В четвъртък вечерта във вечната столица на света провинциалният български футболен клуб Лудогорец за пореден път доказа, че в тази велика игра всичко е възможно, стига да знаеш как да го постигнеш. При това победата срещу Лацио въобще не е в графата „изненадващи". По-добрият, по-грамотният, по-зрелият тактически тим си взе своето на терена. Българският Лудогорец към този момент като класа е над именития, титулуван и славен Лацио Рим. Римляните може да се утешават, че са играли с част от резервите, че Лига Европа остава на заден план спрямо задълженията в Серия А, но истината е, че дори с най-доброто и с максимално желание те пак щяха да имат много трудности срещу зелените от Разград. Не заради друго, а защото такива са реалностите.
Лудогорец продължава да катери някакъв футболен връх, който досега не сме знаели, че съществува. Разградчани излизат напълно от стандартите за български отбор в евротурнирите. Като философия показваното от Лудогорец няма нищо общо с общоприетото по нашите ширини. На терена те просто не изглеждат като български клуб, който по-прибра-но и от контраатака се надява да излъже противника. Случвало се е, носило е удовлетворение, приемало се е, че така трябва да бъде. Не може да кацнеш от нищото на "Олимпико" в Рим и да се правиш на велик. Е, оказа се, че Лудогорец не се притеснява да го прави.
Най-значимото обаче, е че в тази европейска кампания отборът непрекъснато търпи развитие. Да оставим блестящите резултати настрана, в чисто игрови план Лудогорец страшно много се промени. На мача в Белград срещу Партизан в две трети от времето бе в глуха отбрана. В Рим този процент бе намален три пъти. Лудогорец се опитва да увеличава обема на изцяло позитивни действия. Вече налага методично превъзходство и не отдава контрола върху мача доброволно на противника. Дори със световен вратар като Владимир Стоянов, който и сам може да победи другия отбор.
Голямото предимство на Лудогорец е, че нямат слаб пост в отбора. А към това прибавят присъствието на няколко диаманта. Вратарят, няма какво да говорим, е страхотен.
Най-добрият в България за последните 20-25 години. Това момче от Перник наистина притежава непробиваем катинар за своята врата. В защитата Моци и Кайсара, ако не на световно, поне са на много високо европейско ниво. И двамата са близо до универсалната представа за играч на тяхната позиция. Четвъртият, който е с едно ниво над другите, е Марселиньо. Роман Безяк може и да не е блестящ, но след гол като този в Рим какво може да му се каже. Един централен нападател точно това трябва да прави, като му падне, да разтресе мрежата. финесът тук не е задължителен. Петимата са за важните моменти, а в останалото време отборът знае как да поддържа правилния ритъм, факт е, че зелените притежават класата да правят големи мачове. След 90 минути с тяхно участие не остава само резултатът, а и ярките спомени. Само през колко драми мина посещението при папата в Рим?!
В този момент на доволство от постиженията на Лудогорец им трябва критика. Трябва им импулс, който да ги извади от делириума. Трябва им нещо, което да ги държи нащрек. Безкрайните дитирамби не вър-щат никаква работа. Защото падането от високо е много болезнено.
А и никой не е застрахован от подобен инцидент. Виждали сме многократно как високият летеж завършва с ниско приземяване. На пръв поглед подобен развой е изключен. Лацио едва ли ще пристигне в София с някаква особена амбиция да промени статуквото от първия двубой. Следващият съперник вероятно ще е Валенсия. Далеч по- силен от Лацио, но шансовете не са никак лоши при тази игра. В Лига Европа Лудогорец е във фазата "вече няма какво да се губи". Оттук нататък всяка победа е бонус, защото съперниците ще стават все по-силни. Рано или късно ще дойде краят на приказката. И там е пресечната точка.
Малко или повече походът в Европа е като прекрасен сън. Като пътуване до най-красивите места на планетата, на които се наслаждаваш в няколко мига и после обратно се връщаш към сивата действителност. Проблемът за Разград е, че след Лацио няма да играят мач от Серия А, а в Коматево. Културният шок е много сериозен, пренастройката трудна. Ако мачът с Лацио е като сладко бонбонче, то коравия комат е в местното първенство. Защото прекрасната кампания от тази година трябва да бъде продължена и през следващата. И то не къде да е, а в най-силния турнир - Шампионската лига. Макар и с няколко класи над противниците, няма никакви гаранции за безпроблемна трета поредна титла. Тя и втората не беше никак леко постигната, но третата ще бъде още по-трудна. Хегемонията на Разград вече дразни много хора. Дори и с титла обаче въпросителните не отпадат. Кирил Домусчиев и подопечните му ще се изправят пред сложната дилема дали са готови за Шампионска лига. Дали преждевременно попадане там няма да доведе до споменатото болезнено падение. Може би за отбор от ранга на Лудогорец по-доброто място в Европа е вторият по значение турнир, където сегашният резултат може да бъде повторен, че и подобрен следващата пролет. Това са все трудни въпроси, които предстоят пред Лудогорец, но хубавото е, че хората там имат мечти и ги следват. Целят се в най-високото.
Моделът обаче е уникален. Съществуват всякакви продължения на похода на Лудогорец, но на този етап вече трябва да се направи и генералното заключение. Кирил Домусчиев сътвори нещо уникално. И то на място, където е нямало нищо. Засади дърво, отгледа го и дочака то да дава плодове. Много рядко подобно нещо се случва в държава като България. Човекът си има самочувствие, но и доказва, че знае как се постигат големите неща. За три години сътвори едно мини чудо. По всичко изглежда, че с толкова стабилно налети основи продължението ще е мажорно. Ако се върнем назад в тези три години, ще установим, че Домусчиев нито за миг не се е отклонявал от правилната линия и винаги е вземал точните решения. И така и не допусна нормалните грешки на растежа. Това трябва да му се признае, колкото и да е дразнещ в грандоманията си понякога. Без съмнение за големите работи човек явно трябва да е от породата на лудите.
А в ЦСКА наистина има за какво да съжаляват, че Домусчиев не е на "Армията"?
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
