Арсенал унищожи Лудогорец с 6:0 и всякакви глупави анализи и коментари са излишни. Отделните проблясъци на самородния талант са едно, константната класа съвсем друго. Тактика, стратегия, игра на грешки, късмет са подробности от пейзажа, когато си бил разбит и смазан с 6:0. По-интересното в случая е нещо глобално, наречено психология на очакванията. Именно този лабиринт се оказа непостижимо труден за българските шампиони и съпътстващата ги медийна струя на кохортата подмазвачи, която ни облъчва от няколко месеца под вещото ръководство на Краля Слънце. Тази димна завеса, целяща да обърка обикновения футболен фен, е далеч по-интересна за изследване от самия съкрушителен резултат. Рано или късно някой от топотборите щеше да го направи, а Лудогорец няма аргументи да го предотврати. Случи се на „Емирейтс" и това остава за историята и статистиката.
Забележете обаче някои детайли, на полувремето коментарът бе, че Лудогорец се представя достойно и дори надиграва Арсенал в отделни компоненти като владеене на топката например. До 3:0 и 4:0 нищо страшно не се бе случило и играчите трябвало да не се срамуват. При 5:0 вече се започнаха сравнения с Порто и Шахтьор Донецк, които също били отнесли петици от Арсенал. А при 6:0 вече бяха важни изводите и поуките от този мач. Но разгромният резултат не трябвало да притеснява великия отбор на Лудогорец. Случвало се понякога и на най-добрите. Не, няма как Арсенал да бие сериозен противник по такъв начин. При 6:0 и такава гледка съперникът, общо взето, трябва да се замисли въобще какво е правил на терена и дали играта футбол м"у е достатъчно ясна. Трябва да се замислим и всички в България, защото точно ние тук създадохме илюзията, че Лудогорец е напълно различен от средата на местния ни футбол.
Загубата нямаше да бъде трагедия, ако примерно Лудогорец бе играл както Суонзи преди четири дни за 2:3 на „Емирейтс". Суонзи не е то-потбор и няма някакви извънземни играчи. Но не изглеждаше толкова жалко срещу Арсенал. Не изглеждаха жалки и аутсайдерите от Бърнли, които бяха победени от артилеристите с гол в последната минута. Не изглеждаше по такъв начин и Базел, който уж бе изпуснат от Лудогорец. И като стигнах до Базел, това може би е върхът в тазгодишната спирала при психология на очакванията, стартирали от Цървена звезда. Точно отстраняването на Звезда в Белград се оказа катализатор очакванията да тръгнат напористо нагоре. Очаквания не само към Лудогорец, но и към звездашите. Защото те са далеч напред в йерархията спрямо нашенското парвеню. Но очакванията, че историческите натрупвания ще работят в полза на червено-белите, бяха разбити на пух и прах. Модерният футбол в лицето на Лудогорец отнесе надеждите на делиите. С драма и продължения, но славата замина за Разград. В интерес на истината високите етажи и най-вече онзи на кралския престол постъпиха мъдро в седмиците до мачовете с Виктория Пилзен. Разиграха сценария затишие пред буря. Лудогорец отстрани Пилзен и последва истинска какофония. Десетки интервюта в чест на победата и клеймене на някакви митични гадове, които се смятали за утвърдени журналисти. И доста изречени очаквания. Нормално за историческо Второ влизане в групи на Шампионската лига, което за редовия българин е милиони евро приходи.
Мина жребият, видяха се имената на съперниците. Общо взето, реакцията бе нормална, ПСЖ и Арсенал са топотбори, с Базел ще се надиграваме за третото място. Може би, ако стартът бе в Париж или Лондон и бе последвало закономерно приземяване, очакванията нямаше да отскочат толкова високо. Но първият мач бе в Базел, Лудогорец се представи доста добре. Поведе в резултата и за съвсем малко да се върне с три точки. В двете седмици до ПСЖ вече амплитудите станаха нереалистично високи. Привидя се второ място в групата и продължаване в ШЛ напролет. Зениците и на превъ-збудата, и на страха се разшириха. Няма какво да спорим, Лудогорец е доста недолюбван главно заради собственика и на много хора няма да им е особено приятно, ако се случат сензации.
Лудогорец прие ПСЖ с нагласата поне за равенство. ПСЖ бе с огромни проблеми, с поредица от лоши резултати и с нов треньор, при който не е ясно накъде ще тръгнат нещата. ПСЖ обаче показа, че Лудогорец може да бие колкото иска пъти Пилзен, Партизан, Стяуа, Цървена звезда, Динамо Загреб, но това с нищо не го приближава до голямата класа. ПСЖ по всички компоненти надигра Лудогорец в София, но развитието на мача не промени психологията на очакванията. Моци изпусна дузпа при 1-2 и медийната струя насочи вниманието към изпуснатото равенство. А при 2-2 не се знаело какво може да се случи?!
При тази ситуация надеждите се запазиха за Лондон. Бат Гошо каза, че Лудогорец ще печели още точки, и мнозина му повярваха, че това ще се случи точно в столицата на Обединеното кралство. И последва приземяването. Резултатът 0:6 точно отразява разликата в класата на футболистите на двата съперника. Образно точно 6 пъти всеки футболист на Арсенал е по-добър от този на същия пост в Лудогорец. От вратаря до централния нападател. И тук психологията на очакванията претърпя най-големия си крах. Защото и заради силната като от пожарникарски кран медийна струя бе създадено внушението, че играчите на Лудогорец са от много висока световна класа. А те не са и в мача с Арсенал това се видя на пълните 100 процента. Как играе примерно Ектор Бейерин и как го прави на същата позиция Данчо Минев? По съвсем различен начин като ефективност, сигурност, интелект, наученост. Данчо Минев, който е на 36 години, изглежда професор в нашето първенство и като първолак на „Емирейтс".
Пак се връщам на основния извод. Не е фатално Лудогорец да загуби от Арсенал, но ако бяха това, за което ги мислехме, игрово трябваше да стане, както го правят съперниците на топчиите в Премиер-лийг. Падат с достойнство. Лудогорец не можа да падне с достойнство. Падна при пълно унижение. Другото са кур-тоазии, това не е квартален мач, за да ти вкарат цели 6 гола. Три от тях при вече затворен цикъл. Головете на Йозил доказват, че съперникът е бил напълно несъстоятелен. Независимо от положенията за Лудогорец през първото полувреме. Ако Лудогорец играе във Висшата лига на Англия, а не в Първа лига на България, подобно поражение ще означава мигновено заседание на борда на директорите. При разградския хегемон такава демокрация е недопустима, но единственото отговорно лице трябва сериозно да се замисли. За начало да се прецени, естествено след сериозно преосмисляне, дали половината отбор не е изчерпан. И най-вече вратарят Стоянов.
Загубата с 0:6 постави Лудогорец в много странно положение. В България няма никакво съмнение, че отборът е не-достижим. Показателен е мачът с Верея, в който Лудогорец бе в ролята на Арсенал! Но да биеш преди 10-20 дни с 5:1 и да паднеш след това с 0:6 е доста притеснително. Това е странно състояние на духа, което ще се отрази на футболистите. Техните равновесие и самооценка са много важни. От тях зависи накъде ще върви проектът. Срещу ПСЖ и Арсенал се направиха две много погрешни стъпки. Но поне очакванията се върнаха там, където им е мястото.
Иначе е ясно едно. Като махнем големите приказки, националната кауза, подарената радост на българския фен, който ходил на европейските мачове заради Лудогорец, остава чиста икономика. 18 легионери, докарани от цял свят, които ги наричат „българи юнаци". Смешно е, но е факт! Лудогорец е в състояние да печели 15 милиона евро всяка година и всеки път, като ги набара топотбор, да се рискува за ново 0:6. Оттам нататък всеки може да си прави изводите това ли е двигателят на развитието на българския футбол.
Във футбола няма как да преживяваш без съперници. Трябва да искаш да ги побеждаваш на терена, а не да ги унищожаваш по всякакъв начин. Защото рано или късно и теб те сполетява същото. Неизбежното 0:6 те чака зад ъгъла. Рухна последната лъжа за българския футбол. Лудогорец не е по-различен от националния отбор на България. Е, сега е ясно, че всичко е било заблуда. Както и с Левски преди 10 години се оказа, че големият футбол е прекалено далеч напред.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
