Правилникът на БФС пречи за развитието на младите

Жестоката истина е, че на някои места в България не се гледат футболните качества на момчетата, а джоба на родителите му.
Д. Евтимов – вратар в „Нотингам Форест”. 

Много пъти в качеството ми на юрист, който специализира спортно право, към мен са се обръщали родители на млади футболисти, рекетирани от ръководствата на клубовете, в които момчетата са тренирали от 14 до 19-годишна възраст.

В същото време шефовете от БФС не спират да приказват как за тях приоритет били ДЮШ и налагането на млади момчета от школите в мъжките състави. Всъщност Правилникът на БФС за статута и трансферите на футболистите (от юни 2010) служи за хранилка на тунеядците от «Иван Асен» 22 и черна касичка за чиновниците в клубовете.

Ето каква е ситуацията към момента, като започнем от Правилника за състезателните права на футболистите - член 12. Футболист-аматьор може да получи състезателни права като професионалист във ПФК след сключване на договор, както следва:

1. В началото на всяка спортно-състезателна година - с платена компенсация по преминаването само за футболисти до 23 навършени години и в трансферния период.

2. В рамките на текущата спортно-състезателна година;

а/ с разрешение и платена компенсация - за футболисти до 23 навършени години - между двата полусезона и в трансферния период - без ограничения;

Няма да коментираме правописната грешка, която се среща в този „нормативен” акт, а именно съюзът „във” пред дума, която не започва с „В” или ”Ф”. Този член препраща към цитирания по-горе Правилник на БФС за статута и трансферите на футболистите - чл. 33. (1) Основният размер на Компенсацията за обучение за футболните клубове от системата на БФС, при сключването на първи професионален договор е 50 000 лева.

Нека разгледаме какво последици имат тези разпоредби за развитието на младите футболисти в три аспекта – правен, данъчен и чисто спортно-технически.

А. Правни последици:

Есенцията на труда на професионалните спортисти е участието им в официални спортни състезания. С други думи, това участие е пряко свързано с упражняването на едно от основните човешки права, което е и конституционно провъзгласено – правото на труд (чл. 48 КРБ), което е неотменимо (чл. 57, ал. 1 КРБ).

В случая е налице пряка колизия между Правилника на БФС с Кодекса на труда и Конституцията на Република България, а съгласно общата теория на правото, при подобна колизия, вторите (КРБ и КТ) имат предимство. „Състезателните права”, представляващи в основата си правото на спортиста да участва в тренировъчната и състезателната дейност на спортен клуб, са права на личността (intuitu personae).

В момента БФС и клубовете възпрепятстват както развитието на спортната кариера на юношите, така и упражняването на едно от основните им права, а именно – правото на труд. И най-неприятното от всичко е, че юношите не могат да търсят правата си по съдебен път в граждански съд, защото на практика те нямат подписани професионални договори с клубовете, тоест – не е налице валидна облигационна връзка между играчите и работодателите (клубовете). Така БФС самостоятелно се овластява и с правото да бъде арбитър и съдия в трудови спорове, каквито по същество представляват тези казуси. Пак срещаме противоречие с Кодекса на труда, според който единствено районните съдилища, имат право да разглеждат трудови спорове – БФС няма такова право. Арбитражният „съд” към БФС не е съд по смисъла на Закона за съдебната власт, така че това е по-скоро Арбитражна комисия, която си играе на съд.

Б. Данъчни последици:
Парите, които родителите плащат на клубовете за т.нар. „служебна бележка”, която дава право на момчето да сключи първи професионален договор, се дават в брой, на ръка, без да се отчитат никъде! Нито един клуб не издава фактури или касови ордери за получаването на тези суми. Нека се направи данъчна проверка и да се види за колко от играчите са декларирани такива получени пари.

Ще цитирам 2 конкретни случая:

-         Константин Генков от „Академия Литекс” му търсят 40 000 лв за издаване на бележка и право да подпише професионален договор с друг клуб. При това „Литекс” не са му предложили договор с клуба и по този начин футболистът, който има победа над „Барселона” през 2009 г. и е с потенциал да влезе сред най-добрите 5 леви крила в А група, сега играе аматьорски футбол в „Ботев” Криводол.

-         Милен Кикарин - капитанът на юношите до 19 от миналия сезон на ЦСКА, на когото червените не предложиха професионален договор, не получи и служебна бележка от ЦСКА. С приключване на сезона през месец юни 2011, два клуба, единият от които от А група – “Ботев” Враца, предлагат договор на левия бек, но от ПФК ЦСКА искат 25 000 лв. Сумата отказва бързо клубовете, като случаят дори излиза в пресата “ЦСКА отчая Ботев (Вр) с искана сума за "червен" талант”.
Всяка година от школите излизат по 45-50 момчета. Дори само 10% от тях да платят тази „компенсация”, това са пари, които влизат директно в джобовете на клубните шефове и тези от БФС. Как по този начин се стимулира развитието на ДЮШ и с какво основание БФС търси тази компенсация, след като родителите на момчетата си плащат за тренировките, сами си купуват екипите и анцузите и пак родителите плащат за лагери и подготовка??? За клубове като „Славия”, „Локомотив” София сумите са далеч по-малки – искат между 2 и 5 000 лв., но пак се правят спънки на момчетата и тези пари си се търсят от родителите. 

В. Спортно-технически последици

В случаите по-горе, когато играчите не подписват професионални договори, не печели нито клубът, който търси исканата компенсация, нито футболиста. Единственият ефект е, че се спира кариерата на много млади таланти. Ако се съдейства с издаването на служебна бележка, клубът само може да спечели от негов бъдещ трансфер в чужбина, а ако момчето покаже добри игри в нашето първенство, винаги може да се върне обратно в клуба-майка. 

Целта на тази статия е, не да критикувам една организация, която и без това е толкова компрометирана, че повече не виждам какво трябва да се случи, за да има някакви промени, а да призова Б. Попов и хората, които разписват тези правилници всяка година, ако не да махнат въпросните разпоредби, то поне да ползват услугите на хора, които разбират поне малко от писане на документи, защото в противен случай изглеждат смешни и вредни.

*Д. Владиков 

Авторът е юрист, специализирал спортно право в адвокатска кантора „Мораледа-Гарсия” в Испания, която обслужва футболни клубове като Атлетико Мадрид, Хетафе, Райо Валекано и др. От 2009 г. представлява футболисти в преговори по трансфери с чуждестранни клубове и съдейства на скаути от Западна Европа в контактите с млади играчи от България.