Споделям мнението, че успехите на Ясен Петров в Китай останаха малко подценени и мнозина са го забравили в анкетата за треньор на 2015-а. За мен той е непосредствено след Мъри, защото постигна нещо наистина стойностно. В Китай той тръгна по моя път. Аз обаче навремето вкарах Далиен първо във втора, а след това и в първа лига. Ясен стартира направо в местната „Б" група и спечели промоция. Отборът му е без традиции, на практика чисто нов и в началото той изпитваше сериозни трудности. В Китай често се сменят имената на отборите, местят се, създават се нови... Доколкото знам, в началото му е било доста тежко е и обикалял базите на разни училища, за да тренира. Клубът обаче в крайна сметка се оказа амбициозен със силна организация и добри ръководители. Гласуваха доверие на Ясен и най-важното, позволиха му да си събере щаб, защото не винаги в чужбина това е възможно. В крайна сметка той не само оправда очакванията, но ги и надхвърли. Седмото място в крайното класиране е огромен успех на фона на конкуренцията и бюджетите на съперниците.
Всички мислеха, че Шъдзяджуан ще танцува само едно лято, както се казва, но сметките им не излязоха. Докато бях там, имах възможност да гледам мачовете по телевизията и те правеха впечатление като един много добър отбор, с добра тактическа дисциплина, който знае какви са целите му на терена и как да ги постигне. Представиха се много добре и срещу лидерите в първенството, което определено не остана незабелязано от специалистите.
В крайна сметка на всички трябва да е ясно, че това, което Ясен Петров и екипът му постигнаха с Шъдзяджуан, е повече от спечелването на купа в България. Това е моето мнение. И не е нужно да обяснявам за развитието на футбола в Китай, след като феновете видяха какви трансфери се направиха и тази зима и колко пари се инвестират в първенството.
По принцип съм на мнение, че. българските треньори е крайно вре4 ме да загърбят завистта и черногледството. Трябва да се кръстим при всяка точка, която някой от нас печели зад граница, защото това дава шанс на всички ни. Това, което Мъри го казва, аз го повтарям отдавна. Със сигурност, ако той се казваше Стоилович, или аз Станкович, щяхме да сме получили далеч повече възможности и признание на много по-високо ниво.
Александър Станков за вестник "Меридиан мач"
