В този текст няма npoдуктово позициониране, а относно заглавието всяка прилика с политически партии и движения е случайна, факт е обаче, че Лудогорец е ново явление във футбола и събра хиляди симпатизанти, без да обещава нищо. Всъщност в началото на проекта едва ли е имало толкова смели мечти, а резултатите към днешна дата са зашеметяващи В сравнение с преди 4-5 години. Време е обаче да надникнем зад завесата на статистиката.
Лудогорец намери една празна ниша в нагласите на футболните запалянковци. Всичко, което се случи на този клуб напоследък като спортни постижения, не може да бъде съизмеримо с нещо друго - този клуб като ви зия успя да направи своего рода наказателен вот на привържениците на футбола спрямо негативните явле ния, които ни съпътстват с обичайните мастодонти в синьо и червено. От тези, които се бяха уморили от сините и червени несгоди, Лудогорец бе припознат като носител на нови идеи и при чина за връщането на удоволствието от играта.
В политиката гласуването против лявото и дясното прелива в гласове на новопоявили се формации с на дежда за по-добър живот. И докато в тази сфера малко или много отцепниците се разочароват от поредния фалшификат и производи тел на илюзии и неизпълними обещания, във футбола Лудогорец не обеща на никой нищо, а правеше каквото намери за добре.
Разградският футболен клуб приобщи към себе си нов вид публика, освен тази, коя то вика „ура" на всичко ин тересно, независимо от това каква е историята му и каква е каузата му. Лудогорец събра на стадиона тези, на които им бе интересно не само да видят как играе този отбор срещу именити съперници. Запалянковците си купуваха билети, защото за тях стадионът бе едно добро място за развлечение. Те бяха сигурни, че ще стигнат безпрепятствено до арената без опасност да попаднат под канонада от камъни и бомбички, те бяха сигурни, че на стадиона ще срещнат още хиляди усмихнати и приветливи съмишленици, без да им се налага да бъдат тикани като овце, да бъдат ограничавани от буферни зони и което е много важно - на мачовете на Лудогорец няма ругатни, псувни и хамалски обиди. При футболните синьо и червено това няма как да стане. На вечното дерби публиката беше три пъти по-малко, но ние не можем да съдим тази тради ционна публика, която изпо вядва други ценности, има други възприятия за тази игра и си я разбира по свой си начин.
Тези, които подкрепяха Лудогорец в Лига Европа, бяха нещо като американска публика, която е дошла на стадиона да гледа предста вление, спектакъл, шоу. Полетът на орела преди мача с Валенсия бе част от това, което правят в САЩ - под гряват зрителите, преди да започне същинската забава, с какви ли не изпълнения. Всички сте гледали американски спортове по телевизията там зрителите са усмихна ти, пляскат с едни продълговати балончета, свиркат, ядат пуканки и, общо взето, са далеч от типичната европейска публика, която раз полага с богат арсенал от скандирания и песни. Лудогорец в София бе именно това - лъскав продукт, който се хареса на огромната маса привърженици, която не из повядва крайни настроения, не сее омраза и спазва законите на републиката. В клуба вероятно ще осъзнаят и социалната роля на проекта си който успя да консолидира приятелите на футбола, които така или иначе поради една или друга причина се оттеглиха от софийските стадиони. Позитивните послания, които Лудогорец отправяше към аудиторията през цялото време, бяха съпътствани и с отлични резултати и красива игра. Да, ясно е, че българската публика обича силните и има способност да се нагажда към победителите.
В крайна сметка Лудогорец не накара насила никого да отиде на стадиона да си изгуби времето за два часа. Опашките за билети бяха показателни за отрицателно мнение спрямо софийските клубове, които в момента изглеждат по доста различен начин в сравнение с Лудогорец. Това е истината, на стадион „Васил Левски" имаше много от не крайните левска-ри и цесекари, които в последните месеци и години са спрели да ходят на стадиона поради гореизброените причини - лошо управление, слаба игра, лоши резултати и липса на спокойствие на и около стадиона. И Левски, и ЦСКА представят на феновете си много изкривени модели, обвити в потайност и съществуващи в паралелен футболен свят, в който властват двуличието, откровената лъжа и отмъщението на всеки следващ герой, постъпил на работа на висок пост в клубовете.
А в Лудогорец няма цензу ра. Всичко е на показ, струк турата на управление е изчи стена, и ако се абстрахираме от чисто българските порядки, които, общо взето, са неизбежни с оглед на средата, виждаме правилния модел на съществуване и развитие.
Но, както се казва, най-важното предстои. Не можем да гадаем дали то ще е с добър резултат. Най-важното е Лудогорец да не бъде споходен от това, което се случи на Левски преди 7-8 години. Тогава пред сините имаше два варианта - или те да дръпнат нагоре блатните обитатели със себе си или, което се случи - блатото да дръпне Левски надолу при себе си. Сега е моментът в Лудогорец да направят тази равносметка и в глобален план да решат как точно да се задържат над блатото, че ако може и да хванат за ръка някой от перманентно давещите се български сподвижници. Ето това ще е големия успех на тима, а и да не забравяме, че тази маса запалянковци трябва да бъде непрекъснато ухажвана с добра визия на клуба и добри резултати на терена. Защото разделителната линия в много случаи е бързо и ярко изра-зима. Процесите понякога са много резки и трудно се усеща кога е направен страничен, че дори и обратен завой.
Трудното предстои, а сега в Лудогорец трябва много добре да си дадат сметка на каква височина точно е летвата им и къде реално трябва да бъде поставена тя като изходна база. Дали може да се свали леко, да си остане там, или да се прибавят нови три сантиметра за следващ опит за висок скок.
Да, наясно сме, че в клуба не се мисли ден за ден и не се играе мач за мач. Виждаме, че в политиката има последователност, селекцията е отворен процес в 365 дни в годината. Но моментът сега е много тънък и не трябва да се повтарят грешките на Левски, който не успя да надгради над големия отбор на Станимир Стоилов. Тогава сините бяха решили, че ще карат с тези 11 футболисти плюс 2-3 резерви, докато всички те грохнат. Левски нямаше смелостта, пък и опита и познанията как да прибави още малко качество, да прецени кои играчи са с изчерпан лимит и къде могат да се очакват сриво-ве. Ето такива стратегически задачи имат да решават в Разград. Защото им предстои още нещо, което си има своя момент, който трябва да бъде уловен. Целта на този проект беше да приобщи хората от Североизточна България и ако те досега са били леко скептични или колебаещи се, сега вече поривът им към стадиона трудно ще бъде спрян. Лудогорец се целеше точно в публиката от региона, но съдбата го прати за малко в София. Със сигурност на много запалянковци от Лудогорие-то им се е искало да бъдат на „Васил Левски", но поради икономически причини това не е станало. Цъкали са с език и са си представяли как всичко това се случва на стадиона в Разград. Е, сега те са на ход, защото Лудогорец се връща у дома. А онези хиляди от София и близките до столицата градове и села ще се надяват на ново участие в групова фаза. При такова развитие по улиците и на стадиона отново ще има цели семейства, с балончета и шалове, децата ще са изрисували лицата си и изобщо футболът за тях отново ще е радост и усмивки.
