Над 500 партийци били за затвора заради черни каси

Над 500 партийни и об­щински лидери на общинско равнище били за арест, за­щото внасяли корупционни практики и заради черни ка­си във футбола в годините между 1980 и 1985 г. Това става ясно от „бележките и съображенията" (така тогава наричат разисквания­та - б. а.) на заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 5 февруари 1985 г., които са част от станалия вече пу­бличен архив за механизми­те, по които е била управля­вана страната от комунисти­ческата върхушка по онова време.

 

Четири дни по-късно във в. „Работническо дело" излиза магистралното решение „За поврат в развитието на бъл­гарския футбол". То е резул­тат от обсъжданията в По­литбюро на ЦК на БКП, как­то и на писмено внесената докладна записка по въпро­са от Добри Джуров. А в на­чалото на разговора между партийните велможи става ясно, че проектът за реше­ние бил готвен от „компе­тентни органи и отдели в ЦК на партията". А "най-неком­петентният в Политбюро се е занимавал с последния ва­риант", скромно признава в началото Тодор Живков.

 

Армейският генерал Джу­ров внася „съображенията" си в писмен вид. Според него главната причина за органи­зационната слабост на бъл­гарския футбол е „некадърността на ръководството както на БСФС (по онова време Трендафил Мартински - б. а.), така и на федера­цията по футбол (Иван Шпатов, член на ЦК на БКП - б. а.)". По-нататък Джуров кон­статира, че „през последни­те пет години безпринципността и корупцията" във футбола се засилили, като визира периода след реше­ние на Секретариата на ЦК на БКП за най-популярната игра. 

 

„Всеизвестни са чер­ните каси, всеизвестни са валутните нарушения и дру­ги негативни прояви, които разлагаха хората, но реши­телни мерки те - БСФС, фут­болната федерация, Съдий­ската колегия и другарите от ЦК на БКП, не предприеха."

 

Джуров изброява, че чер­ни каси във футбола били разкрити в Русе, Толбухин (Добрич - б. а.), Търговище, Велико Търново, Бургас, Ямбол, Кърджали. И добавя: „Тези на­рушения са ставали как­то със зна­нието на ръ­ководствата и окръжните съюзи на БСФфС, така и със знанието на окръжните партийни и администра­тивни ръководства. Но освен констатации и обръщане на внимание не приложихме строгостта на закона и пар­тийния устав."

 

Армейският генерал не е съгласен, че сред причините за ситуацията били „приви­легиите на военизираните отбори", защото с черните каси футболистите на други­те състави дори вземали по­вече пари и според Джуров военизираните отбори има­ли вече 40-годишна успе­шна традиция. Остро се изказва Георги Йорданов, като заявява: „Футболистите не са граж­дани, които трябва да се подлагат на други закони... Те са професионалисти в пълния смисъл на думата, но нямат професионално отно­шение към своите задълже­ния".

 

„В България много се гово­ри за футбол, но малко се играе футбол - включва се Георги Атанасов. - Ние иска­ме с 6-7 добри състезатели да правим 16 отбора в „А" група. И от­там вече ид­ват пазарлъ­ците... Има монопо­лизъм  в областта на футбола. Фактически две дружества (явно става за дума за ЦСКА и „Левски- Спартак" - б. а.) са монопо­лизирали равнището и най-добрите състезатели в тази област. Имаме неравно­правно положение. Едни могат да вземат когото си искат, други не могат... Има и намеса на безотговорни и отговорни фактори във футбола. Напоследък се разигра една история с футбо­лист на име Георги Йорда­нов (дълъг спор дали ЦСКА може да го вземе или не - б. а.)... Това са хора, фаворизи­рани, подкрепяни..."

 

После Живков пита Джу­ров как така ще се изравни заплащането на военизира­ните играчи с офицерските заплати: „А ако направите футболиста майор, после и полковник - няма край. Не трябва ли да има принцип?" „Тези, които участват в активна спортна дейност, сти­гат до капитан", отсича амейският генерал.

 

Стоян Михайлов започва верноподанически: ,Другарю Живков, този въпрос е много стар. Вие написах­те през 1970 година една великолепна статия, която тук се цитира. Тя е с едно драстично заглавие. Докога ще търпим недъзите на българския фут­бол?" А вие написахте тази статия, защото преди годи­ни се бяха натрупали много тежки явления във футбо­ла..."

 

„Тази статия само я проче­тоха и нищо не направиха", засича го Живков.

 

„Минаха 15 години и кон­статираме, че не само не сме подобрили положение­то, а то се е влошило - про­дължава Михайлов. - Ние ка­то Секретариат на ЦК на БКП капитулирахме, нищо не направихме с черните ка­си. Защо? Защото се оказа, че трябва да вкараме в за­твора около 500 души - се­кретари на окръжните коми­тети на партията и замест­ник-председатели на окръжните народни съвети. Ако някой казва, че това ста­ва без знанието на първите секретари и председатели­те на окръжните народни съ­вети, или без ръководители­те на съответните ведом­ства, това са много наивни неща... Основната причина е това, което е подчертано и в текста - пълната корупция отгоре до долу, грубата пре­стъпност и беззаконие."

 

,Да се запише, че всеки, който нарушава - снемане и даване под съд - отсича на­края Живков. - Да запишем много твърдо решение. Въ­обще трябва да дадем право на нашите окръжни ръковод­ства всичко, което доприна­ся за корупция - изселване. Той влязъл в конфликт с ця­лото общество! Как може та­зи работа? Няма ли ред в та­зи държава? Аз не говоря за спорта, говоря по принцип."

 

Само 4 месеца по-късно ЦСКА бие „Левски-Спартак" с 2:1 в скандален финал за Купата на България. Двата отбора са разформировани и преименувани на „Средец" и „Витоша", наказани да не играят до живот са Христо Стоичков, Борислав Михай­лов, Пламен Николов, Емил Спасов и Емил Велев. Това е отговорът на партията, чиито разпоредби за поврат не се спазват. Но наказанията бя­ха отменени след година...