Когато няма класа, парите не помагат

Един от симптомите на така наречените бога­ташки клубове е самозабравянето на така наречени­те благодетели. И понеже проектите "Лудогорец" и "Ли­текс" имат доста сходни бе­лези, няма как това да не зави­си от техните инвеститори.

Вече надълго и нашироко сме обяснявали как се появи Ловеч, какво направи и какво е сега. Лудогорец също демон­стрира подобна линия, съпът­ствана и от типичните за времето и пространството отрицателни прояви.

Въпреки че Гриша Ганчев често е прекрачвал граница­та на добрия тон на поведе­ние, никога не е бил това, ко­ето сега е Кирил Домусчиев. Колкото и относително да е сравнението между двамата, то се налага именно поради идентичността на проекти­те.

Гриша Ганчев за толкова години не е дал интервюта, колкото даде за една година и половина Домусчиев. Когато си на висок пост, трябва да гледаш малко отвисоко, дори ако трябва ще си някакъв тайнствен и загадъчен Абрамович, но не е редно да коментираш всеки тъч и да от­белязваш тържествено всяка нова поставена седалка на стадиона. Именно това пра­ви босът на Лудогорец в продължение на месеци. Гри­ша Ганчев се е отърквал в много големи световни фут­болни фигури, но никога няма да връчи фланелка на Давор Шукер на пистата, само и са­мо да се снима с легендарния хърватин.

Сега ще се спрем на съдий­ския въпрос. Спор няма, че и Литекс, и Лудогорец станаха шампиони не без помощта на хората, които по начало трябва да имат неангажира­на съвест и да отсъждат без­пристрастно. Обаче е много по-мъжки и симпатично да пребиеш един съдия в стаята му на стадиона, отколкото Таско Тасков да тe обслужи без ръце насред Пловдив. Ни­то едното е редно, нито дру­гото, но вече обяснихме, че това са белези на поведение­то на идеолозите на подобен вид футболни проекти.

С пари можеш да си купиш всичко, или хайде - нека да е почти всичко. Само че няма как да си имплантираш класа и опит. Това, което прави инвеститорът на проекта "Лудогорец", ни говори точно това - Домусчиев плаща за всичко, което се изпречи на пътя му, той задоволява вся­ка луксозна прищявка, необхо­дима на клуба, но и планини с пари няма да му помогнат да изглежда адекватно на поло­жението му.

Не е сериозно да обиждаш колеги с прякори, не е аде­кватно да коментираш всяко съдийско отсъждане в офи­циалния сайт на клуба, също така не е много изискано да отговаряш на всяко интер­вю, в което има нещо непри­ятно за Лудогорец.

Някакъв съдия в контролен мач нещо си объркал и хайде сега нека да го заклеймим човечеца. Нещо като "гузен негонен бяга" е това, защото никой не го интересуват някакви си обратни фаулове в приятелските мачове. Хуба­во е отговорните фактори в Лудогорец да се отърват от дребнотемието и да се дър­жат малко по-сериозно и изискано на футболната трапеза. Там има както кебапчета, така и гурме специалитети. Но всичко трябва да се кон­сумира умерено и с някакъв стил.

Желю Станков, "Тема Спорт"