Всички пътища водят към Рим, но за Лудогорец е по-важно как ще си тръгне от Вечния град. Утре вечер „орлите" ще излязат в убийствен сблъсък с благородните си братя по прозвище от Лацио. Нашият шампион е с добре оформен ореол от услужливи медийни партньори, живеещи с разбирането, че журналистиката сама по себе си не е добър бизнес и трябва да е преплетена с интересите на тези, за които пишеш.
Цяла зима покрай тима от Разград така и не се появи някаква дори бегла следа за проблем. Напротив, някои ни убеждаваха, че едва ли не деца в испански молове вече предпочитат да се снимат със Светльо Дяков, вместо с Лео Меси. А това определено няма как да е нормално. Вярно е, че братя Домусчиеви са създали организация на ниво в пъти по-високо от това на конкурентите, но някак не ни се вярва, че в тази пустинна реалност Делиормана е невиждан оазис.
По-скоро, макар и на стабилна основа, се гради нова пясъчна кула от приятели на хонорар, която скоро ще рухне. В краен случай може да видим как лавацата ще стане блудкаво кафе от кьопаво джезве втора употреба. Защото калайджиите, които лъскат имиджа на новия ни футболен доминатор, бяха опънали преди това катуна си край Покрития пост.
Добре за целия ни спорт ще е Лудогорец да продължи успешната се серия в Лига Европа и да вземе пореден ценен скалп. Дори само една победа в двата мача с Лацио ще е огромно постижение, но в никакъв случай не сме длъжни всички да пазим разградчани като скъпоценно яйце на фаберже.
Парите, които се харчат в този клуб, напълно отговарят на извоюваната до момента позиция в европейския футбол. Така че никой от ръководството, треньорския или административния екип не е постигнал нещо повече от това да си свърши съвестно работата.
Със сигурност на 1/16-финалите във втория по важност континентален турнир има отбори с доста по-ниски бюджети и скромен потенциал. На първо място изпъква словенският Марибор, кото преди малко повече от седмица отвя Литекс с 4:1 в контрола в Турция, а в същото време у нас „оранжевите" изобщо не се притесняват да се опълчват на Лудогорец и дори го разбиха на собствения му стадион с 4:2.
В Ловеч са готови с далеч по-скромен ресурс и с много повече собствени кадри да влязат в неравна битка за титлата, но някогашните им апологети така и не могат да намерят сили да оценят реално и безскрупулно положителните страни в изявите на „оранжевите".
В един момент липсата на проблеми също може да се окаже проблем, защото, когато си повярваш, че си тотален фаворит, губиш възможността за реална преценка на собствените. И точно в такива ситуации идват тежките приземявания, каквито бяха есенните поражения от Черно море, Литекс и Левски.
До голяма степен безкрайните хвалебствия вече имат конкретно отражение в клубната политика. Те оказаха влияние върху зимната селекция. След неуспешния опит за наистина сериозен удар с Гари Родригес „орлите" се задоволиха само с талантливия, но доста скандален Йерон Луму.
Холандецът имаше своя проблясък в първия официален мач за годината срещу Нефтохимик, но срещу съперник на такова ниво със сигурност се изисква повече от една красива асистенция.
За наистина голям пробив в турнирите и по-солидна подготовка за лятна атака на Шампионската лига трябваше да се похарчи повече от определения за селекция бюджет от 2 милиона евро. Кесията бе развързана само със 150 000 евро за Луму, а Александър Александров пристигна със свободен трансфер.
Акцентът падна върху задържането в състава на силни фигури като Роман Безяк. Но това може да се окаже голяма грешка. Наистина, качествените футболисти няма как да останат дълго в първенство като българското. Словенецът вече е фаворит дори за титулярно място в националния отбор на своята страна, а интересът от английски и испански клубове гарантира, че той вече е оценен.
Мачовете с Лацио могат само да вдигнат още повече цената му, но дори това да не стане, отсега може да прогнозираме, че през лятото Безяк няма как да остане в Разград. А намирането на добър заместник ще е изключително трудна и скъпа задача. Същото се отнася и за Върджил Мисиджан, вратаря Владо Стоянов и още няколко от твърдите титуляри в схемата на Стойчо Стоев.
Около Марселиньо също се очаква раздвижване. Несъмнено бразилецът все още е голямата звезда на отбора, но той поддържа много висока форма вече трети сезон със зелено-белия екип и рано или късно ще има спад. Той се предопределя и от това, че в пореден трансферен прозорец не може да се намери качествен заместник на плеймейкъра, който на първо време да му осигури нужната конкуренция.
Просто обаче в клуба трябва да се вслушват повече в спокойния и реалистичен стил на говорене на хора като Стойчо Стоев и Георги Дерменджиев. Да разчитат на тяхната работа с играчите и да не допускат удовлетворението от досегашните резултати да се превръща в опиянение. Махмурлукът би бил доста тежък и почти нелечим. Така че пътят, по който ще се тръгне след Рим, ще предопредели много неща около развитието на най-амбициозния ни футболен проект.