Новият председател на НКП: Ако ръководството се отклони и на йота от представения ни план, аз ще съм първият, който публично ще даде отпор

Уважаеми Левскари, съмишленици,
 

Дължа ви извинение, че се обръщам към вас чак на третия ден, откакто Управителният съвет на Националния клуб на привържениците (НКП) ми оказа честта, гласувайки ми доверие да поема ръководството на организацията. Не искам да се оправдавам, но имах нужда от малко време, за да си подредя мислите и да осъзная напълно огромната отговорност, която носи този пост, преди да напиша тези редове.

За всички ни е ясно, че се намираме в изключително сложен момент от вековната история на любимия ни клуб. Момент, който продължава да изисква от нас все повече и повече усилия, без да можем да се надяваме на някаква особена радост в замяна. Момент, който ни принуждава да излезем извън рамките на нашата истинска страст – подкрепата по трибуните, и заедно да гарантираме оцеляването на Левски София!

Затова и моят основен, дори единствен, приоритет като председател на НКП ще бъде пълно и безусловно обединение на левскарската общност, разширяване членската маса на организацията, развиване на все повече социални дейности и пряко и непрекъснато ангажиране с процесите, протичащи в любимия ни тим под новото му ръководство в лицето на тримата основни акционери – Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов.

Прекрасно осъзнавам чувствата, съмненията и може би недоверието на всеки от вас, с които сте следили събитията от последните дни. Затова и на срещата на членовете на УС и НС на Левски в сряда НКП недвусмислено и категорично заяви, че тримата наследници на Тодор Батков ще имат задължението пред „синята“ публика да докажат в следващите месеци, че те са реалните имена, взимащи управленските решения в клуба, а не хора, представляващи политическите и бизнес интереси на Бойко Борисов и Делян Пеевски, каквито информации ни заливат от медиите през последните дни.

Присъствах на въпросната среща, на която Тодор Батков обяви, че прехвърля акциите си на тримата господа и изслушах идеите на присъстващите за финансово стабилизиране на Левски в следващите три години. Обективността изисква да заявя, че на думи техните намерение не будят притеснения у мен, а дори напротив – оставят впечатлението, че любимият ни клуб би могъл да стабилизира не само финансовото си положение, но и представянето си на терена.

Категорично обаче ви уверявам, че още в първия момент, в който ръководството на клуба ни се отклони и на йота от така представения ни план за управление в следващите три години, аз ще съм първият човек, който публично ще даде отпор. За да съм способен да бъда ефективен в действията си обаче имам нужда от всички вас – от всеки Левскар, независимо дали той живее в София, Кюстендил, Варна, Велико Търново, Гоце Делчев, Париж, Лондон, Милано, Чикаго или Филипините.

По тази причина и съставът на УС на НКП в сряда бе увеличен от шестима на деветима души. В него влязоха трима души от София и шестима от регионалните структури от Варна, Велико Търново, Плевен, Кюстендил, Благоевград и Гоце Делчев.

Искреното ми желание е да подам ръка към всеки от вас, за да работим заедно в името на това Левски да продължи да бъде Отбора на Народа, независимо от интересите, плановете и игричките, които се опитват и ще се опитват да гравитират около клуба.

Искам „синята“ агитка да не се асоциира само със Сектор „Б“, да няма разделение и противопоставяне между привържениците ни, разположени на Юг, Запад и Изток от терена на „Георги Аспарухов“. Да сме едно цяло! Както сме били при жигосването на отбора със съветското Динамо, както сме били при обединението с милиционерското отроче Спартак. Както сме преминали през най-черния ден в историята ни – онзи далечен 30 юни 1971 г., който бащите и дядовците ни никога няма да забравят. Както изтърпяхме и надживяхме унижението Витоша.

Левскарският дух е най-силната и обединяваща енергия в тази страна и това е доказвано многократно вече 101 години. Доказахме го преди една година навръх Вековния юбилея, доказахме го и през февруари в „Арена Армеец“. Цяла България го видя и в Бургас преди по-малко от месец. Уверен съм, че ще го види пак още много, много пъти!

За тази цел ви призовавам още веднъж – нека думата „Обединение“ бъде символът на общите ни действия и занапред. Само така ще бъде силен и незаобиколим фактор, каквото и да се случва с отбора ни.

Само така ще запазим достойнството и честта на свещеното „Л“ неопетнени!