В общественото пространство битуват две тези за случилото се през последните 10 месеца с футболния гранд ЦСКА. Първата, че годината е пропиляна, защото червените са играли при аматьорите. По принцип е така, но ако става въпрос за нормален футбол. В Шотландия интересът към Рейнджърс спадна след изпращането му в четвъртото ниво и се възвръщаше пропорционално с всяка ежегодна промоция на сините. Тези сравнения са за цивилизования свят, както се изразяваше един мой колега: след Загреб цивилизацията свършва. И нещата се получават по ирационален начин. Така през тези 10 месеца институцията ЦСКА се укрепи и обедини както никога в последните 26 години на съществуване на клуба в демократични обстоятелства, а не при привилегиите на МНО. И това е от изключително съществено значение, защото както винаги съм писал, един клуб съществува единствено и само заради своите привърженици. Оттам нататък всичко останало е напълно маловажно, фактът, че утре 35 или дори 40 хиляди цеденевисти и цесекари ще заемат местата си на стадион "Васил Левски", няма как да налее вода в мелницата на тези, които прокламират тезата ЦСКА да си стои при селските футболисти. Дори да си остане при селските отбори, въпросът е какви са градските и какъв е интересът към тях!? И на чия страна е правдата!
Естествено футболният фен може да бъде манипулиран всячески, но степента на емоция - много трудно. Привържениците на ЦСКА допринесоха в неимоверна степен да се премине достойно през изгнанието. И дори то да се превърне в актив, а не в пасив за клуба. Защото сезонът 2015-16 ще остане като хубав спомен за всички, които харесват червения цвят. Това бе една невероятна година, в която те се насладиха на най-доброто - уникален победен рейд, само българи в състава, ред и организация в клуба, обединение на червената общност и печелене на нови привърженици, футболът е само една игра, от която се очаква забавление за хората по трибуните. Червените фенове го получиха в изобилие от август насам.
Но хубавата година вече е към края си. Остава да се постави поантата, която може да е купа, може и да е загуба. За разлика от полуфинала срещу Берое сега вече има какво да се губи. За разлика от полуфиналните мачове в турнира сега тежестта на фаворита е върху крехките рамене на лимитираните откъм качества футболисти на ЦСКА. За някои от тях най-добрият им състезателен период в живота свършва с този мач и дори при средна интелигентност те няма как да не съзнават, че повече никога няма да имат възможността да триумфират пред пълен стадион. Сега им е шансът да запишат имената си в историята. Това очакване в много случаи действа смазващо. Слоганът "Сега или никога" не е в полза на неуверени в качествата си футболисти.
Горещата подкрепа в този случай може дори да се окаже обременяващо обстоятелство. Обратно, при претендентите от Монтана всичко е далеч по-спокойно. Те няма какво да губят. Историческото при тях е в несъразмерно количество спрямо съперника. Първи финал, но какво толкова, при положение че го няма факторът публика. Всичко опира дo лична амбиция, но няма натоварването на големите очаквания. Всичко е някак лично. Кметът очаква да увеличи популярността си с още един спортен връх. Емил Велев се надява да спечели най-важния мач в живота си точно срещу най-големия си спортен съперник. За футболистите също е добра възможност да се почувстват звезди, защото след 24 май 2016 година кариерата им ще бъде мизерна и отегчителна. Все фактори, които днес могат да накарат Монтана да надскочи себе си.
И най-важното - Монтана може да си позволи да играе дефанзивно и прибрано. ЦСКА не може и няма как пред 35 или 40 хиляди червени фенове. Сценарият от първия, че и от втория мач с Берое днес е невъзможен. Чоло Янев трябва да поеме прекомерен риск с надеждата, че Монтана не са нищо повече от Варвара или Бяга. Но са, все пак играят в А група и се съпротивляват на Лудогорец и Левски.
Долу-горе имат представа какво е да бъдат атакувани непрекъснато. А това винаги е било предимство на защитаващия се. Задачата на Емил Велев е пределно ясна - два реда телена ограда с електрически ток. И който премине, бял ден да не види. Този вид футбол е носил неведнъж успех на отборите, които са били аутсайдери. Дори през този сезон с тази тактика Монтана измъкна нулево равенство на "Герена".
При споменаването на името на Велев веднага изпъкват двата му предишни загубени финала. Със сигурност мотивацията му преди мача с ЦСКА е като за неговия голям ден. Със сигурност е сънувал как вдига купата пред пълен и наелектризиран от емоции червен стадион. За човек като него това е повече от спечелване на Шампионска лига. С победа днес той влиза в историята и лелеяното връщане на Терена" се приближава. Онези фатални думи на летището в Минск за " наркоманите и хулиганите" могат да бъдат изтрити завинаги и биографията на стопроцентов левскар е възстановена напълно.
Общо взето, така стоят нещата преди днешния мач. След него обаче животът продължава в естествения си ритъм. За ЦСКА хубавата година отива в миналото. Почти съм сигурен, че под някаква форма ЦСКА ще се върне в новата А група. И ще стане като останалите. Защото целите ще ги натиснат, очакванията и свръхамбициите отново ще вземат връх. И тази година, в която те посочиха правилния път за развитие и възстановяване на българския футбол, ще остане в историята. Някога след 10, 15 или повече години при друго ръководство на БФС и други хора във футбола тотално ще се премине към модела ЦСКА от 2015-16 година. Защото той е единствената панацея. Но дотогава ще мине доста време. А през следващата година пак ще гледаме обичайните неща. Истината е, че в България почти никой не е готов за промяната. Но поне вече бе показан пътят.
Жаклин Михайлов, в. "Тема Спорт"