Юли месец е далеч от ежегодната Аполония, но предоставя сърцераздирателни трагикомедии от футболно естество. Защо вдигам драматизма толкова високо? Ами защото по не знам какви причини жалките ни клубчета все искат да се надскочат и да се проявят на европейска сцена. Която за тях е в самодейни читалища. Но дори и на това суперниско ниво те не могат да мръднат с едно място напред.
Българският футбол толкова се е отлепил от реалността, че е изпаднал в биполярно разстройство. Цяла година се води някаква неистова битка за европейските квоти. Медиите се скъсват да обясняват колко жестоко са отдадени претендентите на каузата да ги види Европата. И накрая през месец юли, когато дори европейското не е завършило още, нашите синковци окапват като круши, ама зелени круши. И после отново започва биполярното разстройство с цяла година приказки за лелеяното европейско участие.
Вчерашният жребий на първо четене на секундата изважда два от четирите ни участника от играта.
Шансовете на Левски са сведени до санитарния минимум, което преведено означава чудо на чудесата. Този Левски да отстрани този Марибор граничи с научна фантастика. Да се хванем например за факта, че миналата година Марибор бе отстранен по същото време от Астана на Мъри Стоилов. Или от някогашната вехта победа на Люпко над Хайдук. Или за други напълно ирационални неща. Има, естествено, и вариант Марибор да са станали толкова високомерни, че Лига Европа да не им е по мярката, защото са свикнали от години само с ШЛ. Е, не вярвам словенците да са толкова надменни. Вярно е, че миналата година не брояха Астана за живи и това им изигра лоша шега, но Левски във футболно отношение е толкова далеч от Астана, колкото разстоянието от 3-4 хиляди километра между двете столици.
Шансовете на Левски са сведени до санитарния минимум, което преведено означава чудо на чудесата. Този Левски да отстрани този Марибор граничи с научна фантастика. Да се хванем например за факта, че миналата година Марибор бе отстранен по същото време от Астана на Мъри Стоилов. Или от някогашната вехта победа на Люпко над Хайдук. Или за други напълно ирационални неща. Има, естествено, и вариант Марибор да са станали толкова високомерни, че Лига Европа да не им е по мярката, защото са свикнали от години само с ШЛ. Е, не вярвам словенците да са толкова надменни. Вярно е, че миналата година не брояха Астана за живи и това им изигра лоша шега, но Левски във футболно отношение е толкова далеч от Астана, колкото разстоянието от 3-4 хиляди километра между двете столици.
Да се върнем две години назад, когато Левски ги нямаше дори на картата на евротурнирите. Марибор отстранява Макаби Тел Авив, а след това за влизане в групите на ШЛ маха и Селтик. А в групите прави три равенства на Челси, Шалке и Спортинг. Някой ще каже, това бе преди две години, сега дори не са станали шампиони. Не станаха шампиони, но спечелиха 68 точки от 108 възможни. Допуснаха само 6 загуби. Левски спечели 56 точки с 8 загуби. А словенското първенство е с поне една класа над нашето, защото там, както се вижда, Марибор не е недосегаем какъвто при нас е Лудогорец. За играчи няма какво да говорим, единственото отслабване дойде от трансфера на звездата Ибраими в Астана.
Жребият на Славия, сравнен с този на Левски е от трън та на глог. Нулеви, че и под нулеви шансове за успех. Заглембе Люблин се класира трети в полската Екстракласа, изоставайки само на 5 точки от шампиона Легия. Сториха го с убийствен финален спринт с 6 от б победи. На финалната права се разправиха и с шампиона Легия с 2-0 и втория Пяст Гливице с 1-0 като гости. Дабровски, двамата Пятек, Кубицки, Возняк, скоро славистите ще станат още no-бели при сблъсъка с тях.
Не чудо, ами не знам какво трябва да стане Славия да вземе дори една точка от двата мача. Разликата в класите е колосална, че и повече. Клишета - топка е, играят 11 срещу 11, са нелепи. Полското първенство е поне с 20 места пред нашето във всички компоненти. Дават ги по Евроспорт, а не по Диема спорт.
Да не се радват много в Стара Загора на съперника Радник Биелина от Босна и Херцеговина. Така Левски се радваха на Сараево и после горчиво плачеха. Ботев отстрани Зрински Мостар, ама хич не бе лесно. Радник спечели убедително купата на страната и съвсем не са за отписване. Босненците не стигат далеч в турнирите, но се опитват да прогресират. И срещу Берое им се открива огромен шанс. Миналата година бе лесно с Атлантас, сега далеч няма да е така. Дори да стане, ще е с много зор.
И най-големите шансове, естествено, са за Лудогорец и неговия черногорски жребий. Лудогорец пообиколи бивша Югославия в предишни години, сега след. Сърбия и Хърватска е ред на Черна Гора. На лютите черногорци, както са известни по света и у нас. Дилемата е дали са като Милсами, или все пак са по-слаби. Отговорът е твърдо не. Поне колкото Милсами могат да го докарат на мъка. Така че и Лудогорец няма какво толкова да се радва, макар и да е изявен фаворит. В последните три години Младост са отстранявали в Европа Видеотон, Нефтчи и Сеница. Унгарци, азербайджанци и словаци. Нации, които със сигурност са или доста, или поне вече малко пред нас в клубните състезания на Стария континент. Лудогорец е по-висока топка от такива отбори, но излиза от българското първенство, а това вече си е сериозен минус. Тук сблъсъкът е между горди черногорци и Интернационала от Разград. Нацията срещу космополитизма. Но има и една малка подробност, през миналата година Младост Подгорица, или както си ги знаем от едно време - ОФК Титоград, изиграха два уникални тото цирка с Кукеши от Албания. 2-4 в Подгорица и суперизненадващото 1-0 в Албания. Тези номера нали знаете колко са ясни на всички!?
В заключение - няма да настъпи скоро времето да имаме истински бойци в Европа, а не участници в миманса. И затова не трябва да се правят никакви трагедии. И да няма никакви изцепки. Слабаците са българите, другите са великани. И ако го докараме до Давид срещу Голиат, ще е огромно постижение. На което можем само да се дивим.
Жаклин Михайлов, Тема Спорт
Жаклин Михайлов, Тема Спорт
