела… Подобни коментари от специалисти, журналисти и фенове бяха обичайни в последните години, когато имаше мач на националния отбор на България по футбол.
Това, обаче е на път да се промени и най-хубавото е, че нещата се изместват в положителна посока. При гостуването на Румъния в Букурещ Илиан Илиев записа пети пореден мач без загуба начело на националния отбор и най-после двубой на „трикольорите“ започна да събира и одобрителни коментари от посочените по-горе специалисти, журналисти и фенове.
Постижението на Илиан е наистина достойно за уважение, защото той застана на поста във възможно най-трудния момент – отборът бе тотално сринат от неможача Младен Кръстаич, по улиците на София феновете се биеха с полицията заради Боби Михайлов, а имиджът ни тима и БФС бе паднал около нулата…
Но боготвореният от феновете на Черно море специалист успя да се справи и като истински капитан на кораба вече го изведе в доста по-спокойни води. Дотук Илиан и момчетата му излязоха срещу три от финалистите на Евро 2024 – Унгария, Сърбия и Румъния и записаха равенства със стабилна игра и създаване на положения за гол. Нещо повече – при съвсем малко късмет и трите „хикса“ можеше да се превърнат в победи. Срещу маджарите водихме в резултата до 96-та минута, на откриването на фантастичния стадион в Лесковац „плавите“ губеха до 80-та и накрая потрепериха, а снощи в последните 20 минути България бе близо до гола и на стадион „Стяуа“ в Букурещ…
По-важното, обаче е, че националният ни отбор вече започва да оформя своя физиономия и стил на игра. Специалистите вече забелязват, че Илиан пренася и при „трикольорите“ схемата си от Черно море. А тя е 4-2-3-1, като подборът на двете крила е на база това те да могат да играят добре и в дефанзивен план. С просто око се вижда, че след трансфера си в ПАОК капитанът Кирил Десподов е вдигнал още повече коефициента си на полезно действие за отбора, защото взима дейно участие и във фаза „защита“. Същото може да се каже и за Марин Петков, който Кръстаич и на няколко пъти клубните му треньори в Левски мъчеха на поста десен защитник…
Всички, които се вълнуват от националния отбор на България по футбол не трябва да очакват (или това ще става твърде рядко) да бием или да падаме с по 2-3 и повече гола разлика. Просто от стила на игра на Илиан Илиев лъха стабилност, нещо което може да се види и в клубния му отбор Черно море, когото ръководи от 6 сезона. И което в крайна сметка доведе до историческия успех със спечелените сребърни медали в Efbet лига.
След идването на Илиан в националния отбор се вижда и още една положителна тенденция. Варненският специалист не робува на никакви мениджърски интереси или мантри за „подмладяване“ на състава. Той просто вика намиращите се в най-добра форма български футболисти, независимо къде играят и на колко години са. Това е така, защото близките до Илиан хора знаят, че все още не се е родил човекът, който да му нарежда на кого да прати повиквателна. А още по-малко кои да са титуляри и кои резерви…И вече не се стига до трагикомични ситуации в националния отбор да идва резервен десен бек от полската втора дивизия, или футболист без нито минута мъжки футбол в кариерата си…..
Навремето записалият моментни проблясъци като национален селекционер Любо Пенев сам си даде оценка с поредния си култов лаф, останал в съзнанието на футболна България – „Отлепихме ютията от дъното“. Сега това очевидно прави и Илиан, но този път надеждите са далеч по-големи. Защото е очевидно, че освен всичко друго бившият халф на Бенфика успява да мотивира играчите си и те се раздават на 100 процента през целия мач. А близки до отбора твърдят, че се оформя и силен колектив под ръководството на капитана Кирил Десподов...
Докъде ще стигне националният ни отбор предстои да видим, но вече има ясни знаци, че имаме шансове да спечелим групата си в Лигата на нациите. Цел, която вече беше поставена от новия президент на БФС Георги Иванов и не изглежда чак толкова неизпълнима в компанията на Беларус, Северна Ирландия и Люксембург.
Сега по-важно от всичко е селекционерът и момчетата му да имат пълна подкрепа – от държавата, обществеността, специалистите, журналистите, феновете. Защото националният отбор не е нито на Илиан Илиев, нито на Георги Иванов, нито на Димитър Бербатов. Той е на цяла България и наистина е дошло времето тя да застане като юмрук зад него….И на 8 септември, малко преди 19,00 часа над 20 000 гърла на Колежа в Пловдив да пеят „Мила родино“, заедно с 11-те, прегърнати на терена…
