Левски се върна от подготовката си в Кипър и всички в отбора с усмивка на лице ни убедиха, че всичко е страхотно. Видите ли, играчите тренирали с настроение, упражненията били супер... с две думи - нещата вървят по мед и масло. Само с половин уста отговорните фактори признаха, че малко се притесняват от липсата на нови попълнения. Но пък се работело и върху селекцията.
Само че на Герена май отново изместиха центъра от основния проблем. Засега там се чудят кой нападател да привлекат. Имена много, пари малко и Иво Тонев се чуди как да се черви по време на преговорите. Защото навсякъде го посрещат с въпроса: "Колко давате?". А той готов отговор няма.
И все пак поне кипи безсмислен труд, а рейтингът на футболисти като Нджого Присо, Мустафа Бангура, Гонсало Гарсия и Жужу расте до небесата. Цената им също. Защото, когато към един футболист има интерес от редовен участник в евротурнирите, то собственият му клуб логично започва да му вдига рейтинга. Именно това спъва и Левски в преговорите. „Сините” просто имат име. И то работи срещу тях.
Но по-големият проблем е, че като че ли и ръководството на клуба работи срещу себе си. Защото така са се вторачиш в търсенето на нов нападател, че не осъзнават по-големия проблем. А именно защитата. В последните две години големите неуспехи на трансферния пазар са именно там. Иво Иванов пристигна на „Герена” със статут на един от наи-стабилните български бранители. Вкара си автогол с глава и оттогава няма един дори приличен мач. Често е контузен, а когато е здрав, просто е слаб. Единствено Милиев игра силно миналия сезон, но през есента и неговото ниво спадна. Пробваха и с Ларс Рисп, но се видя, че и той е тролей. Но по-лошото е, че в момента Левски повтаря грешката си от лятото.
Истината е, че и през лятото на „Герена” се чудеха кой да вземат в атака и забравиха за защитата. Така се стигна до привличането на Ларс на пожар. Той уж изкара пробен период, ама той беше само 3-4 дни. В които показа добро заставане и здраво стъпване в единоборствата. Но понеже не беше водил подготовка така и не успяха правилно да преценят бързината и издръжливостта му. Приеха, че ще навакса кондиционното изоставане, но той не успя. Просто защото маневрира като тролей.
Сега, ако в Левски пак чакат до последно, със сигурност отново ще имат проблеми в отбрана. Дори и да попаднат на правилното ново попълнение, това не означава, че то просто ще се появи на терена и ще заиграе. Все пак централният нападател е само един и за него е много по-лесно да пасне на отбора. Докато в защитата има четири човека. И най-малкото, от което се нуждаят те, е време за сработване. Именно на това се набляга в подготвителния период - на изграждането на синхрон в отделните линии и между тях. Затова се играят контроли, виждат се грешките, анализират се и се отстраняват. В Левски обаче са напът да пропуснат това златно време, в което трябва да оправят отбраната си. И най-вероятно и през пролетта ще се наложи на Сержиньо Грийн да се изявява в центъра на защитата.
Всъщност като споменахме холандеца, май най-големият проблем е, че той не е като овцата Доли. Не могат да го клонират и да го използват във всяка една линия. Защото с изявите си до момента той показа, че може да повиши нивото на отбора. Вярно, че си изкара безумен червен картон срещу Спартак Търнава, с който сложи край на евромечтите през минала та година. Но когато е спокоен, е един от най-полезните футболисти. Показа го и като защитник, и като халф. Това, че може да играе в отбрана обаче не означава, че там му е мястото. Той може да върши много повече работа именно в средата на терена. Особено сега при Николай Костов. Защото е достатъчно бърз и подвижен. Умее да разиграва топката и да работи с едно докосване.
Точно тези неща треньорът изисква от отбора си. И точно в тях Владо Гаджев му отстъпва. Вторият капитан на Левски е полезен за отбора с други неща. Най-вече никога не се предава. Бори се до последно и успява да вдъхнови съотборниците си в трудни моменти. Нерядко бележи и голове от далечна дистанция. Именно тези удари са основен проблем на българските футболисти. Играчите у нас, които не се притесняват да стрелят извън наказателното поле, се броят на пръсти, а Гаджев е един от тях. Чисто футболно обаче отстъпва на Грийн и дори се нуждае от него в средата на терена, за да се чувства по-спокоен.
Точно тези неща треньорът изисква от отбора си. И точно в тях Владо Гаджев му отстъпва. Вторият капитан на Левски е полезен за отбора с други неща. Най-вече никога не се предава. Бори се до последно и успява да вдъхнови съотборниците си в трудни моменти. Нерядко бележи и голове от далечна дистанция. Именно тези удари са основен проблем на българските футболисти. Играчите у нас, които не се притесняват да стрелят извън наказателното поле, се броят на пръсти, а Гаджев е един от тях. Чисто футболно обаче отстъпва на Грийн и дори се нуждае от него в средата на терена, за да се чувства по-спокоен.
Така че е крайно време в Левски да се фокусират и върху защитата. Да намерят бързо новият си централен защитник и да са спокойни за пролетния дял на шампионата. А Грийн нека да си остане резервен вариант, в случай че някой от титулярите в отбраната се контузи.
ДРАГОМИР АНТОНОВ, "7 дни спорт"
ДРАГОМИР АНТОНОВ, "7 дни спорт"
