Корабът „Барселона” ще има своя нов капитан през новия сезон и за голяма изненада той се казва Тито Виланова. Помощникът на Пеп Гуардиола в четирите му години на „Камп Ноу” ще получи възможност сам да покаже на какво е способен и да измъкне каталунците от кризата, в която са изпаднали.
На първо място трябва да се уточни точно това – засега може да се говори само за криза, защото ерата на Барселона не е достигнала своя край...все още. Загубените титли в Испания и Шампионската лига не означават непременно, че „блаугранас” няма да могат да триумфират през следващия сезон. През 2010-а Барса отпадна от Интер на полуфинал в Европа и спечели „Ла Лига” с 3 точки преднина пред Реал Мадрид. Ситуацията сега е сходна, само че през тази кампания мадридчани допуснаха по-малко грешки и ще триумфират с титлата. Разбира се, това изобщо не означава, че събитията ще се повторят и в първия сезон на Виланова начело на Барселона.
Друго нещо, което задължително трябва да бъде отбелязано, е смелото назначение на 42-годишния Виланова за треньор на каталунците. Малцина са очаквали точно той да замени Гуардиола, въпреки логичната връзка, че той като дясна ръка на Пеп в последните години се явява един вид продължител на делото на родения в Сантпедор все още настоящ наставник на Барса. Впечатляващото в случая обаче е вярата на ръководството на каталунския клуб, че точно Виланова е идеалният заместник на Пеп. Това е вяра в установения модел „Барселона”, който даде невероятни резултати в последните 4 години. Тито е пряк свидетел на процеса на изграждане на бъдещи суперзвезди в титулярния състав на „блаугранас” в „Ла Масия”, на революционното „тики-така” на Гуардиола и вече е инжектиран с идеята за правилното развитие на този клуб.
Рискът с Виланова е породен най-вече от липсата на опит най-високо ниво и като играч, и като треньор. Единствените два по-реномирани отбора, на които той е носил екипа, са Селта и Майорка и то в скромен брой срещи. Като треньор пък е плътно до Гуардиола още от 2007-а година насам, когато Пеп застава начело на втория отбор на „блаугранас”. Това означава, че Виланова все още е абсолютно никой в треньорската професия и ще изглежда някак неестествено в компанията на големи специалисти в Шампионската лига, като Моуриньо, Фъргюсън, Хайнкес, Венгер и др.
Гуардиола поне пое Барселона със самочувствието на клубна легенда като играч, което по някакъв начин все пак респектираше конкуренцията. Пеп беше познат на футболната общественост преди да се захване с каталунците, а Виланова тепърва ще се разкрива от лятото.
Интересно ще е да се види как човекът в сянка за Барса дотук ще се справи с напрежението да е под светлините на прожекторите и всяко негово действие да бъде подробно проследявано и анализирано. Защото Гуардиола напусна и поради огромния стрес, на който бе подложен в изтощителните битки за трофеите, които Барса спечели под негово ръководство, а сега към Виланова очакванията остават същите.
В психологически аспект новият треньор ще трябва да свърши доста работа. Още през есента се забеляза едно пренасищане у футболистите от толкова много успехи и известно понижаване на мотивацията в тима. При положение, че най-вероятно голяма част от състава ще се запази, то Виланова ще трябва да открие начин да върне вдъхновението в отбора и футболистите отново да се настървят за нови подвизи, подобно на периода 2008-2011.
Първото сериозно изпитание за новия треньор ще бъде на летния трансферен пазар. Дали Виланова ще бъде малко по-решителен от предшественика си и ще привлече няколко нови имена в състава? Навярно някой измежду Гарет Бейл и Жорди Алба за ляв бек би се оказал успешно попадение в селекцията на каталунците. Особено уелсецът е точно такъв играч, който може да внесе баланс в атаките на Барса по левия фланг, защото поначало отборът атакува предимно отдясно, където Дани Алвеш дълбоко се включва в нападенията на своя тим. По-същественият въпрос обаче е дали Виланова няма да се подсили и с типичен централен нападател. Един мощен таран в състава, като например Робин ван Перси, би отварял повече празни пространства най-вече за Меси, увличайки защитниците със себе си. Така биха били избегнати мъки като тези в двата мача срещу Челси, където Барса попадна в капана на собствените си монотонни разигравания от единия край на игрището до другия без големи шансове да се пробие солидния ариергард на „сините” от Лондон. Нещо такова се получи и при загубата от Реал на „Камп Ноу”, така че този проблем заплашва да се превърне в тенденция.
Любопитно е дали Виланова ще има смелостта да промени нещо в стила на игра на Барса. Стана вече дума, че той е научен на този стил от Гуардиола, но пък явно ефективното противопоставяне на този отбор вече не е утопия. Може да е в няколко срещи, но точно в тези, в които Барселона трябва да печели, за да прибавя нови купи във витрината си. Затова евентуалното налагане на малко по-директен стил на игра може да се окаже полезен ход в кампанията на Виланова.
Изборът Тито Виланова да ръководи Барселона е малко странен, но само времето ще покаже дали благодарение на него могъщата Каталунска империя ще продължи да съществува.
Влади Николов
Смел ход, но дали ще проработи?
Назначението на Виланова е израз на вярата в модела „Барселона”
