Топ 10 на най-запомнящите се финали на "Уимбълдън"
1 Рафаел Надал - Роджър Федерер 6:4, 6:4, 6:7(5), • 6:7(8), 9:7 през 2008 година. Срещата продължава 4 часа и 48 минути. Двамата си разменят разстрелващи форхенди и бекхенди. В тайбрека на четвъртия сет Надал стига до точка за спечелване на мача с феноменален пасингшот от форхенд. Федерер обаче му отговаря със страхотен бек-хенд по правата, който пада на линията за 8:8. След победата си Надал се прибира в съблекалнята и плаче от радост цели 10 минути.
2 Горан -Патрик Рафтър 6:3, 3:6, • 6:3, 2:6, 9:7 през 2001 година. Двубоят се играе в понеделник, след като в неделя вали дъжд. В публиката има солидна агитка от хървати за Иванишевич. Горан изпуска три мачбола, но въпреки това в края на мача се радва като малко дете на първата си титла от „Уимбълдън".
З Пийт Сампрас - Патрик Рафтър 6:7(12), 7:6(5), 6:4, 4:2 през 2000 година. Това е тринайстата титла на Сампрас, която му позволява да излезе еднолично като №1 по трофеи от Големия шлем. На никого не му прави впечатление, че американецът печели след отказване на Рафтър. Той отива при родителите си, облян в сълзи, а по-късно се оказва, че един от най-строгите рефери Алан Милс също се е разплакал от успеха му.
4 Бьорн БОРГ - Джон Макенроу 1:6, 7:5, 6:3, 6:7(16), 8:6 през 1980 година. Две звезди, коренно различни един от друг. Макенроу е вулгарен, играе сервис-воле срещу спокойния Борг, който обича да стои на основната линия. Преди федерер -Надал, това е най-великият мач за всички времена, който е един от последните, играли се с дървени ракети. Драмата в четвъртия сет с тайбрека е сред най-големите, които спортът като цяло познава. Макенроу спасява 5 мачбола, за да спечели с 18:16, но характерът на Борг му носи петата поредна титла в крайна сметка.
5 Вирджиния Уейд - Вети Стоув 4:6, 6:3, 6:1 през 1977 година. Трогателна местна история. Уейд опитва да спечели тази титла от 1962-ра. Нейният триумф обаче е на полуфинала, където отстранява голямата звезда Крие Евърт.
6 Крис Евърт - Евон Гу-улагон 6:3, 4:6, 8:6 през 1976 година. Гуулагон е сред най-обичаните шампионки, докато Евърт е научена от баща си да удря топката с всичка сила, като машина. Битката е и за лидерската позиция в света, а мощта на Евърт в крайна сметка се оказва печеливша в този трисетов трилър.
7Артър Аш - Джими Конърс 6:1, 6:1, 5:7, 6:4 през 1975 година. Господарят на сдържаността срещу уличния хулиган. Конърс надделява в предишните 3 сблъсъка. Вечерта преди мача Аш разработва тактика, която да разстрои играта на Джими. Той изоставя своя стил и атакува Конърс през целия мач. „Ако не го бях победил, Борг нямаше да направи серия от 5 поредни титли. Загубата от мен разстрои Конърс и бе достатъчна за началото на хегемония", споделя Аш.
8 Стан Смит - Илие Настасе 4:6, 6:3, 6:3, 4:6, 7:5 през 1972 година. Контраст между два стила. Смит е елегантен, докато Нас-тасе е груб и атакуващ. Класически мач, който е достоен, за да влезе в книгите.
9 Маргарет Корт - Били Джийн Кинг 14:12, 11:9 през 1970 година. Висококачествен мач между две от най-великите. По това време няма тайбрек. Преди мача Корт изкълчва глезен и е на инжекции. Двете изиграват страхотен мач, продължил близо 2 часа и половина. Кинг спасява 5 мачбола, но все пак прекланя глава пред напористата Корт.
10 Панчо Гонсалес - Чарли Пасарел
22:24, 1:6, 16:14, 6:3, 11:9 първи кръг на 1969 година. Гонсалес се завръща на 41 години, след като почива дълго време и това му е първи мач от 1949-а. Той спасява 7 мачбола в една от най-запомнящите се срещи, която продължава два дни.
Топ 10 на най-запомнящите се финали на "Уимбълдън"
1 Рафаел Надал - Роджър Федерер 6:4, 6:4, 6:7(5), • 6:7(8), 9:7 през 2008 година. Срещата продължава 4 часа и 48 минути. Двамата си разменят разстрелващи форхенди и бекхенди. В тайбрека на четвъртия сет Надал стига до точка за спечелване на мача с феноменален пасингшот от форхенд. Федерер обаче му отговаря със страхотен бек-хенд по правата, който пада на линията за 8:8. След победата си Надал се прибира в съблекалнята и плаче от радост цели 10 минути.
