През последните години ЦСКА е имал толкова спасители, че ако всеки бе дал по 5 лева, можеше да си построят 100-хиляден стадион. Накрая на този списък се нареди Данчо Лечков, заявил доста самоуверено обясни как спасяването на „червените" е въпрос на... Изпълкома. Излиза, че ако Лече и още 7 от членовете на висшия орган решат, то ЦСКА ще го има в пълния му блясък от неплатени фактури и неизпълнени съдебни решения. Знаем, че бившият градоначалник обича абсолютното върховенство, пък било и то по ръба на закона. А член 47 точки 2 и 4 от Правилника за статута на футболните клубове-членове на БФС звучат доста еднозначно и категорично. Според първия „лицензът се получава въз основа на решение на Лицензионната комисия", а след евентуалното обжалване, чл. 4 казва: „решението на Апелативната комисия е окончателно."
Така Изпълкомът влиза единствено в ролята на глашатай на взетото от въпросната инстанция решение. Оставането на ЦСКА на командно дишане ще бъде допълнено с всички произтичащи от това минуси. Минуси в баланса след всеки следващ сезон, минуси в похабената нервна система на всеки един „червен" фен. Дори на най-необременения от счетоводство фен е ясно, че 23-24 милиона лева задължения са непосилен за стопяване пасив. А „спасението" минава през добавяне на поредния кредит към фирми на Спасителя и опрощаването на някакъв процент в периода на сдаване.
Ако тази схема бе прекъсната в една далеч по-ранна фаза и БФС бе упражнявал по-категорично правото си на контрол и мониторинг върху процеса на задлъжняване, то ЦСКА нямаше да опре до ежедневния въпрос на оцеляване. Да не говорим, че един подобен случай ще доведе до вилица във врата на БФС. От една страна всеки клуб ще опитва да оцелява с трупане на дългове и благословия от Изпълкома, а от друга УЕфА ще постави на гилотината главата на футбола ни.
А на Лечков ще му обърна внимание, че родният му Сливен спаси кожата във „В" група благодарение единствено на трите административни изпадащи.
Пламен ПИНДРАКОВ, "Меридиан мач"