Преди началото на първенството предричах на Лудогорец място непосредствено под позициите за Зона Европа. Аргументите изглеждаха стабилни, няма как отбор да извърви толкова бързо отделните фази на футболното развитие.
Започна първенството и се видя, че в Разград играят най-добрия футбол в България. Повод за симпатия - винаги е прекрасно да се появяват позитивни футболни явления, но това едва ли е причина да се стигне чак до перспектива за покоряване на самия връх.
Сега малко преди й края на полусезона, смятам, че шансовете на Лудогорец да стане шампион на България са над 50 процента, което определено го прави актуалния фаворит.
Ако в следващите няколко седмици Лудогорец направи разлика от 4-5 точки пред втория в класирането, вече ще съм напълно убеден, че следващият шампион на България ще е абсолютният новак от Разград.
Лудогорец е страхотен модел за футболен проект, собственикът действа сравнително разумно, играчите са много добри за нашите стандарти, треньорът определено изповядва позитивна футболна философия. Най-решителното - публиката е гореща и ентусиазирана и готова да заплаща сериозни пари за качествено зрелище.
Определено всичките тези фактори на едно място ги няма никъде другаде в българския футбол. И въпреки всичко фактът, че един клуб можа да стане шампион на България още при първия си сезон 8 елита, е смущаващ.
Без да претендирам за изчерпателност, подобен прецедент трудно може да се намери в Европа, Латинска и Северна Америка и развитите първенства на Азия.
Няма как да се открие подобен аналог в проспериращите арабски лиги, както и в най-отдалечената част на Африка, където се играе доста стойностно първенство.
Навсякъде се следват някакви нормални футболни тенденции, които изключват в една или друга степен прекалено бързата еволюция. Откриват се и няколко примера за отбор, станал шампион при първия си сезон в елита, но и те са много далеч от сравнението с Разград.
Във Франция са го правили три отбора, но те се казват Бордо, Монако и Сент Етиен, а те са постоянни величини в тамошното първенство.
В Германия го направи през 1997 година Кайзерслаутерн, в който триумфално се върна от Втора Бундеслига с титла на следващата година в първа. Но лаутерите бяха шампиони и през 1990 година.
В Англия христоматиен е примерът с Нотингам, който стана шампион на Англия през 1978, а след това и първенец на Европа през 1979, след като се бе домогнал до промоция през 1977 година.
Преди век подобен успех е фиксирал Ливърпул, който се връща в най-високото ниво и печели титлата през 1905 година. Това обаче са съвсем други измерения, нерде Ливърпул, нерде Разград.
Като цяло преобладаващото число примери са в обратната посока. Има утвърдени футболни елити в отделните първенства, които почти не допускат нови членове сред тях. Пример е Португалия, там в 77 досегашни първенства 75 пъти са печелили Бенфика, Спортинг или Порто.
Този модел е характерен поне за 80 процента от първенствата, където всички питаят симпатия към промяна на статуквото, но като цяло то не се променя. Малага, Бетис, Атлетико Мадрид са много симпатични, но някой смята ли сериозно, че могат да изпреварят Барса и Реал!
А докъде стигна амбицията на Хофенхайм, който се бе устремил към титлата преди няколко сезона в Бундеслигата. Сега са просто едно средняче с тенденция неминуемо да имат проблеми в обозримо бъдеще.
Преди няколко години несъществуващият вече шотландски клуб Гретна направи рекорд за Гинес, след като в три последователни години стигна от Трета дивизия до Висшата лига на Шотландия.
И там животът им се стъжни, отпаднаха почти веднага и след това изчезнаха от футболната карта. Има един филм "Купата" с Робърт Дювал и Али Маккойст, който може би отразява победоносния път на този отбор от едно морско село! Оказа се, че проектът е балон под налягане и нищо повече!
Да се върнем към Лудогорец и липсата на аналогии, доколкото това въобще е важно. Имаме и български пример - Литекс Ловеч, който също стана шампион при първото си участие под това име в първенството и след това, както знаем, за 15 години се превърна в третия по историческо значение български футболен клуб.
Натам ли се е запътил Лудогорец и това ли трябва да си пожелаем? Така или иначе прескачането на цели исторически епохи не е добър атестат за българското първенство или най-малкото говори красноречиво за неговата пълна несъстоятелност.
А какъв е изводът? В Лудогорец правят няколко прости неща и те им носят по-голям успех, отколкото са очаквали и отколкото заслужават на този етап. Но не при тях е проблемът.
Трябва да се замислят най-вече Левски и ЦСКА, които размиват успешно статута си на грандове. Не държат ниво и традиционни бастиони като Пловдив, Стара Загора, Бургас, Велико Търново, а по малките столични клубове направо са лишени от смисъл да съществуват.
Какво следва от начинанието в Разград? Трябва да се очаква, че ако в Кърджали намерят своя благодетел, също биха могли да станат шампиони. Същото може да го направят във Видин или Силистра.
И така цялата карта на българския футбол ще се пренареди. Като пренебрегнем носталгията, сантимента и огромния смисъл на футболната история, може би трябва да приемем, че имаме най-откачения модел за футбол в света. Определено нещо е достатъчно сбъркано!
Жаклин Михайлов, в-к „Тема спорт”
Лудогорец шампион - поредната присъда на българския футбол
Начинанието в Разград показа, че ако и в Кърджали намерят своя благодетел, също биха могли да станат първи
