Определено очаквах тази година ЛукОйл Академик да стане шампион. Този отбор го заслужаваше. Не само заради страхотните си фенове, но и заради младия си спортен директор в лицето на Тодор Стойков и треньора Тони Дечев. Към Тошко имам големи симпатии, тъй като дълги години съм му бил треньор.
В интерес на истината не гледах последния мач от суеверие. Бях в залата на втората и третата среща от серията и ЛукОйл загуби. Явно аз бях на карък.
Що се отнася до нивото на баскетбола в България - няма какво да се лъжем. То не е високо. За сметка на това обаче има невероятно зрелище. Самият финал беше меко казано интригуващ. Както ЛукОйл, така и Балкан заслужаваха да победят. Пълната зала ме зарадва много. Хората се научиха да гледат баскетбол.
И тук идва голямата ми мъка. Този спорт вече се е съсредоточил в провинцията. И ми е тежко не заради географията, а заради фактът, че съвсем скоро София може да остане без баскетболен отбор. 20 години съм бил част от един велик тим на ЦСКА, който в момента няма мъжко и женско направление и благодарение на няколко ентусиасти поддържа школа. С Левски видяхте всички какво се случи.
Навремето в София имаше 6 отбора. Сега е един. Това е тъжно. И се отразява на по-високо ниво. Виждате, че тази година дори няма да бъде събиран национален отбор - нещо, което не одобрявам, но разбирам ръководството на федерацията. Просто пари няма.
Но да се върнем на ЛукОйл. С играта, която показаха момчетата, ми дадоха надежда, четози спорт има бъдеще. Да говорим за европейски турнири обаче е рано. С този състав ЛукОйл няма как да направи нещо сериозно навън. Въпреки че, познавайки Валентин Златев, той е способен да изгради една конкурентна селекция за Европа, която може да донесе сериозни успехи. Всичко обаче е въпрос на пари.
Петко Маринов, легенда на българския баскетбол, за „Меридиан мач”
В интерес на истината не гледах последния мач от суеверие. Бях в залата на втората и третата среща от серията и ЛукОйл загуби. Явно аз бях на карък.
Що се отнася до нивото на баскетбола в България - няма какво да се лъжем. То не е високо. За сметка на това обаче има невероятно зрелище. Самият финал беше меко казано интригуващ. Както ЛукОйл, така и Балкан заслужаваха да победят. Пълната зала ме зарадва много. Хората се научиха да гледат баскетбол.
И тук идва голямата ми мъка. Този спорт вече се е съсредоточил в провинцията. И ми е тежко не заради географията, а заради фактът, че съвсем скоро София може да остане без баскетболен отбор. 20 години съм бил част от един велик тим на ЦСКА, който в момента няма мъжко и женско направление и благодарение на няколко ентусиасти поддържа школа. С Левски видяхте всички какво се случи.
Навремето в София имаше 6 отбора. Сега е един. Това е тъжно. И се отразява на по-високо ниво. Виждате, че тази година дори няма да бъде събиран национален отбор - нещо, което не одобрявам, но разбирам ръководството на федерацията. Просто пари няма.
Но да се върнем на ЛукОйл. С играта, която показаха момчетата, ми дадоха надежда, четози спорт има бъдеще. Да говорим за европейски турнири обаче е рано. С този състав ЛукОйл няма как да направи нещо сериозно навън. Въпреки че, познавайки Валентин Златев, той е способен да изгради една конкурентна селекция за Европа, която може да донесе сериозни успехи. Всичко обаче е въпрос на пари.
Петко Маринов, легенда на българския баскетбол, за „Меридиан мач”
