Българската футболна общност трябва да подкрепи Стойчо Младенов за това, че е откровен, че ще стиска палци за Ливърпул срещу Лудогорец. Треньорът на ЦСКА съвсем в прав текст заяви това, което мнозина си мислят и чувстват, но нямат смелост да изрекат.
Тук не става дума за криворазбрана национална кауза или за частен патриотизъм. Стойчо Младенов не е кой да е и кога то той каже нещо, го казва Стойчо Младенов с името си, застава с лицето си, със съответната гримаса, с неговото си изражение на лицето, с трепването на онези мускул-чета, които всъщност издават колко искрено говори един човек. Дори и да тропне по масата и да повиши тон.
Треньорът на ЦСКА често е показвал признаци на човек, който е злопаметен, на такъв, който не забравя, на такъв, който дебне момента, за да отмъсти по негов си начин. Това обаче нямаше нищо общо със случая с подкрепата за Ливърпул. Да, той има повод да върне топката към Кирил Домусчиев за някакви стари фрази, свързани с мрънкане-то. Закачките, макар и понякога пиперливи, са част от футбола.
Не му е лесно на Стойчо Младенов да работи в условията на перманентна финансова и управленска криза и е нормално от време на време да влезе в мрънкащия коловоз и да си повтаря неговите си песнички. Често той е търсил проблемите там, къ-дето всъщност не са, или там, където проблемите само минават, но не се застояват. И част от всичко това от време на време е Лудогорец именно заради повтарящи се случки, събития и методи на работа, които избождат очите на всички нас, които следим. Тоест винаги има повод някой нещо да измрънка по адрес на клуба от Разград.
Има неща, които трудно биха се обяснили на хора, които са във футбола отскоро, и на такива, които са за малко в играта. А Стойчо Младенов със сигурност не е от тях. Той е един от онези, чиито имена се отъждествяват с исторически събития не само в спорта. Животът е белязан със случаи като този на Стойчо Младенов с Ливърпул. Дори цели войни си имат своите герои, които благодарение на индивидуални действия излизат на преден план и остават завинаги в историята като точка първа. Имената на велики пълководци се помнят и се споменават дори повече от мястото на сражението. Някои гениални актьори се помнят повече от сюжета на филма.
Не че Стойчо Младенов е повече от ЦСКА, но когато стане дума за Ливърпул, това е името, което винаги излиза на преден план. За него Ливърпул е нещо много, много специално. Двата гола не само му донесоха прякора Екзекутора, но му отредиха много важно място в сърцата на голямата армия привърженици на ЦСКА. По онова време Ливърпул бе нещо недостижимо, трудно достъпно, символ на истинския английски футбол, заради който милиони жители на планетата са обикнали тази игра. И да отстраниш този актуален носител на КЕШ в епохални два мача, да приковеш вниманието на целия свят, това беше нещо изключително. Елиминирането на Ливърпул е несравнимо по-голямо събитие от влизането на Лудогорец в групите на Шампионската лига. Това са просто различни планети.
И Стойчо Младенов като герой от този сблъсък има право денонощно и навсякъде да подкрепя Ливърпул, стига да не е в мач срещу неговия ЦСКА. Няма как, Ливърпул е един от клубовете, които написаха славната история на ЦСКА, това трудно се обяснява на хора, които са в тази игра отскоро, и още им е рано да поставят оценки и да съдят Стойчо Младенов за това, че декларира подкрепата си. Та Ливърпул е част от него, част от семейството му вероятно, и когато се говори за този велик английски клуб, се говори с респект.
Лесно е сега като журналисти да се обадим на хората от Лудогорец и да ги провокираме да коментират думите на Стойчо Младенов. Но от това няма смисъл. Въпрос на футболна култура е да разбереш, че това не е показност, нито пък е заяждане. Вероятно шефовете от Разград някой ден ще вникнат в проблема по-надълбоко. На тях им предстои да усетят атмосферата и дори да вникнат малко по-навътре в магията и харизма-та на Ливърпул. Това не е обикновен колос. Ливърпул е един от най-харизматичните клубове в света. Ливърпул е космополитен клуб с десетки милиони привърженици по всяка точка на земното кълбо. А "Анфилд" е стадион, който няма как да не те накара да се разтрепериш. Там въздухът е различен, всичко е някак си особено магнетично и привличащо. Там мирише на история, на величие, на непреходност, на вечност.
Хората от Лудогорец съвсем скоро ще разберат Стойчо Младенов. Хубаво е да не се изказват по въпроса, преди да са отишли до Англия, преди да са видели историята с очите си, преди да са чули с ушите си шума на "Анфилд", преди да са пуснали по една сълза, когато стъпят там, където историята ги е допуснала с техния Лудогорец. Преди да са усетили електричеството от табелката This is Anfield на излизане към терена или да са настръхнали и те с началото на песента You'll never walk alone.
Тогава ще разберат каква е истинската стойност на успехите във футбола и на начина, по който са постигнати. Може би ще разберат и защо великият Бил Шенкли е казал някога: "Това беше една неуспешна година за Ливърпул. Спечелихме единствено Купата на европейските шампиони."
Адмирации за Стойчо Младенов, който може би ще предизвика полемики, но той има право малко повече от всеки българин, който искрено симпатизира на Ливърпул, да изкаже на глас подкрепата си. Когато който и да е наш сънародник симпатизира на Реал Мадрид е едно, когато който и да е българин вика за Ливърпул е друго, а когато Стойчо Младенов подкрепя Ливърпул, е съвсем различно. Той има право, защото това подсказва сърцето му.
Стяуа, Партизан, Лацио и който и да е досегашен съперник на Лудогорец са различна бира и може да си чешем езиците кой в чия агитка отишъл да гледа мача, има ли право или не, патриот ли е или изменник. Ливърпул е Ливърпул и не се коментира. Има клубове, които са нещо повече от клубове и всичко, свързано с тях, е частица история. Така че Стойчо Младенов има абсолютното право да подкрепя това, което е частица от самия него. Което в случая няма да означава, че той ще крещи и освирква Лудогорец.
Желю Станков, "Тема спорт"
