Любо Пенев, клетникът

Добър треньор е този, чийто отбор има до­бри резултати. Мак­симата диктува из­гревите и залезите по футболната Земя. Добра игра срещу големи от­бори? Пълен стадион? Не, не... Без резултати няма истинско щастие в играта. А постиже­нията не зависят само от треньорския гений дори на Жозе Моуриньо или Пеп Гуардиола.

Ако гуруто на резултатите или маниакът на стила оглавят „Хан Крум" (село Могила), от­борът няма да влезе в Шам­пионската лига. Настрана фак­та, че клубчето с традиции в „Б" окръжна група на Шуменско не съществува от 90-те години още. Кажи-речи такава е съ­дбата и на националния отбор. Гине бавно от края на 90-те насам. Няма мат'риал.

Господата Пенев, Давид Родригес и Радослав Здравков влизат в ролята на обречени. Клетниците дирят чак до Китай талантливи, изградени, класни, доказани футболисти, достойни за род­ната фланелка, както Гаврош търси комат хляб. Личи от раз­рез на селекцията.

През 2013 г. Тодор Неделев вкара или подаде за близо 2/3 от головете на „Ботев". Момче­то е на 21 години и е смятано от мнозина за най-талантливия младок на България. Обаче през сезона Тошко няма и 1 минута в Бундеслигата за „Майнц". Там смятат, че фини­ят халф още няма динамика за Бундеслигата. Същият играч, година по-малък, вършеше чу­деса в „А" група и спасяваше „канарчетата" през мач. Неделев е типичен пример за разликата между родния елит и цивилизования футбо­лен свят. Пък и по принцип да­дена стока, ако не става за из­нос, значи не става. А Любо Пенев традиционно пълни здраво състава с мат'риал от „А" група. В селекцията за ма­ча с Хърватия 12 играят в странство, 13 - у дома.

Легионерската картинка на­право не е за писане, клавиа­турата трепери, слабите сърца да лапат валидол. Имаме 8 национали в елитни дивизии по света. За Неделев стана дума. Николай Михай­лов отиде в турския „Мерсин". Още няма шампионатен мач за втория в класирането, има един за купата.

Симеон Славчев премина в уважавания „Спортинг" (Лиса­бон), за да повтори съдбата на Неделев. В първенството има 1 мач (65 минути на терена) - на 27 август. А у нас 21 -годишният талант стана стрелец №4 на първенството с „Литекс" от по­зицията на вътрешен халф, което е рядка работа за футбо­ла.

Александър Тонев е в митич­ния „Селтик", но е записал ед­ва 2 титулярни участия. И се замеси в скандал с расизъм, за който е възможно да му пре­кратят договорите и да загуби примерно милион евро. Дано все пак в главата му преобла­дава футболът...

Актуалните родни легионери виреят само в Русия. Ка­питанът на национа­лите Ивелин По­пов е фурия в „Кубан", звезда с вече 3 гола за четвъртия във Висшата лига. Георги Миланов е железен в гранда ЦСКА, който е втори. Петър Занев е титуляр в „Амкар", 12-и от 16 тима.
Станислав Манолев още не е утвърден в третия в класиране­то „Динамо" (Москва), но по-често играе, отколкото търка пейката, вкара веднъж. Манолев обаче е десен за­щитник в Русия, а в национал­ния е халф-крило. Миланов е най-често вътрешен полуза­щитник в ЦСКА, а с родния екип - атакуващ. Т.е. кърпим офанзивата на България с играчи, които клубовете из­ползват за дефанзивна рабо­та...

Клетникът Пенев просто ня­ма избор. Иначе всеки треньор си мечтае за няколко Пелета в атаката и бекът да си е бек, а вътрешният халф - на мястото си...

А другите четирима легионери тънат из „Б" групите, та чак до Китай. Георги Илиев върви втори във втора лига с „Шъдзяджуан". Да извиняват в посолството на народната ре­публика, ако бъркаме името, но наскоро разбрахме, че има такъв отбор. От „Шъ..." (така е по-лесно за запомняне) е и на­ционалът Емил Гъргоров, сега контузен.

От немай-къде Пенев се при­нуди да товари 33-годишните кокали на двамата с безкрайни пътувания от Азия и адаптация към часови разлики.

За сравнение - Филип Лам се отказа от Бундестима на 30 го- дини, без да се налага да яха самолети от Пекин в името на родината.

Николай Бодуров е несме­няем във „Фулъм", но в Чемпиъншип, второто равнище на английския футбол. Отборът е 22-ри от 24 клуба и има най-слабата защита в лигата. Боду­ров е центра­лен бранител. Андрей Гълъбинов е добре с  Ливорно, втори в италианската „Се­рия  Б".  Обаче българинът не е добре - две титу­лярни участия в шампионата и един гол.. Но като нямаме централен нападател, се над­яваме да има пове­че голове за Бълга­рия, отколкото за клуба. Нищо чудно накрая да има и по­вече мачове за ро­дината в сравнение с Ливорно, известен главно с комунисти­ческата идеология на агитката си.

Четвъртият нацио­нал с марка „втора кла­са" (Гъргоров не се брои за мача) е Илиян Мицански. Нападателят е титуляр с 9 мача за „Карлсруе", девети във втора Бундеслига. Има 4 гола! Обаче 3 от тях вкара само в 1 мач. А за целия минал сезон отбеляза също 4 пъти в шам­пионата. Така че не е Диего Коща на България, не е.

Балансът? Четирима ритат добре в руския елит. Друго ка­ре тъне тъжно из други водещи дивизии. Останалите четири­ма се оправят някак из „Б" гру­пите по света.

Осемте халфове и нападате­ли общо са вкарали 9 шампионатни гола за сезона. За Геор­ги Илиев, с извинение, няма достоверна статистика, все пак е във лига на Китай.

Имаме 13 национали и от „А" група. Изборът на Пенев стиг­на до... резерва в „Лудогорец". Христо Златински има 3 титу­лярни мача от 11 възможни в „А" група. А и Александър Александров не е безспорен в тима на делиорманския колос.

Преди няколко години вете­ран от наш гранд каза в личен разговор при вестта за повик­вателна: „Аз в националния? А бе, щом до мен са опрели..."

Ами опираме, опираме до близо 34-годишните Веселин и Йордан Миневи. До 30-годишния Йордан Христов, който има един титулярен мач за Бълга­рия. Със същата визитка е и Апостол Попов (31 г.). А Алек­сандър Александров и Михаил Александров имат по 2-3 мача за България.

Войводата Пенев не може и да мечтае за Пеневата чета. За бомбастични легионери ка­то Христо Стоичков, Красимир Балъков, Йордан Лечков, Лю­бо Пенев и ко. Може само да си казва преди заспиване: „Ех, да имах една деветка като Любо Пенев..."

Вече няма как да лелеем u за Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Пе­тров. Тяхното поколение хвана само един влак и проплака, че само три коня дърпат каляска­та. Сиреч, няма мат'риал...

Сега мечтата ни е Симеон и Тошко да заиграят, Тонев да прескочи изпитанията, някой талант да иде в чужбина, та да стане футболист.

Тъжна картинка. Но Любо и щабът му трябва да правят чу­деса с тези играчи България да не пада от Италия, Дания, Че­хия. Та често и да съжаляваме, че заради съдии сме ги изпус­нали.

Но... това е съдбата на трень­ора. И тя (почти) винаги е раз­лична от съдбата на средностатистическия индивид. В обикновения живот личната отговорност най-често е функ­ция на индивидуалните усилия или качества. Във футбола обстоятелствата властват деспо­тично над специалиста. Това не е максима, а футболен и жи­тейски закон. По който няма как Любо Пенев да е треньор на Любо Пенев.

Ростислав РУСЕВ, "Труд"