1. Novsport
  2. Коментар
  3. Публиката не се връща и не се връща

Публиката не се връща и не се връща

Приходите от билети само от мача с Реал ще са толкова колкото за една година на цялото ни първенство

Публиката не се връща и не се връща

В следващите няколко дни в България ще се наблюдава истински футболен феномен. През уикенда мачовете на елитния футбол у нас ще бъдат гледани от има-няма общо за шестте двубоя максимум 18-20 хиляди зрители, като 40-45 процента от тях ще отидат на Берое - ЦСКА. А това е кръг с три конвертируеми двубоя. В сряда обаче цялата страна ще бъде настроена на вълна футбол, на стадион "Васил Левски" ще има 40 хиляди, а близо два пъти по толкова ще имат желание да присъстват, но няма да могат. Приходите от билети само от мача с Реал ще са толкова колкото за една година на цялото ни първенство. Не ви ли звучи това като смъртна присъда!?


Как се получава така, че привидно за едно и също нещо има огромен брой желаещи, и то на непосилна за стандарта ни цена, и в същото време няколко дни преди това подобно зрелище е лишено от зрителски интерес? Нещо дълбоко е сбъркано или всичко е в реда на нещата.


Да говорим, че футболът е загубил своята привлекателност за хората, е нелепо поради причината, че стотици хиляди искат да присъстват на мач от Шампионската лига. В България буквално се създава пик на интереса към мачовете от тази фаза на съперничеството, която иначе не е особено привлека телна за световния зрител. Изключ вам напълно възможността това да е просто модна тенденция. Българите наистина обичат футбола и искат да го гледат на живо. Но в същото време не го правят регулярно и не ходят на мачове. Вече няма та кава култура. Естествено, за допус натия феномен има много причини В много публикации тезата е разви та обилно, факторите са банални лошо качество на зрелището, липса на подходящи съоръжения с необ ходимите удобства, съмнения в истинността на гледката, страх да  не станат косвени жертви на ексцесии, телевизионна конкуренция, футболните хора прибавят към тези фактори и медийната среда, която според тях работи да изгони зрителите от стадионите. Можем да прибавим дори и емиграцията на най-жизнената част от населението. Всички тези фактори са обсъждани и гледани под всевъзможни ъгли. Констатациите обаче нищо не променят. Публиката не се връща на стадиона и това може ясно да се види през уикенда.


Защо хората не ходят регулярно на мач, е много интересна тема. Отвращение, безразличие или промяната на социума са в основата на явлението!? Задължително трябва да бръкнем и в историческия аспект. Нашата традиция е мачовете да се играят в съботния следобед. В едни вече далечни години в градове, села и паланки хората тръгваха в индианска нишка към местния стадион. И съоръженията наистина се пълнеха с публика, без значение дали мачът бе от А, Б или от В група. Ходенето на мач си бе станало навик, и то най-вече за простолюдието, което винаги е преобладаващият сегмент от населението. Оттам идваше и масовостта на явлението, което бе и пряко субсидирано от тогавашната тоталитарна власт, която подаряваше футболното удоволствие на масите за тяхно развлечение. Така да се каже, към естествените нужди бе зачислен и футболът.


Огромен удар върху традицията нанесе телевизията и възможността точно в съботния следобед да се гледат мачовете от най-големите първенства в Европа. Сега вече има и други начини за директно гле дане на футбол. В условията на та зи жестока конкуренция, съчетана с бума на букмейкърските услуги, наистина един локален продукт, какъвто е нашият футбол, няма как да издържи и да запази интереса.

Но все пак романтично трябва да се приеме, че любовта е по-силна от всичко. И че все трябва да има критична маса от хора, на които да им се ходи на мач. Защото гледането на живо си е изключително преживяване. Доказва се почти навсякъде по света, където не се наблюдава отлив на публика. Как обаче стоят нещата у нас, ще се види от картината по стадионите в настъпващия уикенд.


Голямото пловдивско дерби, което има потенциал за 15-20 000 зрители, ще се играе пред едва около 4. В град Пловдив вече няма нито един цял стадион и затова дербито ще се гледа от шепа избрани. Привържениците на двата пловдивски колоса шумно претендират, че са най-футболният град в страната. Татковци обличат бебетата в екипите на любимия отбор, майки ги кърмят на стадиона. Всъщност така ли стоят нещата с най-футболния град и как доказват привържениците на дело своята съпричастност. Това, което се вижда по телевизията на стадиона на Локомотив, не показва, че такава съпричастност съществува. А Коко Динев вече го няма в Пловдив, съдбата на клуба е поета от самите фенове. Те парадират, че ще го издържат със своето присъствие и своята решителна лепта. На този етап не личи това да се прави чак толкова масово. Срещу ЦСКА, отбор, който е огромен дразнител, стадионът в квартал "Лаута" въобще не можеше да се нарече пълен и едва около 3000 локомотивци дойдоха на съоръжението, което е обидно малко и в същото време ясен индикатор за нагласите. Трибуната на феновете, която сме я виждали да се пука по шефовете, бе на една трета запълнена.


При Ботев ситуацията е аналогична, наблюдава се едно отдръпване на периферията, което най-добре се видя при мачовете им в Бургас. Преди година зрителите там бяха поне двойно повече. Сега дори в Коматево се виждат доста празни места, и то в сектора на торсидата.
Твърдо най-много публика в този кръг ще има на стадиона в Стара Загора (очакванията са за 8500 зрители), но и там нещата са редуци-рани 6 пъти спрямо това, което щеше да бъде преди 20 или 30 години, когато гостува ЦСКА. Другото място с публика през уикенда ще е стадион "Георги Аспарухов", който от доста време е без своя основен сектор и това възпира доста умерени сини фенове от посещение. Ще бъде радостна новина, ако на 'Терена" отидат примерно 5-6 хиляди души. Копнежите за масово завръщане засега са химера.
Сериозен отлив от зрители виждаме и на стадион "Тича" във Варна. Там дори и на традиционно добре посетените дербита със синия и червения гранд свободните места са доста. Сега на предстоящия мач с Локомотив София едва ли ще дойдат повече от 1500 зрители.
Напускаме Коматево, Стара Загора, Подуяне, "Тича", където мъждука футболен интерес, за да попаднем във футболния апокалипсис. В красивия столичен квартал "Овча купел", на едно място, където са се събирали 15-20 хиляди души на мач, сега срещу Хасково ще присъстват не повече от 200-300. Картината е покъртителна и дори може да влезе някога в новините no CNN.


Редовната публика на мачовете в Ловеч, където играе един от най-силните български клубове - Ли-текс, е в сходно количество. По време на мача Литекс - Марек в понеделник гостуващият тим от Дупница едва ли ще привлече интереса на повече от 500 местни запалянковци.


Най-отчайващият симптом обаче не идва от празния "Овча купел". Страшното е, че Лудогорец играе пред 40 хиляди срещу Реал и пред 900 срещу Ботев Враца. Защото продуктът е един и същ и качеството му е безспорно. Ето това е трудно обяснимо. Защото тази класа на Лудогорец няма да се задържи дълго и е кощунство да не бъде гледана сега, когато е в апогея си. Тук вече има нещо дълбоко сбъркано и непоправимо.

Архитектът на Славия

Иван Минчев на два пъти се разминава с Левски

Грешни съвети от неюриста Георги Градев доведоха до края на Антъни Иванов?

Ако бе следвал правилата, плувецът можеше да участва дори в Париж

Владимир Иванов: Кой сега е виновен на Левски?

Всяка година по това време на стадион „Георги Аспарухов“ започват да търсят причините за задаващия се нулев сезон, пише известният журналист

Жаклин Михайлов: Така изглежда посредствеността

Коментар за Левски на известния журналист

Годината на Григор Димитров

Българинът изпраща позитивна 2024-а

Стоичков хвали Лудогорец

Христо Стоичков, похвали Лудогорец и най-вече работата в школата на клуба

Какъв беше план Б на Левски срещу Берое?

Генчев сам призна, че "сините" не са очаквали подобен развой на мача

На кого пречи Илиан Илиев

Някой се опитва да лансира смяна на треньора след първата загуба на България в 10 мача

Кой иска да посегне на "златната кокошка" за родния футбол Лудогорец

Лудогорец осигурява милиони на всички клубове от efbet Лига всяка година