Смъртта на най-успешния президент на футболния Спартак Варна след демокрацията – Николай Ишков, потресе футболните хора и културтрегерите у нас.
Актьорът с футболна душа, както бе известен той заради другата си страст в живота – киното, си отиде твърде рано от този свят и само на 61 години след битка с коварна болест.
При всички случаи обаче Ишков няма да бъде запомнен просто като един предан фен и мъдър ръководител на Спартак. Защото той беше нещо много повече и го доказа категорично с отдаденост, дела и постижения.
Николай започва да подкрепя от трибуните „соколите“ като момче в най-ранна възраст в родния си град Варна, а години по-късно като студент в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ той претърпява едно огромно разочарование с любимия си клуб.
Случва се в началото на юни 1984-та, когато Ишков е сред тези на Националния стадион „Васил Левски“, тръпнещи в очакване спартаклии да излязат на терена и да бъдат наградени с бронзовите медали за третото си място в А група.
Играчите на Спартак обаче така и не напускат тунела, тъй като им е наредено да се прибират в съблекалните. Причината е, че жалбата на Сливен за мача във Враца е уважена и сливналии са класирани трети.
Какво му е било на Ишков, на футболистите и на техните почитатели само един Господ знае, но съдбата все пак си знае работата.
Защото не след дълго изпраща именно Ишков да спасява от гибел неговия Спартак и да му върне взетите по партийна линия бронзови отличия.
Но нека да караме по ред. През юни 1994 година Спартак е изпаднал в Б група и в касата няма нито един лев. Няма и отбор, тъй като всички играчи са избягали и треньорът Красимир Зафиров се чуди как да започне лятната подготовка и с кого.
Седмица преди края на месеца обаче Евронерджихолдинг хвърля спасителния пояс на клуба, а Ишков е избран за президент на ФК Спартак на Общо събрание във Фестивалния и конгресен център.
Така дипломираният кукловод не само започва да пише своята футбола приказка, но и да показва, че е шеф с размах и стил и е готов да се бори с всеки и да бъде с всеки, за да го бъде Спартак.
Усилията му бързо дават резултати и след като отборът минава като на парад през втория ешелон и издържа успешно едногодишния поправителен изпит, се завръща в групата на майсторите.
Впоследствие в ерата на Ишков Спартак играе цели девет поредни сезона в елита, което е второ най-добро постижение в историята му. Още в първия си от тези сезони пък „соколите“ завършват на шесто място, което е третото им най-добро класиране в А група и последното най-високо такова вече 28 години.
И макар че впоследствие холдингът се отдръпва, Ишков съумява да се справя и сам, като реализира успешни футболни сделки и трансфери, а специфичния му подход му помага да подсигурява и рекламни спонсори.
По онова време Спартак се превръща във фактор при майсторите и отбор, с който всички се съобразяват, такъв какъвто не е бил от много години. Спартак бие всички отбори, дава национали, има и страхотни изпълнители, включително и голмайстор на групата в лицето на Иво Георгиев, който за съжаление също вече не е сред нас.
Благодарение на контактите си с босове и агенти, които е създал Ишков, играчи на „соколите“ не само са сред най-търсените от най-силните наши клубове, но и преминават в тях или биват продадени зад граница.
Спартак прекъсва също черна серия от 34 години без победа над ЦСКА в А група, а успехът над Левски през есента на 1998 година си остава и последният досега за варненци срещу „сините“.
Ишков има и основна заслуга големи легенди на родния футбол и едни от най-добрите ни треньори да водят варненския клуб. Сред тях са Димитър Пенев, Ради Здравков, Никола Христов, Стефан Грозданов и покойните вече Ферарио Спасов и Мирослав Миронов.
В треньорската професия пък благодетелят на „соколите“ дава път на Велислав Вуцов, който още не е навършил 32 години, когато дебютира като старши треньор на Спартак.
Не на последно място Николай Ишков поправя и онзи фарс на „Васил Левски“, и през лятото на 2000 година отнетите по криминален начин бронзови медали на Спартак са връчени на футболистите от шефа на БФС Иван Вуцов на церемония край Варна.
При Ишков Спартак участва години наред и в летния европейски турнир „УЕФА - Интертото“, в който побеждава германския гранд Мюнхен 1860 и записва престижни резултати срещи руски, полски и чешки отбори.
Някъде пък в началото на този век след завръщането на Черно море при майсторите, когато варненци отново започват да изпитват тръпката и емоциите от своето голямо дерби, се ражда и едно благородно съперничество между шефовете на двата клуба Николай Ишков и Красен Кралев.
С демонстрираното взаимно уважение и спортменство един към друг, двамата задават нови стандарти на джентълменско отношение и поведение между Спартак и Черно море, каквото има между вечните съперници в белите футболни държави.
Неслучайно след години, когато Красен Кралев става министър на спорта, Ишков е назначен за директор на зала „Армеец Арена“ и се справя и с това предизвикателство. На фона на неговото прозрачно управление обаче медии, търсещи сензации, си направиха черен пиар, след като дни след кончината на Ишков му преписаха присвоени пет милиона лева от времето му като шеф на залата.
Позовавайки се на истината, се налага да уточним, че няма как Николай Ишков да се е облагодетелствал финансово, след като не е имал право да извършва финансови операции, свързани с „Армеец Арена“. Поради простата причина, че това е било винаги и единствено в правомощията на изпълнителния директор на „Национална спортна база“ ЕАД.
Това, което е най-важно да се отбележи сега е, че преждевременната смърт на Николай Ишков е непоправима загуба не само за неговите близки, но и за ФК Спартак.
Тъй като Ишков бе от онези спартаклии, които винаги биха помогнали на своя Спартак, когато той страда. Както го направи и в най-важната битка за клуба – тази за връщането на базите му преди 6 години.
