На 22 декември 2014 година Стойчо Стоев пое „Левски“. Преди това треньорът бе начело на „Лудогорец“ в периода юли 2013 - юли 2014-а. С тима от Разград триумфира с титлата и Купата на България. Достига и исторически за клуба 1/8-финал в Лига Европа, отстранявайки отборите на „Слован“ (Братислава), белградския „Партизан“, „ПСВ“ (Айндховен), „Динамо“ (Загреб), „Черноморец“ (Одеса) и „Лацио“. Въпреки тези успехи беше освободен от поста си по неясни и до днес причини.
Усмивките не носят щастие. Не и на „Герена“. Лъчезарният, възпитаният, вечно усмихнатият и спокоен Стойчо Стоев пое „Левски“ в края на 2014-а. Треньорът дойде в столичния квартал „Подуяне“ след отличен престой в „Лудогорец“. Беше махнат от тима от Разград, въпреки успехите в България и евротурнирите. Там Стоев работи с много пари. В „Левски“ такива нямаше...
Пое отбора в движение. Първенството бе загубена кауза за „сините“, но новият наставник не се уплаши и дори успя да „позакърпи“ състава. Постепенно футболистите показваха някакъв стил на игра. Имаше промяна, макар и малка. Тя обаче бе достатъчна Стоев да класира отбора на полуфинал за Купата на България. На „Герена“ всички виждаха светлината в тунела, тъй като отборът няма трофей от последния шампионски сезон 2008/2009. На полуфиналите бе взет скалпът на „Лудогорец“ с инфарктна победа, дошла в 90-ата минута в реванша. В двубоя за отличието „Левски“ се изправи срещу „Черно море“. „Сините“ загубиха мача, въпреки че водеха до 92-рата минута на срещата. Заради поражението Стоев бе бързо разлюбен. Започнаха да се коментират действията му както на терена, така и извън него. Къде с право, къде неоснователно. Но на кого му пукаше, че обвинителният списък нарастваше лавинообразно? Правел грешни смени, не знаел английски и не комуникирал изобщо с чужденците в отбора. Под негово ръководство младите не се развивали, а напротив - постоянно имали спад в играта си. Работел като чиновник - тръгвал си веднага след тренировката, вместо да бистри стратегии и тактики по няколко часа преди и след заниманията. Не бил „цапнат“ в устата, а мека Мария и затова не успявал да мотивира достатъчно играчите. Не бил агресивен на тъч линията в напечени моменти, постоянно се оправдавал, много се усмихвал и прочие и прочие.
Атаките идваха от чужди и свои. Това, че пое отбора разбит и новия сезон го започна с 12 налични играчи, повечето от които юноши, като че ли бе забравено. Стоев успя да сформира не лош „Левски“, който бе единственият конкурент на „Лудогорец“ в първенството. Отборът му изненада и собственици, и фенове, като беше лидер в „А“ група за известно време. Всички започнаха да бълнуват за титла, а такава беше почти невъзможно да бъде спечелена. Последва скандалният мач с „Литекс“, от който най-потърпевш се оказа „Левски“. Тимът от Ловеч бе изваден от „А“ група, а точките на „сините“ бяха намалени. Това предреши крайния изход на първенството и титлата бе резервирана за Разград, за разлика от негативите, които отнесе... Стоев.
Треньорът опита да „свали“ всички на земята с изказвания, които реално му изядоха главата. Специалистът сравни бюджета на „Лудогорец“ и „Левски“ с тези на „Реал“ (Мадрид) и „Райо“ (Валекано). Стоев разяри управниците си с честите изказвания, че „сините“ са далеч от тънещия във финансов рай тим от Делиормана. На „Герена“ обаче не успяха да преглътнат... истината. Това, което каза Стоев, е вярно, но „не отивало“ на треньор на „сините“ да говори така. Наставникът нееднократно заявяваше, че за класни нови играчи трябват пари. И явно подобни изказвания са предизвиквали турболенция из „сините“ офиси на улица „Тодорини кукли“ 47.
Пръст се размахваше на треньора за... истини. А какво направиха ръководство? Шефовете му поставиха цел класиране в Европа. Наставникът изпълни тази задача, но въпреки това му бе посочена вратата. Докато се циркулираха спекулации, че Стоев ще бъде уволнен, никой от ръководство не тушира напрежението и не опроверга тези информации. Може би, защото това е било провокирано отвътре? Може би. И в крайна сметка се стигна до прецедент - най-спокойният треньор в „А“ група си отиде за... реплики и изказвания. Призна го лично Стойчо Стоев на последната си пресконференция, която съдбата реши да бъде в деня петък, 13-и. „Левски“ освободи специалиста и по този начин го превърна в усмихнатия размирник. Изводът обаче може да е и друг. Дали пък Стоев не се освободи от „Левски“?
Филип Зуберски за „Труд”