Завърши лятната олимпиада в Рио де Жанейро. Получи се страхотен празник, но като изтръскаме дежурните суперлативи, няма как да не се констатират и някои липси. Бразилия се постара максимално да направи една велика олимпиада, но този път няма как да се използва клишето "Това бе най-великата олимпиада". Не, не беше най-великата олимпиада, която човечеството е наблюдавало отстрани. Възходящата Атина - Пекин - Лондон бе прекъсната.
Бразилия няма ресурса да конкурира държави като Обединеното кралство и Китай.Техните възможности далеч надхвърлят тези на Бразилия. И това се отрази на спортните състезания. Долу-горе сравнено с другия най-голям спортен форум - световното първенство по футбол, стана като с Южна Африка през 2010 година. Разшири се географията, олимпизмът стъпи за пръв път на нов континент, но мегаломанията на предишните две олимпиади остана недостижима. Това, естествено, е усещане на европеец, на който му е било мъчително трудно да устиска буден до стартовете на Юсейн Болт и Майкъл фелпс, съответно в 4,30 и 5,30 сутринта А колко от 550 милиона граждани на Европа въобще са ги гледали на живо? Да се събудиш и да разбереш, че Мирела Демирева героично е спечелила сребърен медал не е като да го гледаш в реално време!
Бразилия обаче има пълно право да се гордее с направеното и да приема овации. Държавата се справи, хората се отнесоха подобаващо, светът остана доволен. Всички постулати на олимпийската харта бяха спазени. Рио 20161 година ще бъде запомнено и с непрекъснатия музикален съпровод. Тази олимпиада беше най-музикалната в историята. А музиката носи настроение. Някак омекотява изопналите се лица преди старта и след финала. Музиката направи олимпиадата по-красива.
Толкова за Бразилия с всички благодарности на света, че ниподари един прекрасен спортен празник. Направиха това, което можеше да се очаква от тях. Вложиха настроение, вкараха цвят, придадоха ритъм. Олимпиадата обаче е преди всичко съревнование между спортисти и нации. За хубаво или лошо този път безспорният хегемон бе само един. Не се получи голямата битка на нациите за първото място. Америка дръпна напред с цяла дължина на сленга на плувците. В крайното класиране американците спечелиха почти два пъти повече медали от следващите ги Великобритания. И като казвам британци, трябва да се отчете един грандиозен факт. За пръв път нация, която е била домакин, надгражда за следващата олимпиада. Което показва стойността на UK. Показаха, че олимпийското им величие от Лондон преди 4 години не е било патриотарски напън. А естествено възходящо развитие на спорта в държавата. Отлична новина е, че Китай ограничи поне наполовина безмерната си алчност за медали. Китайците започнаха на тази олимпиада изтегляне от мегаломанските си амбиции да спечелят 50, че и 100 златни медала. И някак присъствието им вече не дразни толкова. Русия извърши подвиг в мирно време, след като остана в компанията на 4 велики спортни нации с близо 60 медала. Които можеха да бъдат с 10-15 повече, ако не бе половинчатото решение на МОК преди Игрите. Всъщност Рио ще бъде запомнено с напрежението преди началото на олимпийските игри, продиктувано от решението на МОК и с още нещо, за което ще стане дума по-надолу. Русия бе заплашена с отстраняване, но накрая благоразумието и компромисите надделяха. В резултат на това на летище Шереметиево в Москва през ден се организираха патриотични тържества по посрещането на героите. С лайтмотива: в тези условия нашите спортисти извършиха подвиг в мирно време. И с право, защото повечето руски спортисти месец преди олимпийските игри бяха в пълно неведение дали ще пътуват за Рио, или ще участват на някакви заместващи руски състезания. Така или иначе модерен бойкот не се състоя. Друг е въпросът оттук нататък как ще бъде спиран допингът, защото тази тема е с по-оголен нерв от всякога.
Когато след време - 50-100 години, се изчегърта нещо като спомен за Рио 2016 година, то слоганът ще бъде - игрите на фелпс и Болт. Първият стигна до някакво невъобразимо число от олимпийски победи и медали, което, повярвайте, няма да бъде подобрено пред погледите дори на неродените още. Вторият остана с 3 пъти по-малко медали единствено поради причината, че възможностите са само за 3 на четири години. Гледам олимпийски игри от 1972 година, в това число великани като Команечи, Люис, Грифит-Джойнър, Марк Шулц и Мат Бионди, но тези двамата, фелпс и Болт, са най-великите спортисти на моя живот. И няма да има по-големи от тях. Защото световен рекорд е поставила и някаква си Габриела Райнш през далечната 1988 година на копие, но едно е да направиш постижение, друго е да станеш епоха. Болт и фелпс, всеки за себе си е епоха.
Величието на двамата озарява света. Но трябва да признаем, че в Рио двамата просто довършиха започнатото.Поставиха коледната звезда на елхата. Но и Фелпс, и Болт пристигнаха и си тръгнаха от Рио като селебъртис. Пиша го на английски, защото тяхната значимост е съпоставима с тази на Де Ниро и Пачино, Павароти и Каре-рас, Стайнбек и Хемингуей, Моцарт и Бетовен. Те отидоха безкрайно далеч. Но фелпс и Болт не могат да прикрият факта, че Рио не създаде и наполовина герои като тях. В плуването Кейти Ледеки спечели много медали и постави много рекорди, но кой знае къде ще бъде на следващата олимпиада. В атлетиката Илейн Томпсън можеше да триблира Болт, ако американките не бяха реабилитирани в щафетата. Мо фара отново скъса конкуренцията, но дългите дисциплини са прекалено скучни за зрителя. Световните рекорди на чук и 10 000 метра при жените някак не вдъхновяват. Симоне Бейлс взе 4 златни и 1 бронзов медал, но почти същото направи една друга американка преди четири години. Неймар ощастливи Бразилия, но кой е станал велик герой в олимпийски футбол!? "Дрийм-тима" дори не искам да го коментирам, толкова съм възмутен!? Общо взето, всички останали, взети заедно и поотделно, не могат да застанат и на кутрето на фелпс и Болт.
С едно огромно изключение и то се нарича Уейд ван Ний-керк. Тази олимпиада ще бъде запечатана в съзнанието ми с невероятния финален спринт на този извънземен южноафри-канец. Никога не съм подозирал, че ще стана жив свидетел на подобряване на рекорд на Майкъл Джонсън. Изживяването бе неповторимо. Не като спортно измерение, а като човешки полет преживях стореното от Дел Потро в тениса. Това голямо момче отиде на Марс с начина, по който се бореше за всяка точка до финала и срещу Мъри. Ако някога се прожектира филм за феномена спорт, то главен герой ще е Хуан Мартин дел Потро. Той отиде отвъд победата, отвъд рекорда, отвъд нормалните човешки възприятия.
Не на последно място, макар и в края на текста, тази олимпиада ще я запомня и с личните си изживявания. Треперих часове за живота на холандката Анемик ван Влюй-тен, която се разби на две части 8 километра преди финала и изпусна сигурната си олимпийска титла. Въздъхнах с облекчение, когато написа първия си туитър от болницата, че макар и начупена на части е добре. Силно се разстроих от падането на "Акулата" Нибали, който вървеше към олимпийска титла също 8 колоезденето. Разплака ме Юсра Мардини, която година преди олимпиада по чудо оцелява, след като пълната лодка с бежанци потъва в морето. За да спаси живота си, Тя плува 16 километра до остров Лесбос, а 14 месеца по-късно бе седнала до Томас Бах на голямата маса в Рио. Дори не се заинтересувах на кое място остана в квалификациите. Нейното място в сърцето ми е завинаги. Олимпиадата в Рио за мен обаче е преди всичко запалването на огъня от Вандерлей де Лима. Този жест на организаторите показа, че Латинска Америка не само чете Маркес, Амаду, Алиенде, Борхес, Варгас Лъоса, но и че живее спрямо красивия, романтичен, трогателен, сантиментален свят на техния магически реализъм.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
