Левскарите отново са унизени и оскърбени. 12 хиляди отидоха в Бургас, викаха и пяха в подкрепа на любимия отбор и накрая бе произведен поредният фарс. Да, загубата е трагедия, но не за Батков, Гонзо и Тонев, а за същите тези 12 хиляди фенове, които се редиха и дори биха за билети, а накрая получиха оскърбление. Защото в нощта след мача враговете на Левски ликуваха на техен гръб. Както винаги сметката не я плащат Тодор Батков, Иво Тонев или Георги Иванов, а скромният, анонимен син фен. Той трябва да търпи незапомнените, исторически унижения шеста година подред. Всеки един от тези 12 хиляди фенове е прекарал безсънна нощ заради обичта си към Левски. Ако не са в Левски, Батков и Тонев може и да не се поинтересуват как е завършил мачът. За тях Левски означава да седнат в ложите. Да дават интервюта, да си придават важност като хората, които управляват стогодишна футболна институция. За тях
Левски не е лична болка
Както е за всеки един от 12-те хиляди фенове, за които надеждата за светло бъдеще умря след гола на някакъв си Курьор. И съдбата за пореден път въздаде справедливост. А когато съдбата толкова често е срещу теб, трябва поне да анализираш събитията и да стигнеш до заключението, че нищо не е случайно. А не да се оправдаваш с малшанс. Всичко, което се случва в Левски в последните 6 години, е плод на преднамереното отношение към клуба от страна първо на Тодор Батков, след това на неговия доскорошен лакей Гонзо и присъединения по някое време Иво Тонев. Троицата разсипа морално и спортно футболен клуб Левски, който през 2005 година игра на четвъртфинал в европейски турнир и бе участник в групите на Шампионска лига. 10 години след синята приказка се сбъдват сините кошмари.
Фактите - Левски шест години подред не печели никакво отличие, отборът остана седми в първенството, за втора поредна година е извън европейските турнири. В касата няма пукнат лев, играчите могат да разтрогнат договорите си, когато пожелаят. В добавка и огромни дългове, които уж се плащат, но никой не знае точно как.
Има ли въобще Левски, или просто е един фантом. Изчезва след отпадането във втората шестица и се появява след победата над Лудогорец за купата. Изчезва сега след финала в Бургас и се появява може би в бенефисния мач срещу шведите от Юргорден. Това нормален живот ли е на един претендиращ за величие стогодишен клуб!?
Толкова ли е трудно да се сложи peд в синята кочина?
Толкова ли е трудно да бъде сложен край на агонията. Не на последно място, толкова трудно ли е да бъде казана най-накрая цялата истина. Защото загубите не са страшни, страшна е лъжата, в която е обвит футболен клуб Левски. Защото тя отравя всичко. Най-вече фенове-те, които по обясними причини са лековерни.И объркани от толкова много лъжи. И все пак независимо от всичко те отиват на стадиона. Там са във важните моменти и важните мачове. За да преживеят отново поредния кошмар. Жестоко е към тях. Нечовешко е!
Въпросът с вината във всички времена и епохи е бил решаван по един и същ начин. Виновният е бил наказван. В случая като с футболен клуб Левски просто виновните трябва да си тръгнат. Всичките. И тези, които имат 30 милиона кухи дялове, и назначените от тях директори, и спуснатите с парашут пишман началници. В Левски обаче след всеки нов гаф виновните остават, сега дори няма да бъде сменен и треньорът. А той също има вина за загубата в Бургас, но най-малката. Неговите грешки са последният проблем. Неговото е небрано лозе!
Хората могат да бъдат лъгани, повечето от тях дори искат да бъдат лъгани постоянно. Нейно величество Съдбата обаче не може. Със своята безпристрастна палка тя нарежда отгоре подредбата на събитията. Тя отреди фиаското през 2013 година, тя постави топката на главата на Божилов и след това на крака на Бакари. И няма никаква случайност. Съдбата в стотна от секундата възпря реферчето да свири дузпа. А тя бе кристално чиста. След като отмени гол на Марселиньо на "Герена" и след като не изгони Борислав Стойчев на "Лазур", на Ивайло Стоянов не му стисна да отсъди най-явната дузпа на света. Това не е просто обикновена съдийска грешка, това е естественият ход на събитията. Гол за Левски в полуфинала реванш срещу Лудогорец в последната минута, гол за Черно море също в последната. Но ако си бил честен спрямо футбола, това се преодолява само с морал. В Левски обаче думите чест и морал са извадени от употреба при троицата. И така и не разбраха, че кръчмарят накрая идва със сметката. А това прави ли ги щастливи...
Левски си е Левски, но има и Черно море
край което се удавиха всъщност сините блянове. Всичко, което Левски не притежава като етични дадености, е налице при Черно море. Един отбор, който от години не участва в съмнителни мачове и схеми. Един отбор, който се изгражда по футболните правила и закони. Един треньор -Кольо Спасов, който е земен, почтен и коректен в професията си. Който не позволява на ветровете да го вдигнат в небесата. И един триумф, който бе напълно заслужен.
Съществуват всякакви победи, тази на Черно море бе красива и изящна. С красиви голове и стойностна игра. Победата бе максимално истинска. Какъвто е футболът. По същото време в Европа се играха финалите в Англия, Германия, Испания, Франция. Според развитието на мача най-зрелищният победител от всичките финали бе Черно море. За което трябва да им свалим шапки. И да отдадем чест пред Адмирал Спасов!
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
