Левски е заложник

Финансовият журналист и ак­ционер в Левски Мирослав Иванов бе гост в преда­ването "Спорно за спорта" по BiТ телевизия. В него той гово­ри за собственика на клуба Спас Русев и бъдещето на сините.

От ден пьрви на Спас Русев в Левски е ясно, че той не иска да бъде собственик на клуба. Вече близо година откакто се разиг­рава тази комедия, все повече сини фенове стигат до това убеждение, колкото и в началото Русев да бе представян като спасител на този клуб и "идеята Левски", как щял да вложи пари и предстоят спортни успехи. Като резултат от тези твърдения до момента имаме "нула". Все повече хора разбират какво представлява участието на Спас Русев в Левски. То е против неговата боля - това е видно от самолет. И това рефлектира. Той не управлява директно, а се опитва да намери определен човек. Затова има и спортно-технически безумия при привличането на играчи. Но това е следствие на управлението на този клуб. Което пък е следствие от собствеността. Тоест, ако си заинтересован собственик на футболен клуб ролята ти е така да организираш мениджмънта, че той да работи нормално и да произвежда някакъв качествен резултат. Това, което виждаме от Спас Русев до момента, е постоянни обвинения към феновете. Първото управленско решение му бе да бъдат "отсвирени" представителите от Управителния съвет. Да кажем, че нямат място там, но те са вторият по големина акционер в дружеството (б.р. - има предвид Тръст "Синя България", който притежава 10% от акциите). Ако ти казваш на феновете, че са причина за губенето на спонсори, защото не ходят на стадиона (даде пример за "Huawei", защото има по 100-200 човека на мач) - това е несериозно.

Примерът с Челси е тотално несъпоставим с това, което Спас Русев се опитва да представи като собствен модел за управление в Левски. Като собственик е необходимо да покажеш ангажимента си към този клуб. И това не означава само това да се преструктурира бизнесът, за да може той да се самоиздържа. Каква тогава е функцията на мажоритарния собственик? Примерът с Челси е хубаво пожелание, но неизпълнимо. Примерът с Лудогорец? По-склонен съм да го приема, защото Спас Русев и Кирил Домусчиев са сходни типажи бизнесмени - това са хора, които оперират своя бизнес благодарение на контакти с държавата. Тоест Спас Русев в момента е в Левски като добавена стойност на сделката с БТК. Начинът, по който Русев се опитва да наложи "модел Лудогорец" в Левски, е малко като обърната пирамида. Тоест нека феновете да дадат, пък ние ще видим какво може. Нека се абонират в дадена фирма, пък... Да, нормално е през фенската маса да бъдат продавани някакви неща - това не са само шалове. фланелки и значки. Нормално е собственикът да получава пари от тях чрез останалия си бизнес. Но това не означава, че те трябва да издържат отбора. Несериозно е да очакваш привържениците да финансират твоя бизнес, а ти да даваш отчисления за футболния отбор.

Ако представата преди Спас Русев да се появи като собственик на Левски е била, че БТК ще влезе също като собственик и ще дава пари - това все повече е видно, че няма как да се случи. А няма как, защото БТК, макар и не публична компания, е такава, която се отчита постоянно на 3 месеца. Защото тя трябва да обясни на облигационерите си какво прави телекомът като акционер в Левски. Има някакви спонсорски договори, но те ще изтекат. Въпросът е след това Спас Русев какво ще прави. Той не дава пари - това е ясно. След като не може да осигури финансиране от БТК, се надявам, че ще дойде момент, в който ще обясни как точно ще финансира този клуб.

За съжаление Левски продължава да е заложник, феновете трябва да бъдем подготвени за момента, в който Спас Русев няма да бъде собственик. И най-вероятно клубът пак ще трябва да се спасява. Защото всичките истории как ще дойдат китайски инвеститори няма да се случат. Трябва кардинално да се промени начинът, по който реално се управлява този клуб. И то не само на думи.