Мнозина свързват в момента футболен Лондон с Челси на Роман Абрамович, Арсенал на Арсен Венгер или Тотнъм със завърналия се Роби Кийн. В 15-милионната английска столица, обаче има още много клубове, които се борят за своето място на футболната карта в Англия. В повечето от тези отбори не играят скъпоплатени звезди като Лампард и Адебайор, но това не пречи те да бъдат обичани от феновете. В предишния репортаж можеше да прочетете къде се намира стадионът, на който е започнала кариерата на Дейвид Бекъм? Какво е Ди Канио за Уест Хям? Днес предстои да разберете защо феновете на Милуол са считани за едни от най-опасните на Острова? Помнят ли Радостин Кишишев на „Дъ Вали”, където играе изпадналият в трета дивизия Чарлтън? Четете поредния ексклузивен репортаж на специалния пратеник на Novsport.com в Лондон Григор Бабачев.
Пътят към стадиона на Милуол „Дъ Ден” напомня на улиците в краен столичен квартал. Същите дупки в асфалта, същата мърсотия. Направо е удивително, че това е възможно в Лондон. Постепенно разбирам, че наистина Милуол е отбор, който е подкрепян от фенове в най-ниския слой на обществото.
Край стадиона са разположени доста овехтели сгради, както и общински апартаменти. В тях се настаняват хора, които няма почти никакви доходи и не могат да си позволят наемането на нормална квартира. Малко преди входа на стадиона се чуват войнствени закани на непознат за мен език. Оказва се, че в съседна сграда има някакъв религиозен ритуал на африканци. Става въпрос за представители на Апостолическата църква или нещо подобно.
На самия „Дъ Ден” е спокойно. Точно срещу централния му вход е разположено култовото Milwall Cafe. Там преди и след мач се събират най-войнствените фенове на „лъвовете” и често полицията трябва да полага сериозни усилия, за да запази реда. Масите и столовете са дървени, като доста от тях са хвърчали във въздуха при поредните изстъпления на феновете.
Малко встрани е клубният магазин, където срещу 59 лири можеш да си купиш екипировката за домакинските мачове през новия сезон. Милуол се провали в баражите за влизане в Чемпиъншип през май и сега отборът ще играе отново при коравите условия на Първа лига. „Wear your new lion with pride” („Носи новия лъвски екип с гордост” в по-свободен превод), гласи рекламата. Очакванията са въпреки неуспешния опит за промоция трибуните на „Дъ Ден” да бъдат пълни и през новия сезон.
Оглеждайки стадиона установявам, че той не отстъпва значително като инфраструктура на Upton Park, където играе елитният Уест Хям. Всичко е в синьо и бяло, цветовете на Милуол. Цените на билетите са подобни на тези в Лейтън Ориент. Най-евтиният е по 25 лири, а най-скъпият по 38.
Със сигурност „Дъ Ден” е с класи над който и да е стадион в България. Подобно на Upton Park и тук е помислено преди всичко за удобството на феновете с наличието на огромен паркинг. Всеки редови фен на Милуол може да дойде на мач с автомобила си, без да се притеснява къде ще го остави. И по-точно без да се притеснява, че трябва да ходи няколко километра до него след края на мача в тъмницата. Да се сещате за подобна екстра някъде в България?
Тръгвам си от стадиона на Милуол в посока дома на бъдещия съперник на „лъвовете” в Първа лига Чарлтън. Същият този Чарлтън, който до преди няколко години стряскаше фаворитите във Висшата лига и стигна до осмо място в класирането.
Сега „Адикс” ще играят лондонски дербита с Милуол и Лейтън Ориент и ще гостуват на негостоприемни стадиони в провинцията в опита си да се завърнат в Чемпиъншип. Спомням си, че миналата година по това време пътувах с такси в Лондон и шофьорът ми каза, че е фен на Чарлтън. „Нямаме пари и тази година ще бъде чудо, ако останем в Чемпиъншип. Бордът на директорите не се справя добре със ситуацията и затова сме много отчаяни. Аз лично не съм ходил на мач, откакто изпаднахме от Висшата лига”, ми каза тогава този човек. Сега година по-късно се сещам, че прогнозата му се е сбъднала.
Точно пред входа на „Дъ Вали” срещам възрастен англичанин, който подрязва храстите край дома си. Завързвам някакъв разговор и той ми казва, че купил къщата, защото е запален фен на Чарлтън. „От малък исках да живея на „Дъ Вали” и мечтата ми един ден се сбъдна. Вярно е, че сега сме много ниско в дивизиите, но ще дойдат и по-добри времена”, сигурен е англичанинът. 
Той си спомня много добре за Радостин Кишишев, който направи стотици мачове за Чарлтън във Висшата лига. „Той беше добър fighter (б.а. биткаджия) на терена. Освен това имаше добра техника и подаваше фантастични пасове”, спомня си той. За добрите времена в Чарлтън напомня и паметна плоча на входа на входа на North Stand (Северната трибуна). Там пише, че тя е открита на 27 април 2002 година. Тогава мениджър беше Алън Кърбишли, а отборът сред хитовете във Висшата лига. Малко встрани, обаче се сблъскваш със сегашната сурова действителност.
Там все още седи анонсът за последния мач от тазгодишната кампания в Чемпиъншип с Норич на 15 май. Пише, че мачът ще започне в 13,15 часа и преди него ще има концерт. Едва ли на някого е било до празненства на „Дъ Вали” в този ден…
Иначе стадионът е доста приличен за стандартите в Англия. Той отговаря на всички изисквания за Висшата лига, там където Чарлтън играеше до преди няколко години. Подобно на повечето стадиони в Лондон, заради липсата на място те са долепени до жилищни сгради. Точно на единия от ъглите на North Stand завършва уличката Floyd Road. Буквално на три метра от входа за фенове се намира вратата на последната къща. Собственикът й вероятно държи рекорд по най-близко разположение до стадион. Представям си какво му е, ако не е футболен фен и мрази „лудницата” около мачовете в Англия.
Тръгвам си от „Дъ Вали”, точно когато англичанинът отсреща е привършил с орязването на храстите и си прибира инструментите. Пожелавам му „Good luck”и по-добри времена за неговия любим отбор Чарлтън.
Разходка из футболен Лондон – втора част
Прочетете ексклузивния репортаж на специалния пратеник на Novsport.com Григор Бабачев.
