Провинциалните проекти Литекс и Лудогорец бяха сравнявани по какви ли не показатели, но точно сега е моментът да се отчете подходът на двамата собственици на клубовете, що се отнася до треньорските кадри. А той е доста различен.
Разбира се, че категорични оценки не трябва да се правят, защото има голяма разлика във времето на футболния престой на Гриша Ганчев на картата и наличието на Кирил Домусчиев на нея. При първия има ясна тенденция, а при втория само едва очертаващи се контури.
Литекс по правило плаща за треньори, както е в последния случай с Красимир Балъков, а засега Лудогорец предпочита да си ги произвежда сам. А при футболистите е по-скоро обратното. Не може да се отрече, че в Ловеч минаха почти всички актуални имена в треньорския занаят. Нямаше да се учудим на следния хипотетичен трансфер: Стойчо Стоев се разделя с Лудогорец и на следващия ден си стиска ръцете с Литекс, тъй като бе ясно, че присъдата на Миодраг Йешич бе прочетена по-рано през този месец.
Гриша Ганчев едва ли някога щеше да се сети да пробва Стойчо Стоев, който два дни преди Разград бе в Академик Свищов. Но сега, когато този треньор вече е марка, със сигурност е в тефтера на листата на чакащите в Ловеч. Един ден треньорът на Литекс ще се казва Стойчо Стоев и това не подлежи на съмнение. Или поне ще има контакти между двете страни. Сделката ще е невъзможна само ако Стойчо Стоев скочи още нагоре като категория - и като капацитет, и като заплащане. Ако той обаче изкара още малко в Разград и после мръдне до Кипър, Гърция или някъде в близката част на Европа с променлив успех, пътят му към Ловеч е гарантиран. Гриша Ганчев не оставя подобни треньори да се измъкнат от ситото му. При него няма залитания и колебания. Набележи ли си някой треньор, един слънчев ден двамата са на масата и си стискат ръцете. А и досега не сме чули някой да е отказал оферта от Ловеч независимо поради какви причини. Условията са ясни на всички, проектът си има своите приоритети и стратегия, макар периодично да се наблюдават леки отклонения като примерно малко очаква-ни покупки от чужбина в момент, в който вълната от академията напира.
В Литекс има и друг тънък момент. Гриша Ганчев така влиза под кожите на всички свои служители, че след време те не му отказват да работят заедно отново. Това сме го споменавали за футболисти, но в пълна степен важи и за треньори. Ето, Йешич беше за втори път в Ловеч и дори ако пак бъде потърсен на пожар, няма да откаже. Ивайло Петев винаги ще се върне в Литекс като треньор, ако трябва да избира между офертите на Ганчев и друг български клуб. Рано или късно и той един ден ще седне на пейката в Ловеч, а Разград за него е затворена врата, въпреки че именно там стана треньор и се утвърди в бизнеса.
Друг кадър на Литекс - Светослав Тодоров, също е във файла на ловешкия компютър, един ден и на него ще му дойде времето да се върне там. Но Ганчев вероятно чака Тоди да покаже и развие потенциал на друго място. Дотогава можем да видим и други герои от САЩ'94 в Ловеч, след като там вече бяха Любо Пенев, Христо Стоичков и Ивайло Йорданов, макар и като асистент, а дори самият Димитър Пенев също водеше Литекс.
Докато Кирил Домусчиев рискува с имена, около които не се шуми, и засега печели. Бяхме сигурни, че това лято той няма да се раздели със Стойчо Стоев, въпреки че отношенията между двамата този месец бяха придобили размерите на сага. Моментът бе доста деликатен, шефът можеше да избере другия път само ако има срив, както стана с Петев. При отбор, който върви, е суперрисковано да правиш промяна на треньорския пост, защото два-три месеца напред чакат едни милиони от Шампионска лига, които щяха да са много трудно достижими, ако Стоев бе сменен.
Желю Станков, "Тема спорт"