Банално е, но за пореден път констатирах колко странна игра е футболът. И колко близка е границата между триумфа и падението. Трите български представители в европейските турнири не загубиха мач тази седмица. Срещу не кой знае какви съперници, но пък какви са нашите отбори!? Нали си ги знаем от последното умряло първенство на страната, което завърши с бутане на трабанта в края на май.
Оказа се обаче, че и в Европа футболът не се е развивал особено в последните 12 месеца. И че страни, които ги смятахме за по-напред от нас, всъщност са на нашето дередже. След баналното начало ще сменя рязко посоката, като изненадващо обърна внимание на противниците, защото много очаквания бяха свързани с техните предимства. Препускам набързо през Младост Подгорица, които удивително ми приличаха на доста от съперниците на ЦСКА през последния сезон във В група. Търсих някакви прилики с Милсами, защото и онези бяха дърводелци, ама поне демонстрираха коравост. Лютите черногорци се оказаха по-сладки от зряла мушмула. Меки в единоборствата, склонни към инфантилни грешки, тромави, неграмотни.
ХИК, общо взето, отговориха на очакванията. Нещо като Брьондби от миналата година, но с едно кимване в отрицателна посока. За такива като тях се казва типичен среден отбор, но не безопасен. Все пак в играта им миришеше на приличен футбол.
И стигам до уж най-страшните Марибор. Миналата година се провалиха срещу Астана при драматични обстоятелства, сега са на път да се орезилят срещу Левски. Големите успехи на Марибор се дължаха на моментни проблясъци и здрава защита. Защитата, общо взето, си остава прилична, проблясъците никакви ги няма. Май и треньорът не е на нивото на предишния Шимунджа. Дарко Миланич трябваше да знае едно-единствено нещо - на Левски трябва да се центрира непрекъснато в наказателното поле и те сами ще си вкарат гол. Другият по-труден способ е с извеждане зад защитата. За едното са показателни корнерите, за другото засадите. Марибор изпълни три корнера и два пъти изпадна в засада. Това казва повече от всичко. Миланич не си бе научил домашното.
Смених поредността изцяло в полза на анализа за представянето на нашите отбори. Естествено най-доброто показа Лудогорец. Зад тях вече има сериозна традиция. Те са отбор с над 30 мача в евротурнирите и са играли срещу състави, с които момчетата от Младост мечтаят да си направят селфи. Независимо от леко добитото предимство в началото, през цялото оставащо време Лудогорец се представи като силен тим. Като отбор, който може да стигне спокойно до плейофа за влизане в Шампионска лига и да влезе за втори път в групите. Експресна прогноза, но тя съвсем не е прибързана. Макар и Младост да не са никакъв критерий, играта на Лудогорец няма как да бъде пренебрегната. И Берое, и Левски демонстрираха нещо, но Лудогорец единствен показа как се играе нападателно от първата до последната минута. Между другото това е новата философска нишка във футболната теория. Все повече големи футболни умове се плашат, че победите на дефанзивната тактика могат да убият атракцията от зрелището, фактът, че на последното европейско в две трети от мачовете спечелиха отбори, които бяха владели топката под 50 процента от времето, е стряскащ, фиаското на Германия и Испания е показателно за триумфа на защитния футбол. И отбори като Лудогорец, които търсят инициативата и винаги притежават топката в по-голям процент от игровото време, се превръщат в огромно богатство не само за българския футбол. Играта може и да се е спряла за малко, но ще върви напред само с отбори, които търсят атаката. Такъв е Лудогорец.
Срещу Младост се насладихме на атрактивен, нападателен футбол с постоянен обстрел на противниковата врата. Рано е за изводи, но се вижда, че към постоянните стойности Марселиньо, Вандерсон, Натаниел и Дяков се доближават Лукоки, Сисиньо, Кафу. Като се прибави сериозното ниво на двойката централни защитници - Моци и Пластун, класата на Стоянов, на практика не остава празно място в тима. Вероятно следващият съперник няма да е като Младост, но няма да е Барселона или Байерн. Единствения проблем вече го констатирах, Лудогорец да не влезе в списъка на отборите, които губят от дефанзивната тактика на съперника.
Какво обаче показа Берое?
Липса на готовност за турнира. Някак глупаво е да се правят толкова радикални промени само за да има оправдание при евентуален неуспех. Дразнещо е 100 пъти коментаторите да повтарят, че отборът на Берое тепърва щял да се развива. Да, ама такъв мач с ХИК може скоро да няма, колкото u да се е развил. Защото малко са живите очевидци, които помнят едни времена отпреди 45 години, когато Берое биеше съперниците наред в Европа. И шансът, който им се откри да преминат през два клуба в Европа, е исторически. Не знам защо обаче някак това обстоятелство се подценява зад мантрата, че се гради нов отбор. Нов, стар, трябва да печели. А нито срещу Радник, нито срещу ХИК Берое показва някаква стабилна физиономия.
Съжалявам, но дори при отвратителния стил на Хубчев имаше някакви изригвания. Я някой пробив на Зехиров, нещо от Делев или Иса. Похвално е, че сега младият треньор гради креативната част около Божилов. Ама силата на Божилов е, когато е зад нападател. Зад остър, пробивен нападател. Тогава дългучът може да пуска от онези ювелирни пасчета, които му създадоха име и все още го държат на сцената. На кого да я подава в сегашния тим? Някакъв житен бегач Почански, мъчениците на футбола Том и Милисавлевич. Някакви обещаващи момченца Кирилов и Василев. Снабдили са се и с японец. Не се знае, може да се превърнат във футболна машина след време, но до една седмица нищо не могат да променят. И отиват в Хелзинки само за чудо. Защото треньорчето на ХИК се изказа много точно в стил - взехме добър резултат, можехме спокойно и да бием, ние сме фаворити. Това е положението. Танака, Тайво, Морелос са много по-опитни играчи от тези на Берое.
И накрая стигаме до сините лъвове, които си тръгнаха доволни от „Людски врът". Люпко Петрович отново доказа, че е велемайстор, както го нарекох преди 17 години. Голям е Люпко и за пореден път това се видя. Колко треньори в света могат да си пожелаят точен резултат и да го постигнат с лекота. Левски искаше 0-0 и го получи без видими усложнения. А спомняте ли си как тръгна първият период на Люпко - 0-0 срещу Апоел в Никозия и 0-0 в Сплит срещу Хайдук. Първата част от плана на стария лисугер е изпълнена, втората включва победа на „Герена". Трудна, измъчена, тегава, но някаква победа. Това ще гони Люпко в София, ако трябва и с „пуцане и умране", и дано извади от ръкава поредния фокус.
В Марибор Левски направи един от най-добрите си мачове за последните 5 години. Много по-различен от това, което показа в Павлодар, Сараево, Търнава. Това е друг Левски, този на Люпко Петрович. Не онзи обреченият на Гонзо, а на голям шампион, който знае и може да взима максималното. Да си представим, че Люпко отстрани Марибор. Ами то си е малко чудо. Само преди две години същият Марибор би в Глазгоу пред 60 хиляди зрители Селтик с гол на Таварес и влезе в групите на ШЛ. Две години не са цяла вечност все пак! Не случайно имат над 25,00 коефициент, а Левски е с шест пъти по-малко.
И накрая, както казваше другарят Живков, дайте да се приземим. Играли добре, представили се достойно. Всичко това се случва в средата на юли, тези мачове дори не ги отразяват световните агенции. За тях пишем само ние, отчаяните родолюбци! Класата, възможностите се измерват след 40 дни. Сега геройствата са многобройни -подвизи правят малтийци, ирландци, македонци, естонци, азербайджанци, но след два месеца кой ще се сеща за техните победи. За да те забележат в Европа, трябва да си на терена на 18 и 25 август. И да отстраниш наистина силен отбор. Не стигнеш ли дотам, просто си си губил времето.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
