Рекламата на лотарийни игри е лоша и трябва да бъде забранена. В това заключение се изчерпва тезата на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, предложено от партия НФСБ и публично защитавано от лидера ѝ -вицепремиерът Валери Симеонов. Основният аргумент за лошотията на рекламата е, че развива зависимост у потребителите. Данни за наличието на такъв проблем в България обаче не са представени нито в законопроекта на НФСБ, нито в последвалите дебати по него, в които вносителите се опитаха да защитят мотивите си. Единствената взаимовръзка, която се прави, е между успешния бизнес на лотарийните игри и броя на участвалите в тях.
Поради липса на реално изчислени параметри на евентуалния проблем, с които би трябвало вносителите на законопроекта да разполагат, следва да се облегнем на социологическите проучвания. Според най-популярното такова, удобно публикувано дни преди оповестяването на законопроекта, над 3 милиона българи са си опитвали късмета в игрите на щастието. Впечатляващо, но само преди да преминем към фактологията.
„Изкушени от хазарта от време на време са 19 на сто (над 1 млн. души от населението), а средният им разход за това е 21 лева на месец. Рядко играят една трета от хората (1,8 млн. души) и отделят за това по около 9 лева месечно. Хората, които твърдят, че не играят лото и тото игри, са 43%". Това се казва в социологическото проучване. Осреднено това означава, че играещите в игрите на щастието харчат по около 15 лв. месечно или по 50 стотинки на ден. При това няма конкретни данни колко от участвалите в проучването използват услугите на проблемните за г-н Симеонов лотарии, а не държавния спортен тотализатор, например.
Но да продължим със зависимостта. Симптомите за хазартна зависимост, посочени от Министерството на здравеопазването, са: Да мисли за залагане през цялото време; Да залага все по-големи суми пари, когато залага; Да се опитва да спре да залага, но да се е провалил; Да става раздразнителен или да има честа смяна на настроенията, когато спира да залага.; Да използва хазарта като начин за бягане от други проблеми; Да продължава да залага, за да се опита да си върне загубените пари ("преследване"); Да лъже за сериозността и честотата, свързана с хазартните игри; Да се опита да си набави пари за залагания чрез въвличане в незаконни или неморални дейности; Да има проблеми в работата и семейството, причинени от хазарта; Да разчита на други хора или близките да покриват финансовите проблеми, причинени от хазарта.
Ако се опитаме да ги наложим върху харчещия средно по едно кафе на ден за игри на щастието българин, резултатите отново не са в полза на твърдението за опасност от развиване на масова зависимост към хазартни игри.
В такъв случай, какъв е истинският проблем с рекламата на лотарийни игри? И има ли добра реклама във вашите очи, г-н Симеонов? Ще вмъкна тема за размисъл: Консумирането на газирани безалкохолни напитки убива по 180 000 души годишно в световен мащаб, а пристрастяването към тях е обект на изследвания и сочено като съизмеримо с това към хазарта и тютюнопушенето.
И още - според наскоро публикувано проучване на Агенцията по лекарства над 80% от българските граждани прибягват до самолечение, при това с антибиотици. Широкоразпространеното мнение на медиците е, че подобен род лечение може да доведе до усложнения. Ще забраним ли тогава рекламите на лекарствени продукти?
Още - битовата химия конкурира автомобилите в замърсяването на околната среда. Летливите органични съединения допринасят за формирането на озон и фини прахови частици, които съставляват смога, който дишаме, и влошава здравословното ни състояние. Да сложим ли точка на рекламите на сапуни, парфюми и бои?
Можем да продължим до момента, в който в информационното пространство не останат само реклами на броколи, спанак и извара. За нещастие, точно тези продукти не са от традиционно рекламираните.
В условията на свободен пазар държавата не би трябвало да се меси при определяне на предлаганите на пазара стоки и услуги, а ролята й е ограничена единствено до осигуряване на сигурност и защита от принуда и мошеничество. Ако има принуда или мошеничество от страна на лотарийните игри към потребителите им, то към момента остава недоказано и данни за такова не са посочени от вносителите на законопроекта.
Опитът за налагане на рестрикции върху рекламата на лотарийни игри е грубо вмешателство на държавата в свободния пазар. При това без сериозна аргументация защо е необходимо, извън моралните възприятия на група депутати и техния ръководител.
Изпиваме по 86 литра газирани напитки за година
Годишно в България се консумират над 600 млн. литра газирани безалкохолни напитки, според данни на Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България. Дори некоректно да наложим тези данни върху 7 милиона души население у нас се оказва, че средно всеки българин консумира по 86 литра газирани безалкохолни напитки годишно или по 250 милилитра от тях всеки ден.
Ако следваме приложената логика в законопроекта за хазарта, следва да забраним и рекламата на безалкохолни напитки. Но защо да спираме дотук? Според данни на Световната здравна организация всяка година над 2,8 млн. души по света умират по причини, пряко свързани с наднормено тегло. Защо тогава да не забраним и рекламата на заведенията за бързо хранене, които доказано допринасят за този проблем? Или пък всички храни с високо съдържание на захар?