Мъжкият национален отбор е лицето на футбола ни. Плюто и отричано, всъщност то се оказва доста привлекателно лице, ако сравним с това, което идва отдолу. Третото място в групата в последните квалификации и победата над Уелс изглеждат като Нобелова награда за футбол предвид „постиженията" на младежи, юноши, жени и девойки.
Нека погледнем към „сухите" цифри, които обаче трябва да ни държат влага доста дълго. През последната година отборите ни са записали 62 мача, в които имаме 11 победи срещу 45 загуби и 6 равенства. Изключително унизителен резултат, а ако махнем четирите победи на мъжкия ни тим, излиза, че останалите 6 отбора са се отчели само със 7 победи в 50 мача!
И ако сега се мръщим на третите места в групите на „трикольорите" и равенства с Италия или Холандия като домакин, със сигурност ще трябва да се подготвим за по-тежки времена. Причината е, че отдолу нищо не идва.
Обикновено споделянето на фактите не звучи толкова болезнено, но това не важи в нашия случай, когато класиранията бодат като нож в сърцето. В последните евроквалификации младежите и юношите до 19 години заеха последните места в групите, като преди нас бяха отбори като Казахстан, Северна Ирландия и Исландия. Предпоследни са единствено юношите ни до 17 години, и то благодарение на победата над Латвия с 4:0 в последния мач, който бе без значение. Това обаче е миналата есен, докато сега воденият от Ферарио Спасов тим заема последното място в групата. Подобно е положението при жените и девойките до 19 и до 17 години, където отборите ни се лашкат между последното и предпоследното място в групите и изглеждат леко достъпни отзад, пускайки по 5,6 и повече гола на мач.
Предизвестената смърт по долните нива изглежда логична предвид няколко фактора. На първо място това е проблемът с школите, защото целият ни футбол се зарежда само от Левски, Славия и Литекс, докато ЦСКА и Локо (Сф) не могат да изкарат играч и за квартално мачле в „Люлин" 2. Като изключим Ферарио Спасов, останалите са пълни анонимници, а достатъчно ясно се вижда на какво дередже е отборът на теоретик като Мишо Мадански. Преди няколко дни треньорът на юношите до 19 г. Атанас Атанасов се оплакваше, че играчите му падали, защото не са титуляри в отборите си. А защо вика тях? Да вика тези, които играят. Проблемът обаче е, че въпросните треньори паравани се лансират от мениджъри, които искат да пласират в отборите своите клиенти. Не е тайна, че повечето родни мениджъри коткат при себе си младите футболисти с обещания за място в някой от националните отбори. Шефът на БФС Боби Михайлов май вече намери лек с първия ни отбор с ангажирането на Матеус. Назначение на чужденци и за останалите отбори няма да излекува 100-процентово гарнитурите ни, но със сигурност ще ликвидира поне част от проблемите.