Наблюдавам внимателно европейското първенството за юноши до 17 години. Искам да кажа няколко добри думи за организацията, която е на високо ниво. Публиката също беше доста на мачовете на националния ни тим и беше на висота - подкрепяше качествено отбора. Всичко хубаво около организацията не означава, че трябва да загърбваме играта и спортно-техническия анализ на представянето ни.
Беше срамно да гледам толкова страхлива България. Имаме таланти и това се вижда, но не знам какво им бяха казали треньорите. Не може само да се защитаваш, да чистиш топката, да стоиш в защита и да дебнеш. В крайна сметка България е домакин и беше редно да се представим по по-различен начин. Никак не ми беше приятно да гледам подобен подход от тима. Трябваше много по-офанзивно, много по-смело да подходим.
Оправданията, че Испания били много силни, са ми смешни. Поне при юношите разликата не е чак толкова голяма и това може да се използва. Видите ли, испанците имали бради и били мъже... Това е просто несериозно. Това ли е оправданието - че били по-здрави физически и затова сме паднали? А защо не се коментираше от треньорите фактът, че ни вкараха толкова леки голове от заучени ситуации, които просто са нелепи. При едното попадение ми стана ясно още докато подреждаха стената, че ще правят заучено. В стената влезе централния им нападател, но защитата не се усети. Това е, защото не са били подготвени.
В крайна сметка рибата се вмирисва откъм главата. Заради всичко това няма как да съм доволен oт представянето на отбора, но не виня толкова момчетата, а хората над тях.
Меридиан мач: Емил Велев
Срамно бе да гледам толкова страхлива България
Имаме таланти, но треньорите бяха неподготвени за това европейско първенство
