Коледа е време за мечти и хубави мигове. А такива за феновете около най-светлия християнски празник имаше. „Сините" взеха максимума от шампионата, завършвайки трети след кошмарния старт на есента и биха ЦСКА за Купата на България. Благотворителни търгове, инициативи, изобщо всичко показваше, че на „Герена" заприличват на европейски клуб, като начин на мислене и работа. И докато всичко изглеждаше най-после спокойно, с наближаването на новата година мечтите свършиха и грубата реалност заля феновете. А тя е, че на „Герена" няма пари и след като „Газпром" така и не идва, май трябва да се продаде някой. Пък бил той и Гари Родригес, било то и на Лудогорец. Негодуванието на привържениците е напълно разбираемо. Трансфер може, но не и в пряк конкурент. Подобна сделка е леко обидна към институцията Левски, макар и да е нормална в съвременния футбол, превърнал се в чист бизнес.
Въпросът всъщност е колко важен е Родригес за „сините"? Проблемът при трансфер в Разград е само емоционален и се приема като предателство или холандецът наистина е с решаваща роля за Тони Здравков и тима му. Парадоксалното е, че играта, от една страна, и ефективността, от друга, са в остър разрез по темата. С просто око се вижда, че през първия си по-лусезон на „Герена" през пролетта на миналия сезон Гари буквално носеше тима на гръб. Той бе може би бе най-силният футболист в целия шампионат, буквално прескачаше съперниците. Достатъчно е като примери да се дадат само два мача в Ловеч. Първият е срещу Литекс, откъдето тръгна възходът на тима при Ники Митов. Тогава Родригес вкара гол, подаде на Йовов на празна врата за втория, а накрая изработи и дузпа, пропусната от Жоао Силва. Вторият мач бе пак в Ловеч, но срещу Берое. Тогава именно той бе в основата на обрата, ка то даде две асистенции и вкара гол за 3:3 в редовното време. Родригес игра силно и при успехите над ЦСКА и Луцогорец.
На другия полюс са изявите му в момента. Няма помен от хъса и агресията, която демонстрираше футболистът. Той изглежда уплашен от сянката си, отказва да влиза в единоборства, рядко търси съперниците си в удобна позиция и предпочита да играе сам. Това е поведението на футболист, който работи за трансфер а не за доброто на отбора. На първо място е здравето му, а на второ индивидуалният блясък. Чак на трето идва победата, ако може да се постигне. Именно тук е разковничето на по-слабото му представяне. И напук на очевидно страхливата игра и отстъплението в качеството й статистиката му е впечатляваща. За 22 мача през този сезон в шампионата Родригес е вкарал цели 11 гола и е дал 9 асистенции. Иначе казано, това е повече от приноса на двамата централни нападатели Цветан Генков и Димитър Макриев, взети заедно. За справка, през пролетта Гари бе реализирал само 3 гола и бе дал 2 асистенции в 14 мача в шампионата. За Купата на България балансът му е само 1 гол по-добър през миналия сезон, отколкото е сега. Средните минути през пролетта са били почти 83 на мач, а сега са скочили до убийствените 87,5 на двубой. Гари е пропуснал и само 1 среща в „А" група, при това поради наказание - загубата от Локо (Пд) с 1:2 във втория кръг. Това означава, че той на практика е станал незаменим за тима, въпреки че постоянно е критикуван от свои и чужди.
Няма как да не отбележим и нещо друго. Колкото и да не му се играе на Гари, колкото и да е страхлив, на него очевидно му пречи и потенциала на съотборниците. През миналия сезон Гари Родригес изпъкваше и без да е най-резултатният играч на тима просто защото имаше централни нападатели, които вкарваха. Базил де Карвальо стана голмайстор на шампионата, а Силва отбеляза в почти всеки важен мач на тима. До голяма степен през пролетта Родригес имаше и равностоен партньор по фланговете - Кристовао Рамос. За разлика от хаоса тази година. Треньорите на Левски смениха няколко пъти схемата, а Родригес се оказваше ту нападател, ту крило. Партнираше си един път с Генков, друг път с Макриев. Накрая нещата малко се закрепиха с идването на Ларсен Type отдясно и именно тогава потръгна и играта на Левски. Постоянните експерименти и очевидно намаленият потенциал обаче потискат играта на холандското крило.
Какво излиза в крайна сметка? Гари Родригес бе плют, че е индивидуалист, страхливец и какво ли още не, но в крайна сметка се оказва, че и с 50% от потенциала си е бил най-полезният като статистика играч през сезона дотук. Холандецът се нуждае от това да бъде поставен на точното място по терена и да бъде стимулиран като хората, за да се представя добре. Ако ли не, трансфер би бил най-доброто решение. Но не и в Лудогорец. Майната му на бизнеса. Футболът все още е емоция, а подобна сделка ще бъде обида към Левски, при това навръх 100-годишнината.
СТЕФАН ДАЧЕВ, „Меридиан Мач”
