На "Армията" времето е спряло

Тишината е обхванала стади­он "Българска армия" в буквален и в преносен смисъл. Едно от най-емблематичните места на бъл­гарския футбол е принудено да приема отбори от трета диви­зия след изхвърлянето на ЦСКА при аматьорите. Там, на свеще­ната трева на "Армията", къде­то са гостували отбори като Ювентус, Рома, Атлетико Мад­рид и Дортмунд и знаменити футболни майстори като Пауло Роберто Фалкао, Тониньо Серезо, Бруно Конти, Карло Анчелоти, Алън Шиърър, Дел Пиеро, Виали, Дешан, Роберт Ярни, Чиро Ферара... днес разцъкват някакви голобради момчета от Слив­нишки герой, Струмска слава и Сапарева баня. Това сега са съперниците на най-успешния българ­ски отбор. С това трябва да се задоволява най-взискателната публика в страната.

За това и "Армията" е някак си по-тиха в ежедневието си, животът там сякаш е замрял, а ентусиазмът около клуба е в най-ниските си граници. И ако 31-кратните шампиони не се вър­нат по най-бързия начин в профе­сионалния футбол, тоест поне в Б група, още през лятото, може да се стигне до пълно маргинализиране.

Този клуб почти винаги е бил най-интересният, най-отразяваният, най-коментираният, а събитията, свързани с него - ежед­невни и изключително динамич­ни. Постоянно се случваше нещо около ЦСКА, медиите не спираха да бълват новини. Сега, чрез за­точението във В група и пореди­цата от безсмислени мачове, но­вините секнаха, страниците за червените бяха изтласкани към средата на вестниците, дискусиите замряха, часовниковата стрелка сякаш спря да се движи. Дори в официалния форум на ар­мейците е настъпило затишие просто защото нищо не се случ­ва и няма новини, които да бъ­дат коментирани. Допреди ня­колко месеца само на ден се гене­рираха десетки страници с мне­ния във форума, а сега се пишат по двайсетина коментара на всеки 24 часа...

А и какво има да се обсъжда? През есента ЦСКА спечели всич­ките си мачове без никаква интрига. На "Армията" винаги се е говорило за тактика, за потен­циала и хоризонтите пред играчите, за работата на треньори­те, за действията на ръководни­те фактори, за селекции, за кон­куренти, за предстоящите ев­ропейски вечери... А сега няма какво да се коментира. Армейци­те си губят времето с безумни двубои, а дори и контролите не предизвикаха никакъв интерес. В други години ЦСКА се изправяше срещу солидни западноевропей­ски отбори, а сега обстоятел­ствата го принуждават да ри­та срещу резерви и юноши в Гър­ция.

Червените си функционират съвсем професионално, обаче са при аматьорите и присъствие­то им там постепенно убива интереса към клуба. Този сезон ще се издържи, но още един подобен може да е с тежки и незаличими последици.

Клубове като ЦСКА всеки ден трябва да произвеждат новини, а тези новини да пораждат дискусии. В последните месеци нови­ни от ЦСКА няма и това е пред­поставка за затишието, което е настъпило на "Армията". Там ги няма дори обичайните кибици, които доскоро обсъждаха всекидневно събитията в клуба. Вече останаха само двама-три­ма, които все още са почти все­ки ден на стадиона. А преди го­дини ежедневно там имаше по 50-60 души, които оживено ко­ментираха поредната голяма победа, новите герои в червени фланелки, качествата на попъл­ненията или предстоящия евросъперник.

Ако сега се разходите до "Ар­мията", ще чуете единствено призрачна тишина. Останали са шепа служители в администра­цията, които нямат представа какво ще се случи с клуба, нито пък смеят да го коментират. Никой не обсъжда бъдещето, за­щото никой не знае какво ще е то. Дори феновете и ветерани­те вече постепенно потъват в безвремие от пълната тишина около ЦСКА. Дотам го докара червеният колос заради годините безхаберно управление и "помагачите" от БФС и държавата.

През пролетта пък предстои още една поредица от прото­колни двубои с предизвестен край. Единствената интрига ще носят срещите за Купата на Бъл­гария. Но ако армейците отпад­нат още на полуфиналите, кои­то ще са през април, всичко ин­тересно ще приключи рано-рано.

Друг елемент от безвремие­то, възцарило се на "Армията", е пълната липса на новини около бъдещето на клуба. От месеци насам се върти едно и също - оз­дравяване, купуване на лиценз, синдик. Но... замлъкнаха дори кандидат-оздравителите, които от два месеца насам не са казали и едно изречение въпреки анонси­те си от края на миналата годи­на. Нека се покажат, да заста­нат с лицата си пред червената публика, така като го направи Гриша Ганчев, получил широката подкрепа на армейската об­щност.

Мълчание, мълчание и пак мъл­чание. И може би тъкмо тази тишина на "Армията" беше една от целите при издаването на тежката присъда през лятото, когато клубът бе изпратен при аматьорите. Хората да спрат да се вълнуват от ЦСКА. Да ста­нат равнодушни към случващо­то се в клуба. Да спре да им пука. Ето това е големият ужас за ЦСКА. Част от феновете посте­пенно изстиват, защото пре­стоят във В група е изключително жестоко наказание за такъв клуб, който не признава нищо друго освен върховете.

Емоцията бавно се претопя­ва. Победи над Чико Бяга и Созо­пол не вършат работа. Публика­та си иска лудите нощи в евротурнирите, а не тягостните следобеди във В група. Заради това е абсолютно задължител­но още от лятото ЦСКА отно­во да е в професионалния фут­бол. Под каква форма, не е най-важното. От ключово значение са само фланелките, емблемата и публиката. Очевидно е, че оз­дравяването граничи с научна­та фантастика. Дълговете ще са поне 21 милиона лева - който иска, нека дойде и да ги плати. Но ако не се намери решение за тях до 30 юни, ЦСКА ще трябва да остане във В група. А този срок е изключително кратък за едно утопично оздравяване, ко­ето освен това крие и много подводни камъни за следващи­те години.

Прокараната идея за Висша лига пък явно е само за замазва­не на очите, за отклоняване на вниманието. Очевидно е, че БФС и държавата не помагат както на други клубове, но поне да не пречат, поне да не слугу­ват на чужди интереси.

Трябва да е ясно, че още една година при аматьорите ще маргинализира клуба и само пъ­лен гьонсурат може да припява за някакъв псевдоморал, псевдо-пречистване и подобни щуро­тии с цената на още загубено време. При още един сезон за­точение голяма част от феновете тотално ще изгубят ин­терес към случващото се. И тук трябва да се прекратят всякакви приказки за идентич­ност. Идентичността е там, където е публиката. ЦСКА трябва да се върне на изконно­то си място, а не да се гърчи във В група. С ново или обедине­но дружество, историята няма да изчезне. Трофеите ще си останат в музея при Сашо Манов. Всичко друго освен завръ­щане на ЦСКА при професиона­листите ще е индикатор за бавна и мъчителна смърт. Една година изгнание е напълно до­статъчна. И за сатрапите от­вън, и за вътрешните псевдоморалисти.

Виктор ГЕЦОВ, "Тема спорт"