Жаклин МИХАЙЛОВ, "Тема Спорт"
В цялата система на футбола, най-незащитената и уязвима прослойка е тази на треньорите. След въвеждането на правилата Босман, те са далеч по-онеправдани дори от футболистите. За пример, когато клубовете освобождават предсрочно футболист, минават през танталови мъки, докато се разберат с него каква част от заплатите да му заплатят. Общо взето няма играч, който да си е тръгнал с по-малко от шест месечни възнаграждения от договора. Тези пари той получава само защото клуба е решил да се раздели с него преди изтичане на контракта му. И в следващия момент може да подпише нов и да започне да получава на практика втора заплата за един и същ период.
Треньорите ги освобождават далеч по- лесно. За треньора всичко приключва в момента в който подаде оставка. Малцина са тези, които са потърсили компенсация. В България неустойки почти не се подписват. Общо взето треньорите у нас са като сезонните работници, напечелват се докато имат работа и после карат на запаси докато се намери ново място.
Тенденцията към пълно пренебрежение на треньорската професия е създадена от собствениците. Те буквално не броят своите треньори за живи, човешки същества, които имат чувства и квалификация. Най-лесното им решение е, когато ги освобождават. Често дори не благоволяват да им го кажат в очите. А истински прецедент е да бъде показана и някаква форма на благодарност.
С тези времена
вече е свършено
Поне в два български клуба имаме основания да вярваме, че треньора не е в ролята на сигурния уволнен. Димитър Димитров – Херо е първият треньор, който разчита на пълна лоялност от страна на клубното ръководство. Колкото и странно да звучи вторият вероятно ще се казва Стойчо Младенов.
Предвид обстоятелствата около ЦСКА, Стойчо Младенов има всички възможности да получи статут на свещена крава и да се превърне в „червения” Алекс Фъргюсън. При прокламираната форма на управление, статута на Младенов ще е коренно различен от този при предишната собственост. Няма го института на маститата фигура, която ще се произнесе неотменимо по неговата съдба. Тези неща ставаха много лесно, провал в Европа или второ място в България и си пътник. Сега нещата изглеждат поставени на съвсем друга основа.
Защо обаче Стойчо Младенов може да остане треньор на ЦСКА в следващите 10, че и 15 години? Причините са две. Първата, е че той се превърна в незаобиколим фактор, и втората е, че едва ли при възрастта си, ще тръгне на нови гурбети по азиатски и африкански маршрути. Колкото и да е алчен, както го изкарват неговите душмани, вече се е напечелил и може да доволства и на по- малки възнаграждения. Ако приемем, че 20-30 хиляди лева месечно са малко! Но в любимия си клуб, в който оттук-нататък неговата дума ще тежи с огромна сила. Защото, не новите, неясни собственици изграждат структурата на ЦСКА, а треньора Стойчо Младенов. В момента играчите, щаба, съпътстващата система работят за Младенов и в негово лице виждат сигурност за бъдещ просперитет.
Стойчо се превърна
във феномен
В българския футбол има много посредствени хора и малцина с талант и интелект. Стойчо определено е от втория тип. Той не е някакъв вечен бунтар като Христо Стоичков, който като Дон Кихот се бори с вятърни мелници. Стойчо си има контакти, съобразява се със силните на деня, минава за най-подготвения ученик на Иван Вуцов и добре се позиционира във футболните среди. Когато трябва умее да бъде и дипломат. В същото време в последните десет години той се превърна в нещо като Осама Бен Ладен за червената идея. Заклеймяваше, разбиваше, водеше войни на живот и смърт. Лексиката му бе като от сталинградския фронт. В неговата уста ЦСКА се превърна в сакрална дума, заради която трябва да се лее ако трябва и кръв. Стойчо създаде сентенции от рода на „За тази червена публика”, „Най-великата публика”, „ Заради тях ние, ако трябва ще умрем”. Сценката със Стойчо обърнал, пълен с възторг взор към агитката на ЦСКА е христоматийна. Няма друг треньор, който да е създал толкова близка връзка с привържениците на клуба. Младенов е невероятен манипулатор, жонглира с думите, повишава и снишава тон, винаги е максимално убедителен и добре разиграва предварително отработени ситуации. Спокойно би могъл да влезе в ролята на партиен агитатор от времето на колективизацията. А масите това харесват, по това се увличат. В Стойчо има много решимост, а това създава представа за достоверност.
Има и още нещо. Като излезем извън реториката, Стойчо Младенов си е и много добър треньор. Поне сред 5-те най-добри в България. Разбиранията му за футбола не са върха на модата, но той има много строен и последователен подход при изграждането на отбора. С повече сигурност в защита и с директни действия в нападение. Ако има достатъчно време и получи приличен кадрови потенциал, Стойчо със сигурност ще държи постоянно ЦСКА сред първите в класирането. Е, някога първи, друг път по-назад, но ЦСКА ще е фактор. Това в никакъв случай не може да бъде гарантирано при постоянни ротации на треньорите на „Армията”. Видя се безспорно, че вариантът „ ще ги сменяме, докато нещата се получат” не върви. Това е изначално глупава гледна точка и всички отбори, които залагат на смяната на треньора като панацея грешат с дългосрочни последствия.
Левски
пропусна
шанса си
На фона на ситуацията със Стойчо Младенов, в Левски могат да продължат да съжаляват, че пропуснаха своя шанс за син Алекс Фъргюсън. А го имаха готов като вариант. С Мъри Стоилов Левски постигна неща, за които сега могат само да мечтаят. Благодарение на него Левски продължава да е единственият български тим, участник в групите на Шампионска лига. Както се вижда това въобще не е толкова лесно. Уволнението на Стоилов безспорно е най-голямата грешка за Левски и това никой не може да отрече. Стоилов беше прекрасния вариант за Левски. Бивш играч и капитан на отбора, необременен треньор с бързи успехи още преди да е навършил 40 години. Истинско богатство, което обаче левскарите не оцениха. И затова сега страдат и подсмърчат и се радват на мъжката игра и боевото равенство в Ловеч. Но, това е характерно за клуб като Левски, който не е ясно каква идеология практикува – тази на „отбора на народа” Левски или тази на милиционерския Спартак!?