Лудогорец повече никога няма да бъде същият. Повод за едно такова смело твърдение е фактът, че клубът премина в друг етап на развитие. До този момент се поставяха основите и предстои да разберем дали те са стабилни, или в Разград периодично ще копаят нова дупка. От тук насетне или ще бъде построено нещо, което е устойчиво на сериозни природни катаклизми, или ще бъде събаряно при първия полъх на вятъра. Лудогорец няма как да остане на нивото, което познавахме досега. Когато отиваш на друго стъпало, а назначаването на непознат треньор от чужбина е именно такъв акт, няма начин да задържиш точно това ниво. При Бруно Рибейро шампионите или ще станат още по-солиден отбор на международната сцена, или много безславно ще останат трайно тук.
Вероятно долавяте нотките на несигурност от последните седмици. Не един и два пъти и ръководители, и футболисти говорят твърде плахо за предстоящия сезон. Целта била участие в групова фаза, но с уточнението, че това може и да е в Лига Европа. А през миналите години нямаше подобно отваряне на скоби. Тогава собственикът кратко, ясно и категорично припомняше, че е максималист и иска участие в Шампионската лига. Нещо повече - малко по-късно Кирил Домусчиев поиска прескачане на групата и попадане в елиминационна фаза. А сега да сте чули нещо подобно? Няма и да чуете. Първо, защото шефът поне видимо леко се е отдръпнал от ежедневието на Лудогорец и се занимава с цената на тока и други от тази категория. И второ, защото никой в Разград няма да каже нещо високопарно, без да е оторизиран от Домусчиев. Или пък се оказва, че той е единственият максималист в клуба.
Реалностите са такива, че при български треньор малко или много можеш да предвидиш както таван на възможности, така и ниво на дъното. Именно това вероятно е била основната причина, поради която Лудогорец се раздели с Гошо Дерменджиев. В клуба много добре знаят какъв е неговият капацитет и колко евентуално би могъл да надгради над миналия сезон. Кирил Домусчиев бе длъжен да рискува. И моментът бе точно сега, а не както се случваше минали години -треньорите да си тръгват след първите колебания от новия шампионат. Португалският наследник на Дерменджиев е от същата категорията като Ивайло Петев и Стойчо Стоев - без никакъв опит на високо ниво. Този факт в момента тече в обмена като критика към ръководството, но пък може да се окаже и с голям плюс. На Домусчиев явно не му трябваше известно име от финансов диапазон, който можеше да си позволи. За него Рибейро е вероятно чуждестранен вариант на Петев и Стойчо Стоев. Иначе шефът можеше да се „накове" на треньор, който обикаля футболните богаташи от Източна Европа и ги изтръсква хубаво за отрицателно време, без да направи нещо интересно като развитие на отбора.
Лесно може да се предвиди, че през новата кампания Лудогорец ще стартира с футбол, който ще се доближава до досегашния, но с много новости. Смелостта да скочиш в неизвестното обаче в един момент е неизбежен фактор, когато пред очите ти отборът се изчерпва в този си вид. Раздялата с основни футболисти е процес, който не може да бъде избегнат, защото правилата са такива. Лудогорец изпитваше трудности и в българското първенство, което не би трябвало да се случва с оглед изключителния спад в нивото на конкуренцията. И тези трудности или ще се задълбочат, или за 2-3 месеца бъдат сведени до минимум.
Всяко обновяване на един добре работещ механизъм е процес, който не носи никакви гаранции. Въпреки че в Лудогорец взеха попълнения с впечатляващи визитки, изискванията на новия наставник едва ли ще бъдат възприети и внедрени с лекота. Въпросът е дали шефът ще има търпение да види плавния преход.
Желю Станков, "Тема спорт"