Преди пет години капитан Чесли Салънбъргър, пилотиращ „Еърбъс 320" на американската авиокомпания „Ю Ес Еъруейс", успя да спаси живота на всички 155 души на борда с уникална маневра. Въпреки че и двата двигателя на машината били повредени, а единият горял, Салънбъргър приводни машината в река Хъдсън, когато всичкинадежди за оцеляване изглеждаха угаснали.
Днес на „Камп Hoy" имат нужда от някой като Салънбъргър, защото проектът на Барса загуби тяга и със страшна сила се е насочил към фатален сблъсък с реалността. 24 часа след загубата в Сан Себастиян е логично погледите да са фокусирани върху грешките на Луис Енрике, но истината е, че цялостната политика в последните две години се оказа тотално погрешна. Барса хвърли над 200 милиона евро в последните два летни трансферни прозореца за Неймар и Луис Суарес, залагайки всичко на една карта - атаката. Без да са пълен провал, двамата засега не оправдават колосалния ресурс, инвестиран в тях. Паралелно отборът все повече отслабва в дефанзивен план. Селекцията в този сектор бе отлагана няколко пъти до миналата лято. Тогава най-после бяха привлечени Жереми Матийо и Томас Вермален. Първият е нищо повече от среден футболист за стандартите на Барса и няма как да даде някакъв плюс освен по-дългата пейка. Колкото до Вермален, той пристигна с хронична контузия и очевидно няма да играе до края на сезона. Междувременно Спортният арбитражен съд в Лозана окончателно блокира трансферите на каталунците през 2015 г.
Последното поставя шефовете на „Камп Hoy" в положението на Салънбъргър. След като ФИФА им спря двигателя, те трябва да опитат плавно приземяване с минимални щети. Но как да стане това? Ключовият елемент при подобна маневра е балансът. Барса обаче никога не е бил пример за подражание по този показател, дори и в най-добрите си дни при Гуардиола.
И после кои са в пилотската кабина? Бартомеу - президент по член 64, след като покровителят му даде оставка заради финансови машинации, Субисарета - спортен директор, изхвърлен в движение поради непригодност, Луис Енрике - треньор, който не си говори с футболистите. Е, как да стане? По добре директно да вадят пожарогасителите и да викат линейките.
Пламен ПИНДРАКОВ, "Меридиан мач"
Днес на „Камп Hoy" имат нужда от някой като Салънбъргър, защото проектът на Барса загуби тяга и със страшна сила се е насочил към фатален сблъсък с реалността. 24 часа след загубата в Сан Себастиян е логично погледите да са фокусирани върху грешките на Луис Енрике, но истината е, че цялостната политика в последните две години се оказа тотално погрешна. Барса хвърли над 200 милиона евро в последните два летни трансферни прозореца за Неймар и Луис Суарес, залагайки всичко на една карта - атаката. Без да са пълен провал, двамата засега не оправдават колосалния ресурс, инвестиран в тях. Паралелно отборът все повече отслабва в дефанзивен план. Селекцията в този сектор бе отлагана няколко пъти до миналата лято. Тогава най-после бяха привлечени Жереми Матийо и Томас Вермален. Първият е нищо повече от среден футболист за стандартите на Барса и няма как да даде някакъв плюс освен по-дългата пейка. Колкото до Вермален, той пристигна с хронична контузия и очевидно няма да играе до края на сезона. Междувременно Спортният арбитражен съд в Лозана окончателно блокира трансферите на каталунците през 2015 г.
Последното поставя шефовете на „Камп Hoy" в положението на Салънбъргър. След като ФИФА им спря двигателя, те трябва да опитат плавно приземяване с минимални щети. Но как да стане това? Ключовият елемент при подобна маневра е балансът. Барса обаче никога не е бил пример за подражание по този показател, дори и в най-добрите си дни при Гуардиола.
И после кои са в пилотската кабина? Бартомеу - президент по член 64, след като покровителят му даде оставка заради финансови машинации, Субисарета - спортен директор, изхвърлен в движение поради непригодност, Луис Енрике - треньор, който не си говори с футболистите. Е, как да стане? По добре директно да вадят пожарогасителите и да викат линейките.
Пламен ПИНДРАКОВ, "Меридиан мач"