Първият тест бие на отличен

По дефиниция цяла година наши­те клубове бъхтят в първенството, за да спечелят излаз към Европа. Само на четири бият печат с възможност за ус­пешно футболно приключение. Заради постоянното пропада­не мястото ни отдавна е сред най-слабите. Тези, на които се налага да започват съвсем от­начало. Мястото ни е посоче­но дори от факта, че за наши­те участници се тегли жребий през юни. Сериозните футбол­ни нации се явяват пред урни­те през юли, а най-големите клубове - чак през август.

Но такова ни е дереджето, затова сега по волята на съдба­та трябва да анализираме и ко­ментираме останките от футболната империя на Съветите

И четирите първи съперни­ка на българските тимове са от тази част на света. От Балтика - Латвия и Литва, от Молдова и Беларус. При добро стечение на обстоятелства­та може по-нататък да гледа­ме и отбор от Естония.

По стара, глупава традиция коментарите на съперниците са повърхностни и банални. Установени са точни крите­рии, по които се класифицират бъдещите противници. Пър­вият критерий е по историче­ски аналози, с други думи, мачо­ве в миналото с клубове от да­дената страна. Този критерий е абсолютно несъстоятелен, за­щото нещата отпреди 20 или 30 години спрямо днешните ре­алности са напълно различни.

Вторият критерий е пред­ставянето на отбора съпер­ник и на дадената държава, от която идва, в европейските съ­ревнования. И тук актуалност­та е от съществено значение, защото някакви постижения от 1980 година например ня­мат никакво отношение към днешна дата.

Третият критерий е под­готвеността на отборите, като се разбира дали в момен­та се провежда първенство, както е в случая с три от съ­перниците.

Четвъртият и най-важен критерий е състоянието на клуба от последния сезон на ба­зата, на който е участието му в европейските турнири. Той изглежда и най-достоверен. Та­ка научно доказано може да се изгради преценка какво пред­стои на нашите достойни участници в юлската фаза. Най-важен, естествено, е Лудо­горец, който получи приемлив съперник в лицето на Милсами

Молдовският шампион из­тръгна титлата от постоян­но абонирания за нея Шериф. Историята им е кратка, но все пак по-дълга от тази на се­гашния Лудогорец. Милсами има съвсем кратка биография като участия в Европа, най-се­риозният им тест е срещу Сент Етиен, където на култо­вия „Жофроа Гишар" са играли пред 25 000 зрители. Резулта­тите от двата мача са ана­логични - по 0:3. Общо взето, това е мечтаният вариант и за Лудогорец. Две леки мачленца с предизвестен край. Сре­щу нашия безспорен хегемон излизат предимно местни момчетии с оскъдна биогра­фия.

Въпросителните не са за класата на Милсами, тя е ос­къдна, а за Лудогорец, който не е същият и това е очевид­но. Важни са и традициите. Лудогорец традиционно не играе добре на този етап от турнира. Затова говорят и двете треньорски уволнения, дошли точно след мачове в ранни кръгове. Сега с нов тре­ньор и с доста променен и несработен отбор може да се прогнозират известни малки неблагополучия. Изненадата изглежда невъзможна, но ма­човете може да се окажат по-тегави от очакваното.

Най-облагодетелстван от жребия е Литекс, който може да мисли вече за август. Оранжевите са с две по­редни късметчета. Първо влязоха в турнирите чрез отнетия лиценз на Локомотив София, а сега жребият им изпрати не един, а цели три преодолими препят­ствия. Жребият им е много по-добър в сравнение с мина­логодишния, когато първо играха с молдовци, а след то­ва с унгарци.

По първия съперник Йелгава от Латвия трудно могат да се намерят опасни завои. Незначителен тим с две уча­стия в турнирите за послед­ните 5 години. И двата пъ­ти са отпадали от сканди-набци. Миналата година са били разгромени от Розен-борг. Най-любопитното при тях е присъствието на тре­ньора Виталий Астафеевс, който е вечният рекордьор на Латвия по мачове в на­ционалния отбор. Помним го добре от европейското през 2004 година. Йелгава за­вършиха трети през 2014, сега също се движат на тре­тата позиция в първенство­то на Латвия, което се про­вежда по системата пролет - есен. Кадровият им сег­мент, както си му е редът, е от ниско качество.

И тук прогнозата е изицяло в полза на шансовете на българския отбор, стига Краси­мир Балъков да не обърка не­щата. Само като щрих, след Йелгава идва или естон­ският флора Талин, или Ра­ботнички Скопие.

Почти сходна е ситуация­та с шансовете на Берое и почти сигурно най-накрая Берое ще победи в Европа и през този век

Защото в предишните си две участия като носители на купата Берое прескачаха без игра първия кръг и се на­биваха на сериозен отбор във втория. Сега най-накрая ще могат да натрупат точ­ков актив на гърба на литов­ския Атлантас Клайпеда, който е копие на Йелгава. С една подробност, че в исто­рията на съперничествата в Европа този тим вече е идвал у нас, за да поеме 8 го­ла от Литекс, разделени в две серии 5:1 и 3:0. Едва ли оттогава нещо особено се е променило, а и Берое опре­делено са най-подготвеният ни участник за Европа през този сезон.

Атлантас са вечният трети в Литва, който ре­зонно трупа по 15-20 т. раз­лика спрямо първите два - 6 случая местния гранд Жалги-рис и явлението Тракай. И Литва играе на системата пролет - есен и отново Ат­лантас изостава на цели 10 точки от дуото при по-мал­ко от половината изиграни кръгове. Кадровият потен­циал, естествено, е като за трето място в Литва.

След почти на 99 процен­та сигурната победа на Бе­рое предстои втори много по-различен сблъсък. Чака ги датският Брьондби, който си е сериозна величина. Този е истинският изпит на Бе­рое през юли. В тези мачове битката ще бъде голяма.

На фона на останалите късата клечка се падна на Черно море. Като непоставени те из­теглиха Динамо Минск. По всички изброени критерии този клуб е с класи над бал­тийските, които се паднаха на Литекс и Берое. Имат славно минало, шампиони на СССР през 1983, четвъртфи­нали във всеки един от три­те тогава европейски тур­нира. Доминант в първен­ството на Беларус go раз­цвета на БАТЕ Борисов. И отлично моментно състоя­ние след участие в групите на Лига Европа в последния сезон. Динамо Минск има зад гърба си 12 мача в Европа през календарната 2014 го­дина. Отстраниха в предва­рителните кръгове румън­ския Клуж и португалския Насионал Мадейра. В групата победиха Фиорентина.

Притежават цял куп из­вестни футболисти, сред които блести познатият и у нас Шалодзе Удоджи. В тима е черногорският национал фатош Бечирай, както и още един черногорски нацио­нал Неманя Николич. Една сръбска перла под номер 88 -Ненад Адамович. Арменецът Артур Едигарян, който има доста сходства с Мхитарян. Всичко това съчетано с цяла плеяда местни млади талан­ти, актуални национали на формациите на Беларус. И още една българска следа -треньорът Вук Рашович, който през 90-те носи фла­нелката на Славия. Че проек­тът Динамо Минск е много сериозен, проличава от ма­щабната селекция, която клубът извърши специално за европейското си участие. По едно време 8 плановете им фигурираше синята легенда Антонио Аниете, който обаче им отказа.

Задачата на Черно море определено е много тежка, но те под ръководството на адмирал Спасов са се про­тивопоставяли достойно и на най-високите вълни в мо­рето на европейските тур­нири. Като цяло сегашният юли може да се окаже едно добро ново начало. А най-малкото, което може да се очаква, е присъствието по­не на два наши отбора на следващия жребий. Три или дори четири ще е повод за тържества.

в. "Тема Спорт", Жаклин Михайлов