В началото на 2009 година "Титан" пое реално властта в ЦСКА и оттогава насам наложи нов ред в клуба по отношение на треньорския пост. До този момент винаги когато отборът останеше без треньор, веднага изплуваха имената на "обичайните заподозрени". Всички вестници и сайтове пускаха един и същ списък с имена, който обаче го знаеха до болка и децата. Йешич, Стойчо, Пламен Марков, Сашо Станков, Пената, Паро.
И, общо взето, все някой от тях се озоваваше на "Армията". С изключение на Миодраг Йешич всички останали са водили червените повече от веднъж. Разбира се, от време на време за разнообразие се появяваше и някой италианец, но веднага след това плочата се завърташе отново. Няма спор, че всички те, освен Сашо Станков, са дали много на ЦСКА като играчи и треньори. Спечелили са много титли и са обичани от феновете. Ако България беше нормална държава, вероятно някой от тях щеше да е родният еквивалент на сър Алекс Фъргюсън. Но не би.
Вярно е, че всеки от тях е бил освобождаван несправедливо и незаслужено в даден момент. Освен това и Паро, и Пената, и Пламен Марков, и най-вече Младенов и Йешич си имат своето лоби сред шефовете и подкрепата на една част от публиката И когато ЦСКА остане без треньор по някаква причи на, започва надвикване и надприказване кой от тях има повече плюсове, кой минуси и т.н.
На пo-умерените привърженици на армейците обаче, както и на безпристрастните наблюдатели започна да им се вие свят от тази безкрайна въртележка. А на някои дори да им се повдига. Така е при въртележките - някои понасят по-трудно въртенето в кръг. За ЦСКА това определено се превърна в омагьосан кръг.
И така до месец март 2009 година, когато новите собственици на клуба, непознатите за широката общественост до този момент Димитър Борисов и Иво Ивановхвърлиха бомбата.
Любо Пенев бе назначен за треньор на ЦСКА. Целта на двамата собственици бе да поставят ясно началото на една нова ера, която започва с тяхното идване на "Армията". И те показаха завиден нюх, избирайки точно Пенев-младши. Любо е легенда на червените, притежава особена харизма на победител, обожаван е от феновете. И освен това има сериозни контакти с големи специалисти, благодарение на което в неговия щаб влезе кондиционният спец Хесус Паредес - европейски шампион с Испания само година по-рано.
Естествено този нетрадиционен ход криеше сериозна доза риск. Треньорската визитка на Любослав Пенев се изчерпваше с... 6-месечен престой като помощник-треньор в националния отбор. И толкова. Твърде недостатъчно, нали...
Много по-лесно за така наречените титани щеше да бъде да заложат на сигурно, назначавайки някой от познатия омагьосан кръг. Почти всеки друг на тяхно място би го направил, избирайки сигурността. Те обаче си сложиха главата в торбата. Защото при евентуален провал на Любо той щеше да се скрие от фенове и медии някъде, вероятно на тенис кортовете, и да си уплътнява времето с ракета в ръка. Както го направи няколко години по-рано, когато се издъни като президент на ЦСКА. Впрочем Пенев бе посрещнат със същите очаквания и мечти, когато се върна от Селта и се кандидатира за президент на клуба, феновете обаче имат къса памет понякога.
Ако Пенев се провалеше, това щеше да е камък в градината на новите собственици. Този път те нямаше да имат право на избор и натискът на привърженици и медии щеше да ги принуди да влязат в "омагьосания кръг" отново. Всъщност едногодишният престой на Ел Голеадор на "Армията" остана доста противоречив и в никакъв случай не можем да го наречем успешен.
Той отстрани Динамо (Москва), но завърши само с една точка в групите на Лига Европа. За 10 месеца на два пъти направи серия от десетина поредни победи, последвани от шумен провал. Изпусна титла, която Младенов, Йешич и другите познати герои щяха да спечелят с вързани очи. След неговата смяна най-лесно за "Титан" щеше да бъде да се обади веднага на някой от тях. В един момент Йешич дори бе обявен за новия треньор на ЦСКА. Вместо това експериментите продължиха.
Първо се заложи на реномиран специалист в лицето на Андоне, но тази авантюра приключи бързо. И последва отново шокиращ, но много смел ход на ръководството. В момент, в който ЦСКА бе изправен пред опасността да не се класира за Европа, босовете назначиха Адалберт Зафиров, който бе работил 3 месеца като помощник на чичо Андо и преди това в школата. И той успя.
Свърши си работата тихомълком и си тръгна, защото нямаше необходимия лиценз. В противен случай вероятно щеше да получи своя шанс за изява. Отново трябваше да се търси нов треньор. И ново двайсет. Бе доведен Павел Дочев от Германия. Млад специалист, обявен за най-успешния треньор в историята на Падерборн. Изключително нетрадиционно, но много интересно решение на Борисов и Иванов. С неговото назначаване феновете отново се надяваха на ново начало, нов, немски стил на управление и на игра. Българската и немската действителност обаче се разминаха и Дочев също мина в графата неуспешни, а недоволството срещу "Титан" започна да набира сериозна сила. Все по-мощно отекваха виковете "Искаме си Стойчо, искаме си Йешич". Но не ги получиха. На експеримента Тьоре Йовано-вски" по-добре да не се спираме въобще. Шефовете обаче пробваха и този ход на отчаянието, довел до най-грандиозната игрова криза на ЦСКА от много години.
С уговорката, че е временен вариант, Митко Борисов и Иво Иванов пробваха един от малкото си останали козове. Повериха отбора на помощник-треньора и бивш преводач на Андоне - Милен Радуканов. Аналогията с Моуриньо бе ясна и бе направена от румънеца още при неговото идване в клуба. И за втори път в ерата "Титан" експериментът проработи. Поне в началото. ЦСКА с Радуканов би Рапид Виена като гост и започна да реди победа след победа в България. Титаните решиха да му гласуват доверието, което той си бе заслужил. Победата на Терена" и спечелените Купа и Суперкупа на България доведоха до мания по Радуканов сред част от феновете. Той подобно на Пенев се взе прекалено на сериозно и май наистина повярва на сравненията с оригиналния Мауриньо.
И тогава стана опасно. Започна да води войни с медии и ръководство, заигравайки се с най-сериозния си жокер - публиката. При него също както и при Любо отборът стартира силно в първенството и после "спука гуми". Освен това и при двамата играта се основаваше на индивидуални проблясъци и бе лишена от какъвто и да е стил. Те обаче усетиха, че феновете са зад гърба им и ги използваха по най-грозния начин, за да постигнат лични цели. След като напусна ЦСКА, Любо дебютира като наставник на Литекс точно срещу червените в София, както го стори като играч с екипа на Локо Пд. Радуканов отиде още по-далеч в измяната. Мастилото по прекратения му контракт с ЦСКА не бе изсъхнало, когато Милен вече преговаряше с омразните на червената България Гонзо и Батков. След това се изцепи, че отиването му в Б група начело на Ботев не е крачка назад в кариерата му. Е, това вече е прекалено.
Пледоариите, че Милен и Любо са професионалисти и си изкарват хляба с треньорство и затова не бива да бъдат съдени, звучат повече от фалшиво. Червените фенове умишлено бяха заблуждавани от онеправданите герои Пенев и Радуканов, които били прогонени от лошите хора от ръководството. Борисов и Иванов едва ли не са им попречили да направят ЦСКА европейски клубен шампион заради черно тото, комисиони и тем подобни глупости. Истината е съвсем друга и трябва да бъде казана. Любо Пенев и Милен Радуканов не са дали нищо особено на ЦСКА като треньори (а Радуканов и като футболист). Двамата имат общо две купи, които никога не са били приоритет за червените. В този клуб се броят само титлите и европробивите. На тях двамата се дължат някои от най-позорните загуби в последните десетилетия 0:3 от Миньор и 1:4 от Локо Пд.
Без тях на треньорската скамейка ЦСКА нямаше да има по-малко, а вероятно повече успехи.
Без ЦСКА обаче треньорите Пенев и Радуканов нямаше да ги има никога. Благодарение на "Титан", върху които те се изплюха, вместо да им благодарят, сега двамата имат и ще имат по няколко оферти за работа всеки път, когато останат безработни. Преди да поемат червените, нито Гриша Ганчев, нито Венци Стефанов, нито Боби Михайлов е чувал за техните треньорски качества. Така че не е лошо да се извинят и да кажат едно "благодаря" на хората, които ги забелязаха и им гласуваха доверие. Те вече са част от онзи омагьосан кръг. Истината е, че ако не бяха тези твърде спорни ръководители на ЦСКА, Любо Пенев още щеше да си играе тенис по цял ден и никога нямаше да се докосне до треньорската професия. Милен пък вероятно още щеше да е помощник на Бисер Иванов-Легендата в Левски (Елин Пелин). Така че ЦСКА създаде треньорите Любослав Пенев и Милен Радуканов. Без сензационните покани на "Титан" към тях никой нямаше и да подозира, че двамата имат някакъв потенциал в тази насока.
А в ЦСКА е време за ново начало. Откриването и налагането на нови треньорски звезди вече се превърна в патент на шефовете на ЦСКА. Сега дойде ред на Драголюб Симонович. Той доказа, че може да бие Левски дори със Сливен, когато Радуканов и Пенев нямаха и представа, че някога ще бъдат треньори. Сърбинът не е легенда на ЦСКА, но е доказал, че играта му е ясна. Борисов и Иванов направиха поредния си неочакван ход. Този път той трябва да е успешен и да доведе играта до мат.