Спортист номер едно на България за 2015 година Габриела Петрова ще участва на Олимпиадата в Рио, ако се окаже, че мелдоният, открит в допинг-пробата ѝ, е по-малко от 1 микрограм на милилитър. Въодушевлението в щаба на лекоатлетката някак си трябваше да ни зарази и да въздишаме с дни заради решението на WADA. Защото Габи е сред малкото ни надежди за достойно представяне (за медали вече никой не говори, още по-малко в множествено число). Но дори и да награди усилията си с финал в тройния скок на най-големия възможен форум, утехата ни ще е твърде слаба.
Проблемът е, че без допинг-напрежението в световния спорт, едва ли някой в момента щеше да се вълнува от това, което става с тези, взели билет за нашата маршрутка към Рио. Просто управлението на клубовете и федерациите, интригите между различните треньори и мениджъри, дори сексскандалите в Спортната академия, с която толкова се гордеем, са точната илюстрация за това, че целта не е да се правят шампиони, а да се въртят пари. Министерството да плаща, а някой да харчи безотчетно. Накрая микрограм мелдоний може да ни взриви със същата сила, колкото и тон тротил. А иначе футболът ни бил най-зле. Медалите ги носели други, а никой не им обръщал внимание.
Истината обаче е по средата. А в това, че не шумят около себе си, има и добрите страни. Защото кирливите ризи на спорта се вадят чак тогава, когато поне от няколко места потвърдят, че този е пил онова, другият - друго, а даже не са и шампиони. За такъв спорт благодарим. По-добре да сме си само аматьори. За там допинг не е нужен. Спортът трябва да носи на първо място здраве, а не нерви и срам. Още по-малко завист, защото „хикс" получил повече за подготовка, а „иг-рек" заслужавал да ги вземе, но нямал връзки.
Людмил Христов, „Меридиан мач”
Микрограмът в макродрамата
Кашата с мелдония прави реклама на закъсалия ни спорт, в който няма шампиони, но е пълен с интриги
