Въпрос на навик, а не толкова на мода е за всички беди в българския футбол да бъде обвиняван БФС. Това касае основно две линии - бедите на националния отбор и организацията на футболното първенство. Второто е актуално по всяко време, а за първото вече си спомняме почти при всеки мач на националния отбор. Последният случай бе този с настроенията срещу Лотар Матеус и съвсем логичното му като следствие уволнение. Помията, която се излива в една посока, обаче ме накара да се замисля колко лошо е всъщност "лошото БФС”.
Далеч съм от идеята да ставам адвокат на когото и да било, но ми се струва, че обобщенията при намирането на корена на даден проблем не водят до неговото решаване. Дори напротив, замаскират успешно много по-големи язви, при които трябва да се пипа с хирургическа точност, ако се искат резултати.
Какво трябва да прави БФС? Нато сдружение на клубовете БФС има няколко основни задачи. Първата е организацията на футболния живот в страната, т.е. първенствата и турнирите. Втората е селектирането и подготовката на различните национални отбори и създаването на условия за участието им в международни състезания. Третата важна задача е създаването на структура за развитието на играта в България на непредставително ниво, т.е. юноши и аматьори в различните разновидности (например футзал).
Дълги години БфС е бил организация на практически ведомствен принцип. Особено в годините преди 1989 г. и дълго време след това. Централата е била окупирана от "свои" хора без никакво значение колко кадърни са те. И е функционирала спрямо изискванията на българския футбол. Както и да погледнем на нещата, вземането на властта от четвъртите в света беше една доста драстична промяна именно на споменатото статукво. Появиха се хора, успели извън комунистическото време и система, направили име и пари на Запад и едновременно с това постигнали най-забележителния успех в историята на българския футбол. В най-лошия случай може да се каже, че бяха създадени условия за промяна. Ако днес може да се твърди (което е най-популярното обществено мнение), че те са направили частна корпорация от БФС, то думата "направили" не е най-подходяща. По-скоро те могат да са наследили частна фирма, но не и създали. А сега да видим каква е тяхната роля при изпълнението на трите основни задачи на БФС, формулирани по-горе.
Националният тим
Факт е, че по времето на Боби Михайлов националният отбор е в една от най-големите кризи на резултатите в своята история. Може би най-голямата. Резултатите на терена могат да се дължат на две неща: качество на състава и качество на треньора. Къде е ролята на БФС? Централата трябва да избере треньор и евентуално може да се намесва в неговата селекция.
По отношение на треньора истерията с Лотар Матеус беше апогеят на крясъците на едно болно общество. Смея да твърдя, че "некадърният германец" имаше доста положително присъствие в българския футбол с опита за налагане на принципи.
Тук БФС е лошо не защото не може да избере подходящ треньор, а защото не може докрай да застане зад него и отстояването на едни нормални правила на професионализма. Да, четвъртите в света постигнаха успехите си в ситуация на пълен хаос, но всеки един от тях бе международно доказан футболист и професионалист. Което, уви, може да се каже за малцина от днешните български играчи.
Има ли вмешателство при определянето на състава? По всяка вероятност има. Дори вицето Йордан Лечков обясни това в едно телевизионно интервю като нещо нормално, за да му се обръща внимание. Това си остана така в пространството, макар че във всяка нормална държава след подобно изявление ще има оставки.
Вмешателството в определянето на състава обаче не е най-големият проблем. Напълно убеден съм, че какъвто и състав да бъде селекциониран в момента, той няма да постигне по-добри резултати.
Частният проблем „Бербатов"
Не съм убеден, че Бербатов не иска да играе в националния отбор заради БФС, макар че се появиха сериозни индикации за конфликт между него и Лечков. При Бербатов има натрупване от фактори, които са го накарали да вземе това решение, и решаващите са от частен характер. С дого- вора си с Манчестър Юнайтед той е постигнал върха в своята кариера. Пика, след който има само слизане надолу. Вижда се, че най-големият български футболист иска да задържи максимално дълго този момент и заради това предпочете началния статут на резерва този сезон, вместо да търси ново предизвикателство. На него националният тим не му е необходим, защото му носи само негативи.
Малко и за доброто. Боби Михайлов и БФС като цяло осигуриха на националния тим условия, каквито за тях едно време са били мечта. Самите те са мечта като ръководители за всеки национален футболист, но нека просто кажем, че сега времената са различни. Иначе твърдя, че по отношение на националния тим те са свършили на 100% своята работа. Нито има треньор в България, който е бил по-подходящ от назначените по тяхно време, нито националният тим не е бил осигурен логистично във всеки момент. И за да не забравяме скандала с уговорения мач срещу Естония, дали точният резултат може да се получи без участието на футболистите в него, ако БФС е замесен.
Първенството
Кризата в първенството е финансова. Просто свършиха парите и заради това футболните хора са озверели. Тук БФС твърдоглаво държи жезъла на организатор, макар че спокойно може да го прехвърли на ПФЛ и тогава да станем свидетели на още пo-голям резил. Обвиненията към централата днес могат да бъдат насочени в няколко посоки. Първата е за липсата на критерии при лицензирането. Това е причината да имаме днешния жалък сезон с отбори, които просто са допълнили групата като Светкавица, или такива, които просто фалират, като Локо Мездра и Пирин.
Вторият важен момент са съдиите. Обвиненията са, че те подкрепят определени отбори. Да, това е така, но смея да твърдя, че основната вина за това имат, от една страна, футболните президенти, които завзеха Изпълкома, и, от друга - самите съдии. Първите упражняват влияние, като то личи най-вече в публичните изяви и действията на двама от тях - Гриша Ганчев и Николай Гигов. Съдиите пък са страхливци. Те се съобразяват с това кой е в Изпълкома и гледат да не го ядосат.
Това, което БФС може и трябва да направи, е да разбие този порочен кръг на конфликт на интереси, футболните президенти нямат право да бъдат в този Изпълком. Това, че давали пари и трябва да участват в ръководството, е глупост. Те могат да бъдат част от някакъв контролен съвет, но не и да упражняват пряко влияние, след като не са достатъчно интелигентни, за да стоят настрана от най-злободневните проблеми. За съжаление за повечето от тях футболът не е въпрос на стратегия, а най-елементарна игра, в която си мерят влиянието и парите.
Тук БФС е напълно безпомощен, докато е заложник на подобен Изпълком.
Структурата на футбола
С третата задача БФС се справя почти блестящо за българските условия, но обществото не се интересува от това. Например фактът, че България се бореше за домакинство на европейско първенство за младежи с почти разнебитена инфраструктура и въпреки всичко направи прилична кандидатура, трудно може да бъде оценен. Стъпката със създаването на регионална структура на юношеския футбол също е нещо значимо. Все пак досега в тази насока никой не е правил нищо.
България взе да получава домакинства на различни прояви, което също е доста голям напредък. Ясно е, че това е максимумът към момента, защото това, което не може да направи БФС, е да изгради футболни бази в цялата страна.
Оценката за третата задача на БФС е само блестяща.
Нека сега обобщим за какво може да бъде лошо БФС. Заради това, че е заложник на Изпълкома от футболни президенти. И нищо друго сериозно.
Васил Колев, "Тема Спорт"