Малката крачка на Венгер към възстановяване на репутацията

От много години насам най-известната преследвана цел в Северен Лондон и в частност Арсенал бе без­крайните опити на Джон Йенсен да вкара първия си гол за клуба. Това се случи в мач номер 98 с екипа на артиле­ристите, последвано от пу­скане на пазара на фланелки с надпис: "Аз бях там". Може да замените всичко това сега с първата победа на Арсен Венгер над Жозе Мауриньо във Висшата лига.

Пресконференцията на французина завърши малко след нейното започване, ко­гато бе споменат личният му пробив срещу португале­ца. Той се ядоса и се отказа от възможността да се ок­ъпе в слава: "В крайна сметка спорът е между 2 отбора. Точно така възприемам поб­едата", заяви Венгер и се на­сочи към изхода. Но след 12 неуспешни опита в лигата той със сигурност е танцу­вал от кеф вътрешно.

В най-бурния си момент от 21-годишната кариера на Венгер начело на Арсенал той достигна до най-ниска­та точка - да вижда как хора­та го съжаляват. През този безкрайно дълъг сезон французинът прилича на прашасала стара реликва, неспособна и нямаща желание да се проме­ни, подпомогната и подстре­кавана от борд на директо­рите, които са прекалено уплашени, за да му се проти­вопоставят. Всичко това "захапа" от репутацията му и огромната работа, която свърши начело на клуба. Все още витае несигурност око­ло топчиите, но най-достоверното тълкуване на положението е, че се готви "то­тална промяна" в клуба, но с Венгер като неин архитект, а не като нейна жертва. Венгер се нуждае от големи победи, за да може да от­говори на критиците си. Класиране в Топ 4 и спечелена ФА къп могат да оборят те­зата, че времето му е изте­кло. В цялата тази схема един успех над Юнайтед в мач, напомнящ на отпаднало от афишите на Бродуей представление, трудно мо­же да промени картинката. Но артилеристите показаха поне признаци на живот след капитулацията срещу Тотнъм преди седмица. Предста­вянето на "Уайт Харт Лейн" можеше да бъде началото на "смъртта" за Венгер, но това събуди футболистите му, ко­ито осъзнаха, че могат да играят в Лига Европа.

Цената на регреса на Арсе­нал бе платена почти изцяло от неговия мениджър, поел ця­лата жега върху себе си. Игра­чите, рядко наказвани или ва­дени от състава, бяха оставе­ни скрити от стрелите в ую­тен подслон. Мачът вчера обаче подсказа, че и те вече са се стреснали от личната це­на, която ще се наложи да пла­тят. Те, разбира се, бяха оку­ражени от рисковия подбор на единайсеторка на Мауриньо.

Жозе бе черната котка за Венгер, като поредицата му от победи и равенства се простираше чак до 2004 г. Оттогава насам мениджърът на Арсенал не спечели ни­то една шампионска титла, а през целия си престой в Ан­глия португалецът се поста­ра непрекъснато да унижава и предизвиква френския си съ­перник. Причината за всичко това може да се крие в рев­ността му спрямо високото мнение за Венгер във футбол­ния свят.

Сега няма да има тениски в чест на Венгер, защото спря серията без загуба на Юнайтед от 25 мача или за­щото записа първа победа над човека, който развали юбилея му за мач №1000 със съкрушително 6:0 на "Стамфорд Бридж" през 2014-а. Но победата поправи един бо­лезнен дисбаланс. А също и показа, че поне за ден Венгер все още знае как да печели го­леми мачове.

Загубата от Тотнъм бе обезкуражаваща. Победата над „червените дяволи” бе съживителна. Това е мениджър, който е дал толкова много на безброй футболисти и се­га е техен ред да му отвър­нат със същото и да спасят неговата репутация. Недел­ният успех бе една малка крачка към целта, ала ще са нужни още няколко, при това солидни.

Пол Хейърд, The Telegraph