Подлец ли е Алберто Контадор?

В понеделник Контадор взе жълтата фланелка с вихрена атака точно когато Анди Шлек претърпя авария. Големият въпрос е - дали той трябваше да изчака своя пряк съперник. Тоест имаше ли спортсменство, феърплей, уважение към съперника. 

Едва когато се пенсионираха, Анкетил и Пулидор, Фуенте и Оканя, Бартали и Копи станаха приятели. Дружки от вечеринки, които се събират семейно, които играят карти и си разказват за предишните битки. На шосето те бяха съперници, което в колоезденето означава само едно - непримирими врагове. Естествено, като големи шампиони, каквито бяха, те знаеха стойността на жестовете, на символите, на щедростта. Меркс никога не е изглеждал по-велик, отколкото в онзи ден, когато отказа да вземе жълтата фланелка, която загуби Оканя, паднал и ранен на връх Менте. Пак в Люшон, на същото място, където Меркс направи онзи жест преди 39 г., Алберто Контадор се облече в жълто като лидер на Тура под освиркванията на феновете. Те не приеха, че той е атакувал, когато веригата на Анди Шлек падна при една свирепа, остра атака в последните 2 км на стръмния връх Балес.

Последвалият в края на етапа скандал, макар и малко пресилен, доказа не само че приятелството, демонстрирано ден след ден от двамата фаворити на Тура, двама съперници в колоезденето, е противоестествено, поради което - обречено на скъсване. Той доказа също, че и до ден днешен има пирови победи. Контадор спечели с 8 секунди жълтата фланелка, която може би не му беше нужна и която планираше да извоюва като голям шампион в четвъртък на връх Турмале, най-великия символ на Тура. Заради тази победа той със сигурност загуби приятелството на един състезател; може би и уважението на публиката, и вероятно - възможността да остави собствения си печат от елегантност и благородство в очакваната си трета победа в Тура.

Като двама приятели, които се сбиват, защото единият е отмъкнал годеницата на другия, така изглеждаха двамата главни герои в Тура. Вместо да запишат поредна глава в историята на едно красиво приятелство, в края на деня Анди Шлек виеше за мъст, а Контадор изреждаше цял списък от стаени предишни обиди.

"Спомням си също, че принудих моите съотборници да спрат колоната в деня, в който Франк и Анди паднаха в Спа - каза Ел Пистолеро. - Помня също, че на другия ден те атакуваха (Саксо Банк, отборът на Шлек) точно когато ние бяхме изостанали назад заради падането на Франк (Шлек). В този ден карах с повредено колело в последните 30 км, ала никой не спря."

За пореден Тур сякаш някаква прокоба тегне над Алберто, момчето от Пинто. И така най-големият талант, качвал се някога на колело, бе принуден да дава обяснения за личните си отношения, за фалшивия съперник, за фалшивия приятел, вместо да говори за спортните си възможности. Неговите хроникьори вече свикнаха с парадоксите. Като онзи от миналата година с Ланс Армстронг - врага в собствения отбор; и като сега с Анди, приятеля, с когото се борят за Тура. Каква досада!

И всичко заради едно неразбирателство, едно избухване.

Всичко всъщност се разигра за по-малко време, отколкото е нужно да бъде разказано. След като един след друг О'Грейди, Фойт, старият Сьоренсен, Фуглсанг и младият Сьоренсен (помощниците на Шлек от Саксо Банк) подготвяха терена, като щафетно принуждаваха колоната да върти енергично нагоре към Балес, Анди, на когото вече бе омръзнало да стои залепен за колелото на Контадор, се задейства. Ускори в челото. Анализира реакцията на своя съперник. Намали. Прикри се сред тълпата. Направи се на умряла лисица. И после, когато най-малко го очакваха, когато вече бе отминала по-тежката част от изкачването, той се изстреля напред. Избра подходящия момент, когато Контадор бе блокиран между двама колоездачи. Много силно, много енергично, с четири мощни тласъка с педалите, взе голям аванс, който Винокуров, винаги нащрек, опита да намали със спринт; и който Контадор, въпреки че бе блокиран, се подготви да заличи.

И точно в този момент Анди опита да смени скоростите, при което веригата му се оплете. И падна. Той въртеше на празни обороти, когато на един дъх Контадор го отвя отляво. Без да гледа назад, без да си задава въпроси. "Бях блокиран, но излязох напред добре, защото имах сили в краката - каза момчето от Пинто. - Мислех да атакувам в последните километри, както и стана." Ускори и избяга, а зад него и другите претенденти за тройката - Меншов и Самуел Санчес, надушили възможност да се борят за второто място. Подтикван от колата от спортния директор на Астана Ивон Санкер, Контадор увеличи оборотите. Едва по-късно в слушалката го информираха, че Анди е загубил време заради авария. "Само че в този момент вече бях тръгнал, вече бях във вихъра на атаката, не можех да се спра - каза Контадор. - Разбирам споровете, разбирам, че ще има хора, които ще разберат, и такива, които няма да разберат"

Малко след това той се остави да бъде застигнат от Санчес и Меншов, които се включват към групата при спускането към Люшон. Отзад, прекрасен и възхитителен, както всички паднали, Анди се засилва, наваксва, устремил поглед напред, бори се да не загуби всичко. На финала изостава с 39 секунди, 8 повече от аванса му пред Контадор. И на финала - гняв.

"Това ме стимулира за следващите дни. Чувствам как мравки полазват краката ми. Нямам търпение да продължа да атакувам - каза момчето от Люксембург, чието мило, усмихнато и възпитано лице е разкривено от гняв и бяс. - Ще има реванш. Не зная дали Алберто е постъпил добре, или зле, но на мен нямаше да ми хареса да взема жълтата фланелка по този начин."



в. "Ел Паис", Карлос Арибас, Педро Орильо, "7 дни спорт"