След като по празниците доста пъти отговарях на въпроса какво се случва с Манчестър Юнайтед, успях да формулирам 2 простички обяснения.
Първото, и основното, са контузиите, а второто - случващото се със собствеността на клуба.
Семейство Глейзър отказа около 6 милиарда долара, за да не пусне кокала, който взе със заем и ипотека на стадиона още по времето на сър Алекс Фъргюсън.
Американците обаче сами видяха, че не разбират от футбол, а без такива хора в ръководството на „Олд Трафорд“ нещата вървят от лошо към по-лошо.
Почти всички големи трансфери са пълно разочарование като в това число влизат хора като Ди Мария, Пол Погба, Ромелу Лукаку, Джейдън Санчо, Хари Магуайър, Кристиано Роналдо и още, и още…
Треньорските назначения дори няма да коментирам, само ще посоча едно решение от високите етажи.
След като Оле Гунар Солскяер завърши втори във Висшата лига, загуби 4 полуфинала и 1 финал, той бе уволнен на третата година и заменен първо от своя помощник Майкъл Карик, а после и от Ралф Рангник, който пък бе взет не затова, а за да спре трансферните разочарования.
Вместо това пое една разбита съблекалня, не можа да влезе в зона Шампионска лига и не след дълго заяви, че клубът се нуждае не от козметични промени, а от сърдечна операция, събра си багажа и стана селекционер на Австрия.
Съблекалнята обаче вече бе разбита, още с привличането на Кристиано Роналдо, преди това с връщането на Погба, преди това с Алексис Санчес… тук отново примерите са безброй. Не помогна и скандалът с Мейсън Грийнууд, който е за отделен анализ, но в случая завършва темата за собствеността на клуба.
Тя приключи на Коледа с идването на нов силен човек сър Джим Ратклиф , който има нелеката задача да структурира клуба чисто футболно и да спре изливането на стотици милиони в канала за заплати и трансфери на надценени играчи.
Назначаването на Ерик тен Хаг бе първият светъл лъч, но нидерландецът няма никакъв късмет след пристигането си. В дебютния си сезон той надскочи очакванията като донесе първи трофей на Юнайтед от Жозе Моуриньо насам и едва трети след оттеглянето на Фъргюсън през 2013 г.
Успя да се освободи от куп ненужни играчи, но тъкмо си сглоби отбор за този сезон и всички се контузиха.
И не, това не е пресилено, защото до момента в Юнайтед има над 25 контузени играчи за половин сезон, като бройката никога не е падала под 9.
Но по-лошото е, че най-дълготрайно травмираните футболисти са ключови за стила на Тен Хаг.
Надали всички са забравили, че през миналия сезон Юнайтед влезе в топ 4 със силни игри през втората половина на сезона.
Тогава това съвпадна със завръщането на Лисандро Мартинес, а по ирония на съдбата контузията му се повтори и той пак пропусна половината сезон.
Започнах с него не само, защото той бе първата покупка на Тен Хаг, а защото изнасянето на топката минава през Мартинес и в това отношение е без алтернатива в сърцето на отбраната.
Другите централни бранители, когато водят топката и я изнасят напред, сърцата на всички фенове на Юнайтед прескачат по един удар, при повечето докосвания. За да не стигат „тухли“, а удобни и перспективни подавания до халфовете, е нужен Мартинес и за целта бе направена вратарска рокада. Андре Онана замени Де Хеа, но и това е тема за отделен анализ, за да може топката да върви плавно напред.
Но не се контузи само Мартинес. По няколко месеца пропуснаха Люк Шоу и заместникът му Тирел Маласия (още е аут). Това наложи привличането на пожар на Серхио Регилон и Джони Еванс, защото от другата страна и Уан-Бисака получи травма. Същото сполетя ветераните Каземиро и Кристиан Ериксен, които са не по-малко важни за стила на Тен Хаг, а за капак черешката на тортата, която нидерландецът бе подготвил – Коби Мейну, също влезе в лазарета още по време на лятната подготовка.
Но, не, това не бе всичко, защото дойде скандалът с отказващия да гони Джейдън Санчо и съдебни обвинения срещу Антони, а за капак се контузиха взетият това лято Мейсън Маунт и още един евентуален джокер - Амад Диало, след което и Магуайър, който тъкмо се бе възползвал от травмите в защита, заигра добре и дори бе избран за играч на месеца.
Всичко това доведе до срамно отпадане от Шампионската лига, непостоянство и лоши резултати, но до какво друго може да доведе – питайте Нюкасъл, преди няколко сезона Ливърпул, а още по-рано и Арсенал при не кой да е, а при Арсен Венгер.
Нима е възможно да замениш повече от трима-четирима контузени титуляри за дълъг период от време и това да не повлияе сериозно на представянето?
А тук говорим не само за титуляри, но и за контузии на евентуалните им резерви - Мартинес/Варан/Магуайър, Шоу/Маласия, Каземиро/Мейну, Ериксен/Маунт, Санчо/Антъни/Диало, като дори не споменаваме дошлият контузен Расмус Хойлунд и плачевната форма на Маркъс Рашфорд, защото това също са теми за отделни анализи.
До края на месеца се очаква да се завърнат всички ключови играчи, след което, уверен съм, Юнайтед ще покаже стила, който ще практикува, ако лазаретът не е по-пълен от тренировъчната база.
Емил Арсов, Novsport.com
