През миналата седмица българският футбол се отърва от едно "менте" в лицето на Виктор Кашай, който освободи от присъствието си родното съдийство. Натворените от Кашай каши още дълго ще тежат като воденичен камък на реферите, но радостната новина е, че най-после отлично платеният му престой у нас приключи веднъж завинаги.
Сега остава да се надяваме през следващата седмица родният футбол да се отърве от още едно недоразумение - селекционера на националния отбор по футбол Младен Кръстаич. Под чието ръководство "лъвовете" продължават да копаят дъното. А феновете гледат мачовете със свити сърца в очакване на поредния провал...
Не може да му се отрече, че за всеки мач сърбинът прави изненади в състава. Я ще пусне като титуляр резерва във втородивизионен полски клуб, я младок, който никога не е играл мъжки футбол, я ще сложи за основен халф футболист от изпадащ в България отбор...
"Геният" му се прояви и в Каунас. Този път той измисли като десен бек да играе една от най-дълбоките резерви в Левски Патрик-Габриел Галчев. Който, обаче номинално е....ляв защитник. А на пейката стоеше най-добрият десен бек в българското първенство Виктор Попов. Като централен защитник се подвизаваше единственият българин в отбор от Топ 5 първенствата на Европа Илия Груев, който никога през живота си не е играл на тази позиция. Титуляр започна и Марин Петков, на когото почти не се дава шанс в Левски, но момчето поне защити доверието с гола и останалите добри неща, които направи в Литва.
След състава, който по традиция не влиза в рамките на нормалната футболна логика, Младен Кръстаич по традиция обърка и воденето на мача. И на малките деца в България е ясно, че Кирил Десподов, Мартин Минчев и Спас Делев са единствените ни офанзивни футболисти от поне средноевропейска класа и на тях се разчита за нападателната мощ на отбора. Кръстаич, обаче реши сам да "си реже клона" и поетапно започна да ги сменя - на почивката Спас, после Мартин и накрая и Кирил. За да се окажем в последните решителни 15-20 минути с нито един качествен нападател на терена, а в ролята на таран да се мъчи завърналият се само преди няколко седмици след тежка контузия Илиян Стефанов - Нани...
А какво да кажем за халфвата линия? Кръстаич най-после се вразуми и пусна Ивайло Чочев, който доказа огромната си класа и разкри идиотския инат на селекционера да не го вика в състава. Но къде беше един от най-добрите ни халфове, играещ редовно в кипърското първенство Илиан Илиев? Защо Илия Груев бе върнат в защита? Какъв беше смисълът да се пуска като титуляр Станислав Шопов, периферен играч на вицешампиона ЦСКА?
Все въпроси, които си задават фенове, специалисти и журналисти, но на които никога няма да научим отговорите. Затова най-добре е мъката да свърши и след мача със Сърбия Младен Кръстаич да тръгне със своите сънародници за родината си...И повече да не минава Калотина в обратна посока...