Есенният дял в първенството приключи и три месеца ще си починем от простотията футбол БГ. През февруари лудницата отваря отново. И пак същото – скандали, бомби, порутени стадиони, уредени мачове, обвинения в корупция. Тоя филм вече сме го гледали. Ама кой ни пита. Да не забравяме къде живеем. В държавата на абсурдите. В държавата, в която мутрите са уважавани бизнесмени, а проститутките - бизнес дами.
Няма да си губим времето да анализираме надълго и широко събитията през есенния дял. Челната тройка след 15-ия кръг изглежда резонно. С изключение на силно афишираните шампионски амбиции на третия Литекс. Рано е обаче да зачеркваме ловешкия тим. Още повече, че този сезон Левски и ЦСКА са крайно несъстоятелни. И непостоянни.
Единственият важен въпрос към днешна дата е кой е най-подходящ за национален селекционер. Кой трябва да замени севлиевският гений Пламен Марков, превърнал Димитър Бербатов и компания в нещастниците на Европа.
Не само Марков е виновен за сегашното положение на държавния тим. След „експеримента Стоичков” ръководството на БФС месеци ни баламосва с измишльотини от рода на това, че Свен Горан Ериксон бил вариант за селекционер. Както и Рой Ходжсън. Вместо човек с CV и сериозна репутация, БФС измъкна от пясъчните дюни в Мароко. Спецът от Севлиево, изхвърлен след тих преврат от националния тим през 2004 г., си плю в сурата и се върна на бял кон, за да върне националния тим в първи клас. И да ни нареди до Андора, Лихтенщайн и Сан Марино след загубата с 1:6 от Сърбия.
Ще успее ли от втория опит БФС да намери наистина удачен вариант за селекционер, които да не губи времето на журналисти и фенове със заучени клишета, а да накара Бербатов и другите герои да играят. И да побеждават?
Спасението за потъващия кораб „национален отбор” е само чужденец. Треньор, който не би се съобразявал с мениджърски и роднински интереси. Име, което ще предизвика респекта в дори „богоизбрания” Димитър Бербатов, който не разговаря със съотборниците си извън терена. Какъв капитан е тогава? На кого е капитан? Това обаче е друга тема. Новият национален селекционер трябва да бъде човек със съвременни разбирания за футбола. Придобити в Европа и по футболния свят, а не в Севлиево и Северна Африка.
Такъв обаче няма как да дойде. Защото няма кой да му плати заплатата. БФС е скъсан здраво. По много причини. А дори да се намерят пари, никой няма да е навит просто ей така да ги даде на някой си, бил той и Свен Горан Ериксон, без да може да му влияе.
Спряганият за фаворит №1 Люпко Петрович е приличен вариант, но само при положение, че го оставят да работи. Това обаче няма как да стане. Защото шефове и мениджъри добре познават Люпко и ще му се качат на главата. Сърбинът не би се поддал на натиск, но в целта си да лавира на моменти, със сигурност ще допусне грешки. А на него няма да му ги простят. Не само защото е чужденец.
Ясно е, че единственият удачен избор за национален селекционер е Станимир Стоилов. Мъри е човек, който разбира футбола според общоприетите правила. Затова успя в Левски. Ще успее и в Литекс. Въпреки негативите, които търпи, заради някои неубедителни резултати и прочутото клише за правилния футбол. Вариант Стоилов в националния на този етап е невъзможен заради ангажиментите на треньора в Литекс.
Затова на Борислав Михайлов не остава нищо друго освен да пали свещи в близките години да се появят още личности като Станимир Стоилов. Човек, който не се поколеба да изгони самият Димитър Бербатов от тренировка преди квалификацията с Беларус. Човек, когото всички клубни шефове мразят, защото така и не успяха да му повлияят. За нищо.