Лудогорец близо, но още не е в целта

Забелязвам, че в българския футбол малцина разбират в детайли стратегията на Лудогорец. Това е причината някои мачове на зе­лената машина да бъдат промотирани като по-важни от другите. Донякъде е така, но само донякъде.

Лудогорец стратегически запази първоначалното си пре­димство пред Базел. Докара мача до 0:0 и при равни точки на двата аутсайдера в група А българският шампион ще има решаващо предимство.

Нещото, което убягва на невъоръженото око, е, че зелените орли се научиха да не играят мач за мач а с дългосрочна стратегия. Та­ка, както го правят съперни­ците им в Европа. В това се изразява огромната заслуга на треньора Дерменджиев, кой­то иначе пред камерите и ми­крофоните е трогателно без­личен в обясненията за игра­та. Но и никога не му задават правилните въпроси. Макар и да се говори, че Лудогорец мо­же и без треньор, Всъщност въобще не е така. В основата на успехите е изготвянето на правилен ритъм за дългия цик­ъл от мачове. Да ги сметнем -14 за първенство, 2 за купата, 11 в Шампионската лига. Досе­га 27, до Коледа остават още 6. Като се сложат и предсезонните контроли, Лудогорец на практика изиграва едно пър­венство за 4 месеца и нещо. Чалъмът е да си на ниво през цялото време. Да няма сривове или те да са контролирани.

Страничните наблюдатели наивно разсъждават, че с тол­кова много пари и с добрите футболисти не е никакъв про­блем да се мине през учестен ритъм. Обаче има и детайли, които убягват на непосвете­ните. Георги Дерменджиев прилага много консервативна тактика! Кадровият му под­ход най-точно може да бъде охарактеризиран като модела на свещените крави. Против­но на общоприетото непра­вилно мнение той не разпола­га с широчината на потенциа­ла на своите съперници в гру­повата фаза. Ако всичко е на­ред, има само една позиция на терена, която е варираща. Ед­на свободна валента в офанзивната четворка, където не­поклатими са Кафу, Вандерсон и Марселиньо. Видно е, че Мисиджан е предпочитаният четвърти също по една нераз­брана от масите причина. Зе­леният влак няма налична схема за игра с типичен централен нападател. Забелязвате ли в европейските мачове колко рядкос се подава на Кешерю? Причината е, че той не се движи достатъчно и няма синхрон с останалите острилки.

За разлика от авангарда в ариергарда нещата са пределно ясни. Владо Стоянов може да го извади от тима само детек­торът на лъжата. Ясни са два­та бека, ясни са централните, ясни са двете подпорки в сре­дата на терена. Ясна е и при­чината за стабилността в представянето на Лудогорец. Георги Дерменджиев като все­ки умен треньор прави проме­ни само по принуда. Това само обаче е едната страна на стратегията.   Втората   е тактическият план. Лудого­рец и преди групата, и в нея показва футбол на контра­атака. Това също лесно се виж­да в показателите. Всеки един от защитниците и двамата дефанзивни халфове играе поч­ти двойно повече с топката от играчите в нападателна­та четворка. Спрямо Кешерю дори три пъти по-често. Това не са само подавания, а и от­нети топки. Зеленият скор­пион жили смъртоносно, но при мълниеносни контри. Кар­тината е съвсем различна от тази, която гледаме в Бълга­рия. Само в един мач от група­та видяхме автентичния Лудогорец и това бе на "Емирейтс". Струваше им 6 гола в серкмето на Стоянов. Занима­телно е, но едва ли Дерменджиев е бил съгласен тогава с подхода към мача. Той прави впечатление на реалист. А в Лондон вероятно друг е променил стратегията. Взеха си поука u се върнаха в ритъм.

С константния състав и подходящата тактика Лудогорец може да излезе от гру­пата с възможно най-малкия сбор от точки 2. Математи­ката показва, че това е абсо­лютният минимум за 3-то мя­сто в група и единственият вариант това да стане без нито една победа. На евенту­алното класиране за Лига Ев­ропа кой знае защо се придава сакрално значение. Но това е съвсем друг турнир, който е много далеч във всяко едно отношение от Шампионска­та лига. Както се казва, уте­хата е незначителна.

Второто участие на Лудо­горец в групова фаза е към края си. То не показа надграж­дане като резултати и като игра. Зелената фурия е много недостижима за България и въобще за географския изток на Европа, но и безкрайно дал­еч от най-големите. За малко, за много, това са еквилибри­стики. ПСЖ и Арсенал си игра­ха с Лудогорец на котка с миш­ка. Така го правят самите хе­гемони със своите съперници у нас. Базел също страда от съ­щата диагноза. Без Мохамед Салах нямат никакъв блясък. А явно им е трудно дори с тех­ните огромни финансови въ­зможности да намерят втори като Салах. Любопитно е, че в Лудогорец пък никога не са имали такъв като Салах. Кой знае, може би Кафу ще се ока­же първата интернационална звезда на разградчани?!

Задължително е да се отбе­лежи, че този състав на Базел е значително по-слаб от оне­зи, които гастролираха в София за мачовете с ЦСКА през 2009 и Лудогорец през 2013 го­дина, и равностоен на този, който бе победен в София през 2014. Приказките, че то­ва бил най-силният отбор на Базел, са свободни съчинения.

Когато започна турът, на­деждите бяха много по-голе­ми. Двете равенства и три­те загуби не са това, което се очакваше в Разград. Георги Дерменджиев повтаряше по­стоянно, че ще се печелят точки. Е, спечелиха се две. Не е нещо, с което да се гордееш особено, но, като се огледат и видят Динамо на Петев с нула, пак си е нещо. Винаги за­виси и от групата. Лудогорец попадна в средна по сила гру­па. Щеше да е далеч по-внуши­телно, ако поне веднъж бе победен Базел и бе взета поне една точка от водачите. Но не се получи, има и следващ опит. Отсега обаче е ясно, че той няма да е по-различен. За­щото освен желание на този свят има и закономерности. Както е казано в притчата, "Обущарю, недей да гледаш по-далеч от носа на обувките си".

Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"