Кой български футболист през 2011-а е пропуснал само един-единствен официален мач във всички турнири?
Ники Кънчев може да зададе този въпрос поне за 10 000 лв. Отговорът е Тодор Янчев . По треньорско решение не е играл само при гостуването на “Локомотив” (Пд), когато Милен Радуканов запази всички титуляри през май заради финала за купата и ЦСКА загуби с 1:4.
В нито един друг момент Янчев не е бил контузен или наказван. Дори преди последния официален мач за годината - за купата срещу аматьорския “Спартак” (Плевен), треньорът Димитър Пенев каза: “Тошко, трябва да бием на всяка цена и трябва да стегнеш останалите! Без теб може да стане страшно.”
Смени го при 3:0 за ЦСКА...
И въпреки това Коледата на Янчев беше черна. Като гръм долетя новината - взимал е допинг, както Костадин Стоянов и Румен Трифонов.
Взимал? Човек, който пие по чаша вино на вечеря, пропуска седмичните купони на отбора и никога не е имал проблеми с килограмите? Професионалист до мозъка на костите си - и на 35 години води колоната на тренировка и си тръгва последен. Професионалист дори и в мига, когато му казват да изпие фаталното сокче с непозволена съставка преди двубоя с "Лудогорец". Такива са законите - футболистът трябва да изпълнява, а след това, ако се наложи - и да изплаща чужди грехове.
Янчев и колегите му станаха жертва на безкрайната аматьорщина на д-р Мирчо Крайнов, единственият поел вината за даваната на отбора хранителна добавка “Блек Файър”. И може би наистина единственият виновен.
Но кого топлят признанията лекарски? Дори наказанието на футболистите да е минимално, във визитката им завинаги ще пише “уличен в употреба на допинг”. Малко преди да навърши 36 години, за Янчев санкцията може да означава край на кариерата. А с това би си отишъл и последният звездоносец на ЦСКА. Човекът, сложил последните три звезди в короната на най-титулувания клуб.
Факт е - Янчев единствен носи шампионското в сегашния ЦСКА. Нито един от останалите футболисти не е имал честта да вдигне купата. Не тези двете от лятото, а другата, специалната.
Янчев дойде с гръм и трясък в ЦСКА. До един успял мъж винаги стои силна жена. Правилото е спазено на 100 процента. Като секретарка на Христо Порточанов съпругата му Деляна успя да го измъкне от договор с “Нафтекс” през 2000 г. Босът от морето не се даваше. Часове преди първия мач за сезона срещу “Литекс” сградата на футболния съюз (тогава на ул. “Кърниградска”) бе окупирана от фенове.
Към стените й летяха бомби. Заседаваше Спортно-техническата комисия. Охраната отвън беше като... на мач. Два часа преди първия сигнал излезе решението - Янчев вече е футболист на ЦСКА.
А покойният вече треньор Енрико Катуци го пусна титуляр. Така се роди последната засега ярка звезда на "Армията", която с пълно право може да се нареди в графата “легенди”. И заслужава да има звезда в Алеята на славата на ЦСКА - повече от Бербатов и Мартин Петров, чиито имена вече са там. Двамата още играят, но са с минимални заслуги за “червените”. По Сашо Томово време получиха звездите си само заради факта, че за кратко са минали през “Армията” и имената им украсиха 60-годишния юбилей на ЦСКА.
Кариерата на Тодор Янчев не е завършила! Капитанът е твърдо решен да се бори. А буквите на закона сочат, че не е невъзможно още на 26 февруари срещу “Локомотив” (Сф) той отново да изведе ЦСКА с лентата. Много трудно, но “го има в играта”.
Рядко в историята големите звезди се запазват от скандали и планират до последния пункт живота си. Прегрешението на Янчев дойде преди година: “Не може този умрял отбор на "Славия" да ни бие”, изстреля халфът след 0:1 на “Овча купел”. Три дни по-късно се извини. За някои искрено, за други - не, но намери сили да го направи за разлика от много други с по-тежки прегрешения извън терена.
Но има ли друг играч в ЦСКА, който говори след загуба? Звездите с много по-високи заплати и претенции увисват носове и бягат от камерите. Някои дори добавят псувня към репортера, позволил си да ги пита “дали са заслужили насъщния”. Разликата между Янчев и останалите е не само в поведението пред камерите, а и в отношението към футбола.
Още като юноша бледен капитанът е научил уроците и правилата - на тренировки, на мачове, извън терена. Затова и никога през кариерата си не е бил резерва. Нито в "Нефтохимик" (“Нафтекс”), нито в ЦСКА, нито в “Трабзонспор”, нито в “Калитея”, нито в “Рандерс”. От Дания дори го отрупаха с подаръци на прощаване. Не можеха да го задържат, защото магнитът ЦСКА дърпаше прекалено силно.
Дръпна го, за да го вкара в историята. С участие в звездния шампионски тим от 2008-а, спечелил титлата без загубен мач. С предаността към емблемата при разпада след отнетия лиценз, с подобряването на рекорда за най-много мачове в евротурнирите с екипа на ЦСКА, с вкарването на юбилейния “червен” гол №300 в Европа срещу “Базел” през 2009 г.
Още преди да е сложил край на кариерата си играчът вече е набелязал пътя си. Взе изпитите за треньорски лиценз “А” и само законово не може да получи последния “Про” - действащ футболист е. Следва и футболен мениджмънт в НСА, който скоро ще му даде възможност да работи като спортен директор. С други думи - той се е подготвил да остане във футбола. И по-скоро в ЦСКА.
Треньор или директор? Времето ще покаже. Той е попивал от всички началници, с които е работил - не си е позволявал да каже лоша дума дори срещу треньори, които видно са се провалили.
Дотук! В момента Тодор Янчев е капитанът на ЦСКА - пост, който не се дарява, а за него се воюва с години. Пост, на който са били великани като Манол Манолов-Симулията, Димитър Пенев, Борис Гаганелов, Аспарух Никодимов, Никола Цанев, Георги Димитров, Христо Стоичков, Любослав Пенев... Пост, за който още никой освен Янчев в сегашния отбор на ЦСКА не е дорасъл.
