Две поредни загуби и уникална пукотебица около ЦСКА, това бе актуалната обстановка през седмицата. Славният червен клуб както винаги е във водещите новини на страната и се съпоставя по значимост с най-актуалните събития. Знайни и незнайни пишурковци успяха да пресъздадат началото на Ноевия ад, който задължително започва с неспечелването на шампионската титла на България по футбол. А както каза и самият Стойчо Младенов, подобна цел е напълно нереалистична. Точно и коректно спрямо феновете на клуба. Защо обаче замяната на лъжата с истината доведе до толкова много емоции. И защо отново дъждът на недоволството се изля точно върху Стойчо Младенов, на когото привържениците на отбора дължат само благодарност за стабилната ситуация.
Защото две поредни загуби срещу два от силните отбори в първенството не заличават постигнатото от клуба в последните 20 и няколко месеца. А постигнатото се оспорва с някаква напълно имагинерна ценностна система, която между впрочем не кореспондира с актуалностите. А те не са от вчера или от онзи ден, а от около 25 години. Прочетохме много страстни и емоционално наситени текстове за тази ценностна система, в която на първо място била шампионската титла, на второ европейските успехи и едва на трето погромите над Левски. Тези приказки са прекрасни за приспиване на малки дечица, обаче нямат никаква допирателна с реалностите. Тази ценността система отдавна не важи и затова си има обективни причини. ЦСКА са ставали пет пъти шампиони за последните 24 години и нямат нито едно участие в пролетна фаза на евротурнири. Но да се отбележи - в последните няколко години тотално обърнаха тенденцията в мачовете срещу Левски и направиха поредици от победи, каквито нямат в историята си досега.
По отношение на първите два постулата в ценностната система няма какво да се направи. Бяха други времена... Не само ЦСКА, дори най-големите футболни лъвове на Изтока в лицето на Стяуа, Цървена звезда и Динамо Киев вече не могат да постигнат каквито и да е успехи в Европа. И трудно достигат до титлата в своите страни.
Обективността изисква да се отбележи за протокола, че Стойчо Младенов не само че не е предал армейската същност, но единствен от всички треньори, преминали през "Армията" в последните 25 години, оставя видима следа. Защото в този период имена като Паро Никодимов, Димитър Пенев, Милен Радуканов, ферарио Спасов, Пламен Марков, Любослав Пенев плюс още десетина такива на чужденци не направиха нищо по-значимо от Стойчо като успехи в А група и резултати във вечното дерби. Разминавания има само при евроучастията.
Стойчо има най-много титли за този период, преобърна тенденцията във вечното дерби, а в Европа му липсваше малко късмет във важните моменти, защото записа поредица от отпадания след две равенства, което си е абсолютен малшанс.
Ценностната система безспорно е важна, но тя обективно не решава казуса с актуалната ситуация. Позоваването на този неписан червен кодекс може да изпепели малкото сигурност в ЦСКА.
Когато се тръгва към промяна, трябва да се покажат u съответните алтернативи. В момента армейците имат привилегията да бъдат водени от един умен човек. И рискуват на неговото място да бъде поставен глупак. Този филм бе излъчен преди 7 години в киносалона на вечния враг и оттогава синият клуб не е прокоп-сал. Защото истински шанс е да притежаваш умен човек за силна фигура в клуба, както бе с Наско Сираков в Левски, а сега такъв е Стойчо в ЦСКА. А когато властта бъде превзета от глупаците, те могат и от райската градина да направят пустиня. Така че внимателно с приказките от типа Стойчо не е по-голям от ЦСКА. И че няма незаменими хора. Българският футбол е такава пустиня, с такава липса на мисъл и интелект, че е истински късмет да имаш на разположение човек, който следва ло-гична последователност и прави причинно-следствена връзка.
А и защо на ситуацията не се погледне от добрата страна. ЦСКА вероятно отново няма да стане шампион, но е единственият клуб, който прави реална конкуренция на наглия доминант. Нито Берое, нито Локомотив София, нито Левски, нито Литекс дръзват да оспорят величието на разградския колос. Прави го само ЦСКА от обречена позиция, но нима това не е едно достойно начинание!? Борят се с наличните сили, но срещу тях е една смазана от близо 40 милиона лева машина. Това са реалностите, дори ако по някаква случайност се стигне до титла, това няма нищо да промени. Всичко става с пари, а ЦСКА не само че ги няма, но и ги дължи. Да, има светъл план, идва човек с неограничени възможности, оправя бакиите с магическа пръчка, съставя бюджет от 40-50 милиона лева на година и до една-две години ЦСКА пак ще е футболният лъв на Изтока. Ощипете се и се събудете. Няма да стане. И Стойчо не ви е виновен.
Седмицата роди сага с полягане в Коматево. Или всъщност коя точно историческа ценност да бъде приложена в мача с Ботев Пловдив. Абсолютно измислена истерия, защото на терена няма да играят феновете, а футболистите. А те не са неразривна част от ценностната система на ЦСКА. Момчетата не разбират за какво иде реч. Това е истината, при всички положения ЦСКА ще играе само за победа, другото е нелепо. В Коматево ще се състои един абсолютно делничен мач, без никакво отношение към историческите процеси в българския футбол. Домакините се борят за попадане в първата шестица. Гостите с цялата обреченост на ситуацията играят за титлата на България. Съдбата на Левски никого не интересува. Всичко останало, което се изписа и изрече по темата, е тотално скудоумие. Единствено за да излезе Стойчо виновен при всякакъв развой на мача. И всичко това произлезе или от хора, които болезнено обичат ЦСКА, или пък принадлежат към задкули-сието, което се движи от мрачната енергия на разрушението.
И тук отново на преден план излиза Стойчо Младенов. Той е човекът, който нанесе най-тежките рани на вечния враг. Той смени доминацията на настроенията преди дербито. Същите тези фенове, част от които искат и неговата смяна, вече не спят с кошмари нито преди, нито след мача с Левски. А дълги години най-много се страхуваха от мачовете срещу Левски, защото след това им се налагаше да не излизат от домовете си. Без Стойчо това нямаше как да стане. Той е идеологът!
Въобще време е след толкова много години в ЦСКА да си съставят нова ценностна система. Имаше един ЦСКА до 1990 година и съвсем друг след това. И когато се разсъждава, да се изхожда от тази вече станала необратима промяна. Такива са нещата от живота - или ги приемаш, или оставаш в отбора на глупаците. И се впечатляваш от думи, а не от дела!
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
